Еми-Мари Тодорова е най-новото име в рубриката "Запомнете това име" с автор Рая Иванова. В нея Sportal.bg представя на читателите си млади български спортисти на възраст между 14 и 19 години. Тази година Еми-Мари спечели европейската титла по бокс за момичета в категория 46 кг, като това беше първо златно отличие за България в историята от шампионат на Стария континент в тази възраст при девойките. През 2014 г. Тодорова има и сребро от Европейското първенство за момичета. Във визитката й фигурира и пето място от световно първенство, а многобройните отличия на родна сцена допълват колекцията й.
От плуване и акробатика към боксовите ръкавици
Еми-Мари Тодорова е родена преди 16 години в София. От съвсем малка се ориентира към спорта, но сменя няколко преди да намери своето призвание - бокса: "Минах през много спортове, т.н. женски спортове, но реших, че не са за мен, че трябва да е нещо бойно. Един ден баща ми, който е бивш борец, ми каза да решавам какво искам. Двамата решихме заедно да не е борба и той ме заведе в боксовата зала - веднага усетих, че това е моят дом и моят спорт." Така младата и синеока красавица се озовава в залата, която обикновено е пълна с мъже.
Преди да се насочи към бокса Еми-Мари се е занимавала с акробатика, спортна гимнастика, балет, модерни танци, плуване, като единствено акробатиката и плуването успяват да я впечатлят по някакъв начин, но и там нещо й липсва - няма я тръпката от директния сблъсък със съперника. Признава, че и днес продължава да практикува плуването за удоволствие.
Тежкият път до европейската титла
След като през миналата година остава втора на Европейското първенство в Асизи (Италия), където откровено е ощетена от съдиите във финала срещу представителка на домакините, идва 2015 г., когато отново се изправя в битка за златото срещу представителка на домакините, но този път от Унгария. Българката е научила урока си от предната година и не дава шанс на съперничката си във финала, ръката й е вдигната и тя дълго не може да овладее емоциите си.
"Беше изключително трудно да стигна до тук, да се кача на стълбичката, на която трябваше да се кача още миналата година. Излях много пот, положих много усилия, имаше много сълзи", връща се назад по пътя към успеха си талантливата софиянка.
Горчилка
Финалът на Европейското първенство по бокс за момичета в Асизи (Италия) през 2014 г. със сигурност оставя голяма горчилка у Еми-Мари. След този форум тя е готова да се откаже от бокса, не иска дори да чуе повече за ринга: "В този финал очаквах на 100 процента да чуя своето име като победителка, но чух на това на противничката. Това беше моментът, в който казах, че повече няма да се кача на ринга и да сложа ръкавици."
Минава известно време от горчивия сблъсък на младото момиче с действителността, в което тя успява да осмисли нещата: "Мина известно време и помислих, че ако се откажа, ще предам моя треньор и баща, който вярва в мен, а също и президента Красимир Инински, който винаги е вярвал в мен, подкрепя ме и ме е подкрепял от самото начало. С времето се запознах и с един кубински треньор - Жоел. Сега се радвам, че не се отказах и стигнах до европейската титла."
Веселин Тодоров, бащата и треньор на Еми-Мари, съпреживява с дъщеря си трудния момент. Опитва се по всякакъв начин да я запази за спорта: "За първи път се сблъскахме с такъв проблем - липса на мотивация и нежелание да тренира. Трудно го преодоляхме, но всеки на нейното място щеше да го преживее по същия начин, а много сигурно щяха и да се откажат. Разочарованията в тази възраст са големи и трудно се преодоляват. Тя е в пубертета, интересите на много от приятелите й са различни и по-лесно достижими. Когато единственото нещо, което очаква е да й вдигнат ръката, а това не се случи - идва срив в психиката. А ти трябва да я задържиш 4-6 часа в залата всеки ден. Беше трудно, но европейската титла е доказателство, че сме го преодоляли успешно."
Екипната работа води до успеха
За треньорската работа на Еми-Мари се грижи почти изцяло Веселин Тодоров. От началото на годината той получава помощ от кубинския треньор Жоел Солер. Преди Европейското първенство в Унгария целият отбор работи заедно с него: "Научихме много нови и екзотични неща, възприехме част от тях, върху друга продължаваме да работим в момента. Вдигна ни доста нивото."
Тодоров признава, че трудно биха се справили без помощта на президента на родната федерация Красимир Инински, който се грижи за екипировката, възстановяването, средствата за подготовка и състезания: "Много сме му задължени. Екипната работа доведе до този резултат и се надявам да продължаваме в същия дух."
Еми-Мари се готви под ръководството на баща си Веселин Тодоров, като понякога се случва да отнася повече критики от съотборничките си. На моменти е трудно да разграничават двете неща, но с времето са успели да се справят и да знаят кога е време за бокс и кога е време за семейството. "Имахме малки трудности в началото, но вече подредихме нещата - разбираме кога става въпрос за спорт и кога за личните отношения, вече ги разграничаваме. Когато обаче сме в залата, няма лични отношения - аз съм наравно с другите", споделя младата боксьорка.
"Когато нямам сили и съм изморена, се случва да ме разбира, все пак на първо място той ми е приятел. Негово дете съм, но пък точно затова е нормално да е по-строг към мен, иска да постигна най-високите резултати и да съм най-добрата. Разбирам го, защото на другите деца не може да им се развика, да им се скара, докато на мен може - аз съм си неговото детенце и е нормално да е по-строг към мен", обяснява още Еми-Мари.
Бащата признава, че за него е по-трудно да бъде треньор на собственото си дете, тъй като трябва да се разграничават професионалните от личните отношения. "Почти 24 часа в денонощието сме заедно е трудно да се разграничават двете неща, по-често се сливат. В залата понякога си говорим за личния живот, всъщи за работата. Трудно намираме границата, тъй като в последните две години и половина и двамата сме отдали живота си почти изцяло на бокса. Вкъщи живеем с бокса, в залата живеем с бокса, семейство сме по всяко време. Опитваме се да гледаме малко по-професионално на бокса, когато сме в залата, получава ни се, но не на 100 процента."
Проблемът идва от това, че Тодоров се грижи за подготовката и на други боксьорки. "Трудно е, старая се поведението ми към нея и към другите състезателки да е еднакво, най-вече от педагогическа гледна точка. Когато трябва да има критика, критиката е към нея, за да няма упреци от отсрещната страна. Понякога това напрежение й идва в повече, но тя е силно момиче и го понася."
Бокс на масата
Еми-Мари и Веселин Тодорови избягват да натоварват останалите членове на семейството с бокс, когато прекрачат прага на дома, но понякога има изключения - когато по телевизията дават боксов мач. Тогава той се гледа и коментира, но не много задълбочено.
Майчина подкрепа
Противно на общоприетите схващания, че майките се притесняват, ако децата им се занимават с боен спорт, Еми-Мари може да се похвали с подкрепата на майка си от самото начало на своята кариера: "Мама ме подкрепя от самото начало. Когато състезанията са в София и наблизо, тя вика за мен, радва се, вълнува се. Не се притеснява - вярва, че съм най-добрата и няма кой да ме победи. В никакъв случай виковете й не ме смущават - действат ми положително, дори понякога ме карат да се усмихна на ринга, въпреки че съм изморена и си мисля, че не мога повече. С подкрепата си тя ме мотивира още повече и се радвам, че вика за мен, като чуя гласа й в мен се появява някаква сила."
Рокли, грим и висок ток - мисия почти невъзможна
Еми-Мари има изключително приятно излъчване и дамските рокли много й отиват, но рядко можем да я видим облечена в рокли и поли: "Случва се много рядко - на рождени дни, на по-официални поводи, но много рядко." Обувките на висок ток пък изобщо не присъстват в гардероба й.
Еми-Мари твърди, че няма нищо страшно в това едно момиче да тренира бокс и определено съветва тези, които проявяват интерес към нейния спорт да опитат. Оборва приетите схващания, че ако се занимаваш с бокс, непременно един ден ще си тръгнеш от залата със счупен нос: "Няма нищо страшно, във всеки спорт има контузии, в бокса те не са по-тежки. Не е вярно, че когато отидеш в залата, задължително ще ти счупят носа. Все още не са ми счупили носа, откакто тренирам бокс. Боксът е хубав спорт, развива всички части на тялото, учи те на характер, на воля, възпитание, можеш и да си изкараш отрицателната енергия на правилното място, вместо да правиш глупости на улицата, за които после ще съжаляваш. Боксът е един от най-хубавите спортове."
Когато е ядосана, самата Еми-Мари отива в залата, за да си изкара отрицателната енергия върху крушата. Предпочита този вариант, а не да се бие по улиците: "Да се биеш на улицата е унизително и е въпрос на възпитание."
Благодарна е, че за момента не й се е налагало да се защитава от нападение на улицата и да прилага наученото в залата по бокс. Искрено се надява това никога да не й се случва. Винаги предпочита да оправя недоразуменията с думи, а не с бой.
Категорична е, че мечтата й е олимпийска титла в Токио през 2020 г. и никакъв друг медал не би я удовлетворил: "2020 г., Олимпиадата в Токио, мечтая да съм на първото място и да чуя химна. Вярвам в себе си, че ще успея и няма да се предам. Ако не се случи, животът ми ще безсмислен. За момента спортът е на първо място за мен - поне до 2020. След това ще мисля за личен живот и за всичко останало."
Баща й Веселин Тодоров я подкрепя напълно в тази мечта и вярва, че с общи усилия ще успеят да стигнат до най-големия спортен връх: "Годините до Токио не са много, точно по мярка са. Тогава тя ще бъде на 21 години, точно в разцвета. В крайна сметка човек е голям, колкото са големи мечтите му. Вярвам, че тя е способна да стане шампионка. Дай боже да няма контузии и други неща, които са извън бокса."
Тодоров смята, че дъщеря му има време да стигне до олимпийска титла, но смята, че трябва и в нормално време да мисли за семейство и деца. "Има възможностите за олимпийска титла. При жените има един основен проблем за бокса и един плюс - те трябва да станат майки по някое време. За мен е хо-хубаво това да се случи навреме, отколкото късно. Затова сме поставили възможно най-близката цел и най-високота. Работим в тази посока - ще трябва да преминем през много трудности и препятствия, но посоката е тази - стремим се единствено и само към златото, ще приемем всеки друг медал като неуспех."
Признава, че не се хвали с това, че тренира бокс и не смята, че момчетата трябва да се страхуват от нея: "Позволила съм до такава степен да ме опознаят, да общуват с мен, да ме канят на срещи, да излизаме. По принцип съм заобиколена от момчета, с момичетата не се разбирам много добре, защото съм претърпяла разочарования. Аз съм такъв човек, че обичам да си казвам истината в очите, а понякога хората не го приемат. Не обичам лицемерието и лъжата. От това, което съм видяла до момента, момичетата определено са доста лицемерни, а момчетата не се притесняват да си кажат всичко в лицето."
Казва, че в момента няма гадже, но и не разполага с много време за отклонения от спортния път.
В компанията на мама
Малкото си свободно време Еми-Мари посвещава на майка си: "Обръщам внимание на майка ми, тъй като през повечето време не се виждаме, постоянно сме на лагери или съм изморена и не ми е до разходки и кафета. Гледам да съм с нея и с приятелите, когато имам време, защото и те започват да се сърдят, че все нямам време и съм изморена. Имам и приятели, които не са спортисти и не ме разбират. Другите ме разбират, но когато се случи първи път, втори път, трети път…на тях им писва от оправданията."
По стъпките на Стойка Петрова
Еми-Мари признава, че не познава в детайли предишните ни славни боксьори, но пък голямата й любимка е европейската шампионка при жените Стойка Петрова. Пази много мил спомен от нея - миналата година Стойка става европейска шампионка и младата ни надежда е до нея, когато слиза от стълбичката. Пожелава й самата тя да чуе химна в своя чест. Година по-късно пожеланието й се сбъдва в Унгария: "Изключително благодарна съм й, къй като е била до мен в много трудни моменти, подкрепяла ме е и ме е насърчавала да не се отказвам, да давам всичко от себе си, защото един ден всичко ще се отблагодари."
Петрова вече е отправила и следващото си пожелание към Еми-Мари - да чуе химна и на Световното първенство през 2017 г. Тя допълва, че това е другата й голяма цел заедно с олимпийското злато в Токио.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)