Бащата на Пламен Константинов: Такава любов към отбора никога не е била

Георги Константинов с основание може да се нарече най-гордият баща в цяла България през последните дни. Волейболната легенда вижда как синът му Пламен Константинов изгражда отбор, който побеждава наред и ще се бори за медалите на европейското първенство. Участник на всички възможни големи първенства, Гибона, който по-късно дава прякора и на сина си, така и не стига до медал с националния отбор. За сметка на това Пламен Константинов има отличия като състезател, а сега е близо до това и като треньор на България. Пред топ-репортерът на “7 дни спорт” Тодор Христов легендарният волейболист споделя впечатленията си от европейското, еуфорията, обхванала нацията, и професионалното развитие на Пламен Константинов.

– Как преживявате вие всички емоции около европейското първенство и какво мислите за представянето на отбора?
– Гледам всички мачове. До този момент играем прекрасно. Отборът даже надмина очакванията на всички, особено след всички тези контузии и с този малък състав. Успяхме да се класираме в четворката. Аз имам някаква надежда, че можем съвсем спокойно да победим и Франция и да играем финал. С помощта на тази прекрасна публика, разбира се, защото без нея нищо нямаше да стане или не нищо, но с големи мъки. Публиката е седмият ни играч. Ще е огромен успех да стигнем до финала.
– Създаде се наистина невероятна еуфория около този успех. Можете ли да я сравните с това, което е билo по ваше време?
– Играл съм големи мачове – олимпийски игри, световни и европейски първенства, но такова любов и еуфория към националния отбор не е имало при нас. Разбира се, ние не сме имали и зали като хората. Бяха примитивни съоръжения. В София имаше само зала “Сливница” и беше престъпление да се играе в нея
Там се провеждаха републиканските първенства. Публиката беше задължена да присъства от любов към спорта. Сега към отбора има огромна любов, което е прекрасно. При тези житейски лишения, които изпитва народът.

 – Завиждате ли на сегашните волейболисти?
– Точно от тази гледна точка им завиждам, защото на нас никой не ни е обръщал такова внимание, въпреки че и ние имахме не малко успехи и не малко известни състезатели – Боби Гюдеров, Симеон Сръндев, Митко Каров и Димитър Златанов. Стигали сме до второ място на световно първенство с най-добрия нападател в света Димитър Златанов. Но това чудо сега и тази публика са си за завист. Благородна завист, разбира се. За мен е удоволствие да присъствам на тези спектакли.
– А променили ли са се представите за думата отбор? Точно във волейбола през последните години се говореше и имаше доста скандали, а сега ги няма и отборът печели.
– Винаги е имало скандали и винаги са влияели, но никога не са били фатални. И при нас имаше някакви дрязги, но те са останали вътре в отбора. Не като сега това, което направиха Радостин Стойчев и Матей Казийски. Чак пък с желание за смяна на ръководството.
В крайна сметка играеш за България, не играеш за Данчо Лазаров
Доказа се, че може да се мине и без Казийски, щом с този измъчен състав влизаме в четворката и се борим за медали.
– Вие нямате медали от големи първенства, а сега синът ви има такъв от световно. Напът е да вземе и като треньор…
– Това може само да ме прави щастлив. Все пак ми е син, а и е страхотно чувството, когато чета, че Гибона направил еди-какво си. Подсказва се, че родовата връзка продължава. Майка му също беше много добра волейболистка. Горд съм с него и се радвам за всички фенове на волейбола в България.

 – Чувал съм, че вие сте били по-добър волейболист от него.
– Много ясно, че той има повече успехи от мен. Има много медали. Освен това той е ставал Мъж на годината, а аз не съм (смее се). Така че той е преди мен като известност.
– Май ще стане и треньор на годината.
– Дай боже. Аз се надявам да станем Отбор на годината и тази еуфория към спорта да остане. Защото виждаме футбола, баскетбола и изобщо колективните спортове как са далеч от това, което ни се иска.
Остана един волейбол, който е нашата радост
– Беше ли по-специална тази победа над Германия?
– Направи лошо впечатление отношението, което треньорът на Германия показа към България. Той се опита да се подиграе с достойнството ни като отбор. Опитваше се да подсказва на Холандия. Така че омразата, която публиката показа към него, е напълно заслужена.
– Иска ли ви Пламен Константинов съвети и вслушва ли се след това в тях?
– Разбира се. Често разговаряме по тези въпроси и той възприема много от това, което коментираме. Има желание да научи нещо. Бившият треньор на женския национален отбор Васко Господинов е наш близък семеен приятел и често разговарят с него за начините на подготовка, за отношение към тренировъчен процес, играчи и публика.
– Успява да сдържа много емоциите си. Познавате ли го в тази му светлина?
– Да, действително е сдържан, но едвам се сдържа. Със сигурност се ядосва много, когато има непочтено отношение към него и отбора като това с треньора на Германия.
– Как приехте това, че става национален селекционер, и не си ли помислихте, че е твърде рано?
– Не, защото знам, че това му беше мечта. Имаше успехи в Турция и Русия, така че е напълно нормално да се развие по такъв начин. Стараеше се много и в учението и завърши 2-3 висши образования само и само да е в крак с новото.
– Само за волейбол ли си говорите, когато седнете на масата?
– Почти, защото той закъснява малко в други отношения – сватби, внуци. Вече имам двама внука от големия му брат. С Пламен почти не ни остава време да говорим за личния му живот, което не е лошо, разбира се. Нека се концентрира върху това, което върши, и да продължава да го прави по същия начин.
– Имате ли вече планове как ще бъде отпразнуван успехът ни на европейското след края на турнира?
– Той често идва в Сопот и си правят хубави сбирки. Обезателно ще дойде тук след европейското. Тук хората много го обичат. Даже искат пак да го правят почетен гражданин, защото и преди имаше такава идея, когато беше капитан на националния отбор. Тогава му се размина.

Тодор Христов, 7 дни спорт