››   Анкета

Колко гола ще вкара Бербатов в Индия този сезон?

›› Булевард

Дали Конте не обръсна късмета?

Мениджърът на Челси Антонио Конте изненадващо обръсна брадата си, която беше пуснал наскоро. Отборът изпитваше известни проблеми, но преди седмица разби Уест Бромич с 4:0 в Премиършип. Пред този мач италианецът не се ...

Виж още

Италия

Тото Скилачи пред Sportal.bg за проектите му в България и за Италия'90

19 октомври 2015 | 16:39 - Обновена
Тото Скилачи пред Sportal.bg за проектите му в България и за Италия'90
Най-добрият футболист на световното първенство в Италия'90 и голмайстор на турнира Салваторе Скилачи бе специален гост на Sportal.bg, след като посети България за два дни. Бившият играч на Ювентус и Интер сподели какво го води у нас и какви проекти има за България, а също така доста интересни неща за незабравимото за него лято преди 25 години, като това как се е надявал Джанлука Виали да не вкара, за да влезе той, за разбирателството с Роберто Баджо, за злополучния за цяла Италия полуфинал с Аржентина и дали се е скрил да бие дузпа. Скилачи говори още за Ивайло Чочев, за България в САЩ'94, кой футболист му е харесвал най-много от златното ни поколение, за престоите му в Торино, Милано и Япония.

50-годишният Скилачи пристигна в България по покана на управителя на "Доминант Спорт Груп" Ивайло Рачев, който организира Milan Junior Camp.

- Добре дошъл, Тото! Разкажи ни как така си в България?

- Здравейте. Запознах се с Иво, след което се чухме няколко пъти по телефона, тъй като ми разказа за неговото желание да дойда в България и да бъда гост за дербито на Италия Ювентус - Интер. Освен това имаме идея да направим академия на Ювентус в България и да участваме в някои двубои с ветераните на Юве. Основната цел е да изградим важен проект най-вече за децата и юношите. За мен е втори или трети път, където идвам в България, ако не се лъжа, тъй като съм бил вече в София. Тук със сигурност е място, където може да се изгради нещо много хубаво за младите.

- Да се върнем назад във времето. Какво си спомняш от София, тъй като именно тук, ако помниш, изигра последната си среща за "Скуадра адзура" през 1991 г., когато България с големия си отбор победи Италия с 2:1 в контролна среща.

- България винаги е имала сериозен отбор, който е трудно да се победи. Имаше изключително силни футболисти на световно ниво, като някой от тях играха в Серия "А", а други ваши играчи играят сега. За мен беше последният мач в националния тим, като по този начин авантюрата ми със синята фланелка завърши неприятно с поражение. След толкова много години не си спомням много от София, но със сигурност помня, че България винаги ни е затруднявала максимално в домакинствата си (б.а. - пет мача у нас, нито една победа за Италия). Имаше много силен национален отбор.

- В България би трябвало да имаш и хубави спомени, тъй като с Ювентус вкара гол за победата с 2:0 в Сливен през 1990, след което се разписа и в Торино. Това бяха първите ти голове в КНК след най-добрия сезон в кариерата ти през 1989/1990 година.

- В интерес на истината не си спомням много добре този мач. Както казах, няколко пъти съм бил тук с Италия и Ювентус. И винаги имах лично аз проблеми срещу българските отбори. Тук видях първото полувреме на пловдивското дерби Локомотив и Ботев. Един много здрав мач, който е с голямо значение за Пловдив и феновете на Локомотив (б.а. - шефовете "смърфовете" подариха официална фланелка на клуба №19 и името Тото преди срещата на италианеца). Вярвам, че в България може да се направят хубави неща за футбола и да се изгради нещо сериозно. Опитът с Ювентус и националния отбор на Италия ми дава възможност да пътувам по света, както и да дойда тук и смятам, че има база да се направи нещо хубаво у вас.

- В момента живееш в Палермо. Там се подвизава вече втори сезон Ивайло Чочев. Какво е твоето мнение за него?

- Както казах и преди това имате няколко играчи в Италия. Той е добър халф, който играе в голям тим, какъвто е Палермо. Клуб, където тифозите са много привързани и ходят по 30 000 на домакинствата. Много сериозен отбор, който няма финансови проблеми и има ясна структура. Президентът взима млади, талантливи и непознати футболисти от цял свят, за да ги развие. Чочев се включи и адаптира много добре, като му пожелавам да успее да се развие и да направи тази голяма крачка, за да стане важен футболист.

-  Да се върнем 25 години назад във времето. Ти стана известен у нас най-вече със световното Италия'90, където взе Златната топка и Златната обувка за най-добър играч и голмайстор на първенството. Беше един от най-обичаните италианци по света от онзи голям отбор. Какво ще ни разкажеш за тази твоя страхотна авантюра.

- Започвам с това, че моята мечта и желанието ми от малък бе това да бъда футболист. Започнах да тренирам на 11 години, като съм го правил на всякакви терени и най-вече на улицата. Почти винаги играейки с по-големи от мен. На футбола дадох всичко, за да следвам мечтите си. Спрях да ходя на училище, за да мога да следвам целите си да направя това, което обичам най-много в моя професия и продължавам да обичам, разбира се. Моята цел не бе да бъда част от националния отбор, а да се превърна в нормален футболист, който играе в Серия "А". Моето постоянство, твърдоглавство и лишенията... ми позволиха да постигна големи успехи. Повиквателната в националния отбор беше черешката на торта, тъй като дори аз не съм го очаквал. Бях последният повикан от Вичини и дори не очаквах да играя. Така изненадващо попаднах в един невероятно силен отбор със страхотни играчи. През този период в Италия беше каймака на футбола. Имаше феноменални играчи от Марадона, Барези.

- В този период Серия "А" беше най-силното първенство в света с най-добрите играчи на планетата.

- Именно. Освен това футболът през 1990 - 1991 беше различен, играеше се с персонални пазачи и се изправяше срещи най-силните играчи всяка неделя и това ми помогна да израстна много и ми даде възможност да дебютирам за "Скуадра адзура". После попаднах в групата от 22 играчи, нещо което, както казах, не очаквах. Мислех си, ако съм в групата, ще бъде подарък да седна на пейката или да бъда на трибуната. В ежедневните тренировки на лагера ни в Марино в Рим се опитах да затрудня максимално селекционера, който ме взе на пейката за дебюта на световното първенство. После го има и това, че седиш отвън и си викаш: "Оф, дано не вкара, така може и да ме пуснат мен..., а пък и да вкарам...".
Така имах този шанс, Вичини ме пусна в 75-ата минута срещу Австрия (1:0), като се представих перфектно, вкарвайки и победен гол. (б.а. Тото влиза на мястото на Джанлука Виали) Това ми даде самочувствие и доверие на треньора към мен, който започна да разчита повече на мен. След това с всеки изминал мач и гол, ставах все по-сигурен и уверен и така успях да спечеля "Златната топка" и "Златната обувка" на Мондиал'90. Нещо, което дори не беше в моите мечти.

- Тогава допуснахте първи гол чак на полуфинала срещу Аржентина и отпаднахте с дузпи, а хората коментираха, че Тото Скилачи, който вече се бе превърнал в лидер на тима, се е скрил да бие дузпа.

- Истината е, че направихме невероятно първенство без да загубим нито един мач. Допуснахме само един гол, след грешка на Валтер Дзенга, който увисна на една топка, но това се случва. Знаете, че когато вратарите бъркат, е фатално. Полуфиналът бе в Неапол, може би, ако играехме в Рим, можеше да има друг развой. Една голяма част от тифозите на Наполи подкрепяха Диего Марадона, а не Аржентина. Марадона беше човекът-отбор и много добре мотивира тифозите на Наполи да го подкрепят, той е много добър в това. Стигнахме до дузпи, а аз в интерес на истината не бях много уверен, че можем да се класираме на финала. Освен това имах проблеми с адукторите и бях завършил срещата без никакви сили, като нямах сила да ритна топката. Затова предпочетох да бие дузпа някой на мое място в по-добра кондиция. Не съм се скрил да бия дузпа от страх, тъй като вече бях вкарал пет гола на световното и самочувствието ми беше огромно. Дори да бях пропуснал, не променяше много, а освен това бях вкарал преди това в мача. Пропуснахме да вкараме за 2:0, а след това дойде грешката на вратаря, която не ни позволи да стигнем финал.

- След това обаче в мача за третото място срещу Англия би дузпа и стана голмайстор с шест гола, но имаше критики, че не си бил с Аржентина, когато е било нужно.

- Не съм съгласен с това, тъй като с Аржентина паднахме на дузпи и го има във футбола, изпуснахме две дузпи, а не една. Дори да бях вкарал, пак отпадахме. Проблемът е, че за трето и четвърто място дузпата не трябваше да я бия аз, а Роберто Баджо. Нарушението беше извършено срещу мен и тогава Баджо дойде при мен и ми каза: "Бий дузпата ти, за да спечелиш голмайсторския приз". Това беше много хубав жест към мен от негова страна. Истината е, че Баджо беше назначен да изпълни 11-метровия удар.

- В какви отношения сте с Баджо? В този период се казваше, че се намирате със затворени очи в мачовете на Италия и Юве и вкарвахте множество голове.

- В добри отношения сме. С Баджо винаги съм се разбирал отлично, тъй като е невероятен професионалист. За мен е един от най-великите плеймейкъри с №10 в историята, каквито вече няма в съвременния футбол. Наричаха ни близнаците на гола в този период и бяхме доста близки, тъй като деляхме една стая заедно. Така си говорехме за всичко и така отношенията ни станаха още по-добри, а след това дойде в Ювентус след световното. Разбирахме се много добре, той с неговите качества ти помагаше да се разпишеш и също така вкарваше много. Направихме отличен тандем на световното, но всички играчи от онзи страхотен отбор бяха страхотни.

- Какво се случи след световното? Ти си един от играчите играл за два от грандовете на Апенините Ювентус и Интер.

- След световното първенство имах един блекаут, както се казва, и както се случва на всички фтболисти. Медиите, очакванията към мен, противниците ме пазеха още по-зорко, тъй като ме познаваха. Бях станал по-важен играч и всички очакваха от мен много. Направихме един много слаб сезон с Луиджи Майфреди треньор, но всичките играчи. Накрая обаче най-много плащат футболистите, към които има най-големи очаквания като мен. Първо не ме познаваха, след това станах известен и така медиите, както те вдигат до небесата, така те правят по-нисък от тревата. Беше много тежък сезон, а след това се намесиха и други фактори и Юве реши да ме продаде на Интер.

- Там заради контузията ли не успя да покажеш най-доброто от себе си?

- В Милано получих тежка контузия, която ми попречи да имам постоянството, за да покажа моята игра. Бях много мотивиран да покажа на Ювентус, че сбъркаха и не съм свършил с футбола. Получих тази невероятна възможност, тъй като Интер също е голям отбор и вярваше в мен, след като ме закупи. Опитах се да започна от нулата без да мисля за миналото и да започна възможно най-добре сезона с Интер. За съжаление ние футболистите не сме застраховани от контузии. През двата сезона при "нерадзурите" имах доста такива и това ми попречи да съм постоянен. Съжалявам много за президента Пелегрини, който вярваше в мен и ме избра, за да засилим тима и да ме превърне във водеща фигура в Интер.

- Все пак там спечели Купата на УЕФА, която бе вдигал вече над главата си с Ювентус.

- Да. В интерес на истината не мога да се оплача. Имам Купата на УЕФА с Интер и Ювентус, Купата на Италия с Юве, "Златната топка" за най-добър играч на световното първенство, "Златната обувка" за голмайстор на световното първенство (б.а. с 6 гола). Така че не мога да се оплача от липсата на трофеи в кариерата си.

- Последва изненадващ трансфер в Япония след Интер.

- След Интер получих много сериозно предложения от Япония. Беше много трудно за мен да вземе това решение, тъй като знаех, че отида ли там, излизам от сцената на истинския футбол - футболът в Италия, който тогава все още беше номер едно в света. Освен това бях първият италианец, който напусна Серия "А", за да играе в чужбина. После доста играчи ме последваха - не точно в Япония, но започнаха да играят извън Италия. За мен беше страхотен опит трансферът ми в Азия. В Япония се чувствах отлично в едно първенството, което се играе на всеки три дни. Представих се много добре, а японците са много добри, чисто сърдечни, отзивчиви и нямах никакви проблеми. Дори сега ходя често там, като съм посланик за децата и продължавам да обикалям света.

- Не съжаляваш ли, че в САЩ'94 не успя да защитаваш приза си за голмайстор на световно първенство? Беше само на 29 години, което е отлична възраст за нападател, натрупал опит.

- Прав си. Не беше лесно, тъй като бях на 29 - 30 години и можех да играя още няколко сезона в Серия "А". Но трябва да правиш избор в живот и тогава трудно взех това мое решение. Дадох си сметка, че имам още четири години кариера пред мен и за да не направя този международен опит в Япония. За да играя на нови терени, да се изправя срещу японската култура и футболисти. Отборът, в който се състезавах Джубио Ивата, когато ме привлече беше на предпоследно място с идеята да подсили тима.
Там бях посрещнат фантастично от президента, съотборници, тифози, медии и се адаптирах много бързо. Следващият сезон пристигна и Карлос Дунга, който беше актуален капитан на Бразилия, станала световен шампион в САЩ. Жералд Ваненбург, който бе искан от Рома, също беше при нас. Ние тримата трябваше да преобразим тима на терена с нашия опит и също така да бъдем лицето на клуба извън футболния терен пред японците. Мисля си, че се справихме отлично. Спечелихме титлата, станах голмайстор на първенството в Япония. Не беше лесно, нито на терена, нито извън него, но за човек, като мен, който идва от Сицилия. Израснал съм на улицата и играл винаги на улицата бях свикнал с трудностите, но опита в Япония ме обогати наистина много.

-  Ариго Саки не те взе на световното в САЩ'94, но ние бяхме доволни, тъй като нашият Христо Стоичков взе твоята "Златна обувка".

- Така е! Спомням си, че България стигна до полуфинал срещу Италия.

- Тогава твоят приятел Баджо ни отстрани с два гола.
- Да. Спомням си! Имахте между другото един футболист, който ми харесваше много. Лечков се казваше. Много, много добър футболист. Както казах преди това, България винаги е имала добри играчи. Мисля си, че този успех ви е най-големият. Стигане до полуфинал срещу Италия едва ли са очаквали дори и българските фенове. Това са незабравими моменти за България, както за мен бе световното в Италия. Животът ти дава такива моменти, които остават завинаги.

Още по темата
ВЛАДИМИР СТОЯНОВ
заместник-главен редактор
Прочетена 6773

							
						

›› Live Scores

Всички мачове

Хората на Милан в противниковия пеналт са в ... 20 ноември 2017
Случи се отново. След само три седмици. Мачовете в Атина и в Неапол бяха дълбоко различни един от друг по дух, игра и подход, но имаха една обща черта помежду си, която от една страна хвърля Милан в територията на ...
Интервюто с Мората: Никога сам нямаше да напусна ... 30 октомври 2017
Защото животът е странен, треньорът, който те е искал на всяка цена, така и не е получил възможността да те тренира. До втория шанс. В свое интервю през септември за английския вестник „Дейли Мейл” Алваро ...

Левски | Литекс | "А" Група | "Б" Групи | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Класиране

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал