Все нещо не ни достига

За пореден път българският национален отбор по волейбол завърши на една ръка разстояние от медалите на голям шампионат. Изглежда полуфиналното стъпало е някаква психологическа бариера, защото филмът се повтаря периодично. Трябва да ни е яд, че не успяхме да вземем поне бронза от финалите, на които бяхме домакини. Не бе нещо невъзможно, а напротив. В първите два гейма на полуфинала се видя, че французите не са отбор, от който да се страхуваме. После обаче дойде нашият спад и респективно техният подем. В малкия финал с Италия вече бяхме сдали багажа. Но да се върнем на полуфинала с бъдещите европейски шампиони. Не отдавайте на късмет факта, че загубихме от французите. Не може да е случайност, дошла по волята на късмета, че Виктор Йосифов губи шести полуфинал в рамките на шест години. Не са случайни и някои грешки на националите в решителни моменти.

Разбира се, трябва да се каже, че класирането ни е успех. Четвърти в Европа сме пред държави като Германия, Холандия, Русия и т.н. Още повече момчетата на Пламен Константинов заслужават похвала на фона на дереджето на всички останали спортове. В колко от другите колективни спортове ще играем полуфинал на европейско? В николко.

Парадоксално е, но успехът на волейболистите е едновременно и неуспех. Просто като домакини в компанията на Франция, Словения и Италия можехме да постигнем и повече. Вярно е, че отборът страдаше от контузии, които не го оставиха на мира до последния ден, но и с този състав почти докоснахме медалите. Почти. Трябва нещо да се пречупи в манталитета ни. Според вас, ако Сърбия играе срещу що-годе равностоен противник, при това в Белград, ще допусне ли обрат? Едва ли. И това не се отнася само за волейбола. Сърбите винаги играят със самочувствие, освободени от всякакво бреме и във важните моменти дават най-доброто от себе си, без да трепват. При нас историята е различна.

На фона на всичко годинките от отказването на Матей Казийски от националния отбор се трупат. Първенствата минават едно след друго, а двете страни - федерация и състезател, така и не намират някакъв компромисен вариант. За никого не е тайна, че това е голям минус за националния тим. И така с горчив вкус от поредния загубен полуфинал и с ясното съзнание, че волейболистите ни заслужават аплодисменти, гледаме към олимпийските квалификации, където ни чакат почти всички познайници от европейското. Успех, момчета!

#EuroVolleyM ready !!! pic.twitter.com/G8BOeQJ0HP— FF Volley-Ball (@FFvolleyball) October 18, 2015