››   Анкета

Колко гола ще вкара Бербатов в Индия този сезон?

›› Булевард

Меси с куп нови "съотборници" на тренировката днес (видео)

Днешната тренировка на Барселона беше по-различна от друг път. Каталунският клуб отбеляза световния ден на детето, като отвори вратите си за голям брой малчугани. Първо децата посетиха офисите на “лос ...

Виж още

MEN UNITED

Men United на Whiskey Fest Sofia 2015

02 ноември 2015 | 10:13 - Обновена
Men United на Whiskey Fest Sofia 2015
Изпратихме редактора на Men United на Whiskey Fest Sofia 2015 г. Той побърза часове след това да се обади в редакцията, като нетипично развълнуван за себе си обясни, че „Там е раят – класно уиски и класни дами!“. Помолихме го да прати текст с впечатления от събитието на служебния мейл, но той вече беше затворил. И го беше пратил.

Влизаме с колегите в event center-а на Paradise Center и още на входа ни връчват торбички със стилни брандирани дегустационни чаши, брошури с тонове информация и възможността да опитаме наистина класни питиета. Закъснели сме малко за самото откриване, което вече тече с пълна пара. Слушам с половин ухо, като през това време браузвам щандовете с интерес, докато колежките настойчиво питат с какво ще им препоръчам да започнем. Веднага забелязвам несбъркваемия Jack Daniel’s – постарали са се доста, има пейка с метална отливка на чичо Джаспър (ако не знаеш, това е името на създателя на култовото Тенеси уиски) в реален размер, а на посетителите се предлагат стандартните Old No. 7, Gentleman Jack, Single Barrel и популярния от няколко месеца вариант с мед. Красиви дами в елегантни, но за сметка на това подозрително къси, а пък все пак двойно елегантни рокли ни канят отвсякъде за дегустация на уиски. Виждам щанд, който е отреден за една от големите любови на живота ми – бърбъна. Колежките ме следват и подминаваме с леко високомерие иначе прекрасни ирландски уискита, промотирани от едър, съвсем истински червендалест и брадат ирландец с килт, и започвам да задавам въпроси на господина зад щанда с бърбъните. Още с първи поглед забелязвам наличието на Jim Beam Apple, който скоро щял да се появи на пазара, както и на стилния Knob Creek, но решавам да поискам препоръка от специалиста. Той насочва едната колежка да пробва мекия и опушен вкус на Booker’s (наистина е мек, наистина е и опушен), а мен – към нетрадиционния Basil Hayden’s, който пък е впечатляващ с нотките на ароматен пипер и мед. Решавам да попитам дали все пак има как да се сдобия с чаша на любимия си Maker’s Mark – от онези с разтопения червен восък. Казват, че ще ми направят ексклузивен подарък, ако реша да закупя бутилка. Правя го без колебание и успявам да убедя колегите да го пробват с мен още сега. Не им харесва особено, няма проблем.

Още съм на вълна Basil Hayden’s, който е отлежавал 8 години и наистина е стилен, през това време колегите биват омаяни от убедителния глас на един от организаторите, че задължително трябва да пробват някакво японско уиски, чието име не успяват да ми възпроизведат. Проверявам и се оказва, че става дума за Yamazaki, което си е single malt. Наистина са впечатлени и настояват да опитам. Оказва се много наподобяващо съвсем стандартен скоч, пасувам с риска да ме обявят за сноб.



Изненадата е, че все пак са харесали Maker’s Mark, за което ги хваля. През това време още красиви жени с още по-красиви рокли учтиво ни насочват към щандовете на страхотния single malt скоч Dalmore, класическия blended скоч Ballantine’s, добре познатия и приятен бърбън Four Roses и какво ли не друго. Едната колежка се спира пред Famous Grouse и иска съвет. След уточнението, че наистина е ценител на скоча я съветвам да опита Smokey Black, което и сам бих пробвал. След кратко колебание между него и Mellow Gold и разговор със специалистите зад щанда тя решава да ме послуша. Доволна е. Всъщност всички сме доволни, продължаваме да се движим в групичка или по един-двама измежду вече усмихнатото множество, което разговаря за уиски, пие уиски и е обградено от уиски. Неволно се сещам за легендарния цитат на Чарлс Буковски: „Ако на човек се случи нещо хубаво, той пие, за да го отпразнува. Ако му се случи нещо лошо, пие за да забрави. А ако нищо не му се случва, пие, за да се случи нещо“. Разбира се, в контекста на Whiskey Fest Sofia това е вярно само отчасти – тук консумацията е съвсем умерена и околните са по-скоро разбирачи и специалисти, които опитват различни видове качествено уиски изцяло с цел наслада, а не алкохолно опиянение.

Някъде тогава забелязвам щанда на Bulleitt и моментално се насочвам натам. След кратък разговор с господина зад щанда, който вероятно го убеждава, че не съм тотален лаик, получавам съвета да пробвам класическия Bulleitt, но с чушка в чашата – поставят пред мен изискан пясъчен часовник, с който да си засека колко време да стои прекрасната ярко червена halapegno в питието ми. Учтиво отказвам и решавам да я оставя там, докато го пробвам. Идеално е и наистина с времето лютивината осезаемо се увеличава. Връчвам ми сертификат, че съм експериментатор. Връщам се на масата на колегите и почти възторжено им обяснявам за прекрасното си откритие, като не пропускам да се похваля със сертификата, а после изяждам чушката – качествен бърбън с високо съдържание на ръж в комбинация с приятна лютивина е прекрасна рецепта. След още малко Maker’s Mark успявам да убедя колегите, че трябва да опитат лютия бърбън (който без чушка изобщо не е лют, а доста мек и с вкус на непознат букет подправки). На щанда ме разпознават и решават, че трябва да сложат 2 чушки в чашата ми, чакат ме да опитам и моментално ми връчват втори сертификат – на "преминал всички граници". Благодаря им, вирвам нос, а след това внимателно прибирам двете чаши в торбичката, като запазвам чушките за по-късно. Разотиваме се едва ли не с тъга в погледите и ни прави впечатление, че всички гости също консумират с абсолютна мярка.

Обещаваме си, че ще дойдем и някой от следващите дни, а аз бързам да напиша текста, за да не ме изпревари някой, който е преписвал от книжката или от чуждите сайтове за въпросните уискита.

И после си сипвам още едно.
MEN UNITED
Прочетена 947

Добави коментар ›› Коментари (3)

qwerty
(Гост)
3
отговор
01 ноември 2015 | 21:41

Най-доброто уиски за мен е Гленливет. Тия бърбъни да си ги пият в САЩ. Рейтинг: 2 0

,
(Гост)
2
отговор
01 ноември 2015 | 18:50

Има и едно Кентъки бърбан уиски,то също е на горе долу същата цена,и пак е по-добро от всички останали скъпи уискита за мен!Пил съм много видове уискита,но не винаги скъпите са най-хубави.Скъпи са заради имената си,но това не означава,че са най-добри! Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

,
(Гост)
1
отговор
01 ноември 2015 | 18:44

А за а Уестърн Голд,бърбан уиски,чували ли сте?Струва 10-11 лева 700 грама в Лидъл!Много е добро,и даже е по-добро за мен от Джим Бийм и много други бърбани! Рейтинг: 2 0


							
						

Левски | Литекс | "А" Група | "Б" Групи | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Класиране

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал