Ивайло Стефанов: Само в България не уважават опитните

Но на фона на състоянието на клуба успех над шампиона си е по-скоро изненада. Не е ли така?
- Не бих казал, че е голяма изненада. Във всеки мач младите състезатели, които се налагат поетапно, не могат изведнъж да станат с шампионски дух. Това се гради. Ние можем да надграждаме. В другите клубове имат много по-зрели състезатели. Докато ние можем да развиваме младите.

Това ли е основната задача, която вие сте си поставили?
- Основната ми задача е да помагам на тези момчета, които тепърва ще се сблъскат с големия спорт. Както в съблекалнята, така и на терена се опитвам да им покажа една малко по-различна действителност. В България са модерни хората,

които парадират с телефон или кола

Показвам им професионализъм, който ще трябва да покажат, когато излязат в чужбина. Да видят какви характери се ценят навън. Защото в България пари няма да изкарат. Но навън ще могат да си осигурят спокоен живот и да изкарат някой лев.
 

Затова ли продължавате да играете? Вие няма на кого какво да доказвате...
- Бях се отказал през 2006-а, след което 3 години по-късно се върнах. Слушам коментари, че съм се изморил. Как някой, който никога не се е докосвал до големия спорт, знае, че съм се изморил?! Интересно ми е докъде може организмът ми да издържи на тези натоварвания. За условията няма какво да говорим. Един Папи, който ми е набор, играе вече над 20 сезона в Италия при много по-голям професионализъм от тук. За мен е интересно при тези условия дали мога да продължа да показвам качества.

Много хора си казват, че няма смисъл да го правите. Пари няма да спечелите от това.
- Но тръпката, която я има в играта, да излезеш на терена, да има хора, които да викат за теб, не може да се замени с нищо друго. Щом организмът ми го позволява, ще продължа.

Казахте тръпката хората да викат за вас. Предстои едно дерби, което е загубило смисъла на тази дума. Кога за последно си спомняте да сте били част от истинско дерби?
- Напуснах Левски по един не много приятен начин, преди много години. За мен Левски като клуб е свързан с „Герена”. ЦСКА е там, където е „Васил Симов” и „Червено знаме”. Левски винаги е бил „Герена”. Когато се е пренесъл в Люлин в края на 90-те, е спрял да съществува. Бил съм футболист в Люлин и съм играл на 100 метра от „Сиконко”. Не може един футболен отбор от грандовете да го преместиш в някой малък град и той да остане същият. Това са дълги години история. Тогава престана за мен да съществува истинското дерби. Когато ценностите на Левски се прехвърлиха като ценности на някой друг (Данчо Лазаров).
 
А настоящият Левски на Владо Николов?
- Звучи някак странно. Левски на някой... Знаете положението в ЦСКА. Но няма ЦСКА на Сашо Попов.

Случайно негов ли е?

Сашо Попов се бори за истинския ЦСКА

Никога не съм чул той да е казал „аз съм ЦСКА”. Има един морал, който в България е много нарушен, и ценностите вече ги няма.
 
Сашо Попов каза нещо много вярно. Феновете, които не се интересуват от състоянието на клуба, искат отборът им да спечели.
- Точно така е. В момента ЦСКА няма грандиозни резултати. Когато не си на подходящото ниво, отговарящо на името на клуба, фенът идва, за да подкрепи идеята, а не за конкретни имена. Когато дойдат резултатите, ще може да изискваме един от друг.

Кога според вас ще се случи така, че феновете да изискват от вас?
- В държавата, в която живеем, с подкрепата, която осигурява за този спорт, не мога да се наема за някакви прогнози. Защото, ако сме нормална държава, с нормални принципи и закони, които да важат за всички, ще е различно. Но да важат еднакво. Има школа на Казийски и на Владо Николов. На Владо процъфтява, докато
 
за другия няма държавна подкрепа

Това е двоен аршин. Не мога да мисля в това състояние кога ЦСКА отново ще е водещ отбор. Ние сега мислим как да излезем изобщо на мач, да покажем, че ни има. Когато почнат да влизат пари в спорта, ще можем да мислим за нещо друго. Жалко е на фона на големите успехи, които имаме през годините. Ние винаги сме били между 4 и 8 място в света. Волейболът е спорт, който винаги е радвал България. През 2006-а станах вицешампион на Полша. Там има държавна политика, която осигурява спонсори и облекчения за тях. Спортът не е нещо, което да спечелиш от днес за утре.

И не е само национален отбор. За да се стигне до него, трябва да има и клубове, които да произвеждат волейболисти...
- Затова казвам, че винаги е имало национален отбор. Има много специалисти, които могат да научат децата, но човек, който е градил име и е направил кариера, може ли да отиде за жълти стотинки да преподава? Мъчно ми е, когато си спомня, че българските мачове са били в пълни зали. Трябва да се направи така, че в България да има спонсори за спорта и да се плащат заплати. Един волейболист взима 500-1000 лева, а един баскетболист получава 2-3 хиляди. За баскетбол, който нито ще ти напълни залата, нито има успехи на национално ниво. Волейболът е спорт, който не може да се сравни с друг в България. Не искам да засягам никого, но е така. И преди мен, и след мен ще ги има резултатите на национално ниво.