Интервюто с Яя Туре: Спечелих куп титли и пари, но съм нещастен

Интервюто с Яя Туре: Спечелих куп титли и пари, но съм нещастен

Отново единствен африканец в листата с кандидати за „Златната топка”, номинираният за пети път Яя Туре взриви английския футбол с изключително любопитно интервю за френския вестник „Екип”. Котдивоарецът сподели, че му е писнало от футбола заради чувството за недооцененост.

-         Номиниран сте отново за „Златната топка”, а при все това критиките към Вас в Англия все повече се сипят в последно време…

-         В последните няколко седмици журналистите говореха за мое ново начало. Но какво ново начало? Та миналия сезон завърших с Манчестър Сити втори в Премиър Лийг, която е най-трудното първенство на света! Вкарах тогава 12 гола, макар че трябваше да напусна клуба си през сезона, за да участвам в турнира за Купата на африканските нации. Нямаше ме почти два месеца, а ме упрекват, че не съм вкарал толкова голове колкото предишния сезон?! Тогава, за сведение, вкарах 26 гола, 20 от тях в Премиър Лийг, а никой не го спомена. Винаги правят малки нещица, които да ме ядосат и разсеят. Не трябва ли да се интересуваме повече от положителното отколкото от отрицателното? Тук не е така. Можете разбра донякъде моето отвращение.

-         Смятате ли, че опровергахте онези, които Ви упрекваха, че сте сменили само заради повечето пари Барселона с Манчестър Сити?

-         Журналистите говорят за заплатата ми и я определят като позор, но аз дойдох тук само за да помогна на клуба да се развие и да печели трофеи. Много хора, много глупави хора, трябва да кажа, ми се подиграваха за тези думи. Казваха ми, че убивам футбола. Запитваха ме какво аз, Яя Туре, ще променя в Сити. Не бях играл много в месеците преди трансфера, а видяхте ли какво стана след това? Спечелихме почти всичко. Аз го направих, ние го направихме, защото не бях сам в това, разбира се, но никой не го оцени. Онова, от което ме боли най-много, е липсата на признание. Ние, африканците, когато си вършим добре работата, обичаме да бъдем възнаграждавани, признавани. Защото ако даден играч се усеща справедливо оценен, се движи по-бързо напред. Не мога да повярвам, че медиите продължават да ме критикуват за незначителни неща, при все че правя все повече и повече. Тези хора не са много умни. Нямам навика да давам шокиращи интервюта, казвам само каквото мисля. Страдах в течение на години и сега се реших да си отворя устата. Мисля всичко, което ви казвам.

-         А защо не изразихте тези си чувства през английската преса?


-         Знаете ли защо? Защото, когато те редовно ме поставят в челата на своите страници и обясняват, че аз съм проблемът, че аз съм този, който трябва да си тръгне, няма какво много да бъде сторено по въпроса.

-         Имате проблеми и в националния отбор на Кот дИвоар. Мислели ли сте за оттегляне от него?

-         Не, въпреки че съм най-обижданият играч на тима.

-         Спечелихте Купата на африканските нации през януари, а Сити е на добър път този сезон. Това кара ли Ви да се чувствате малко по-добре?

-         Всеки си мисли, че съм щастлив. Да, спечелих куп трофеи, натрупах много пари, но не – не съм щастлив.

-         Както преди четири години, Вие сте единственият африканец в списъка с 23-ма номинирани за „Златната топка”. Намирате ли това за несправедливо?

-         За да бъда честен, мисля, че някои африканци заслужаваха повече внимание и, защо не, попадане в този списък. Зная, че е трудно да се намерят наследници на Дидие Дрогба или Самюел Ето’о, които вдигнаха доста високо летвата. Но няма съмнение, че трябва да се обръща внимание на африканците при тези трудни обстоятелства.

-         За пети път след 2009, 2012, 2013 и 2014 г. сте част от този списък. Привиква ли се с това, или всеки път се изпълвате с нова гордост?

-         Честно казано, всеки път е истинско удоволствие и най-вече е отличен барометър за поддържаното ниво. За да се задържиш толкова време в този списък, е нужна много, много работа. Иначе е невъзможно – дори за Кристиано Роналдо и Лионел Меси. Да си част от този елит е следователно признание не само за моето постоянство, но и за моя положен труд. Все пак обаче всеки път оставам гладен за още.

-         Защо?

-         Защото мисля, че в някои моменти съм заслужавал повече. Според мен трябваше поне веднъж да попадна сред първите пет, но за нещастие всеки път оставах далеч (б.р. – 28-ми през 2009, 12-и през 2012 и 2013 и 14-и през 2014 г.). Особено през 2009 (б.р. – годината на шестте трофея на Барса) и 2014 г. (б.р. – шампион на Англия с 20 гола и носител на Купата на лигата с Ман Сити). Тогава имах и трофеите, и нужните лични статистики, за да очаквам по-високо класиране. Намирам това за обезсърчаващо. Можех да се оплаквам наляво и надясно по подобие на Ето’о, но това не е моят начин за правене на нещата. Нямам желание да ме превръщат в жертва.

-         Тази година кой е Вашият фаворит?

Макар Кристиано Роналдо да прави поредна изключителна година, аз винаги бих гласувал за Лео Меси. Не само защото между нас има голямо другарство от времето ми в Барса, а и защото мисля, че той е над всички останали. Всъщност би трябвало в подобни изключителни години като на тези две футболни чудовища да се присъждат две „Златни топки”!
Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти