В Германия се съдят заради нечовешки експерименти с допинг

25 години след разпадането на Германската демократична република скандалите с употребата на допинг за политически цели не стихват. Преди дни в Германия бяха направени нови разкрития за химикалите, предписвани на най-добрите състезателки по спортна гимнастика. Нареждането за употребата им идвало от най-високо политическо ниво – за да бъдат гарантирани златни медали и демонстрирано съвършенството на комунизма. Молекулярният биолог и експерт в допинга Вернер Франке заведе съдебен иск, за да докаже, че при опитите със състезателите не става дума просто за употреба на забранени вещества, а за необратими промени на телата с жестоки последствия. Жалбата му е срещу лекарка от бившата федерация по спортна гимнастика на ГДР и още няколко спортни функционери от онова време.

От години немските медии твърдят, че източногерманските гимнастички взимали анаболи от ранна детска възраст, за да не растат на височина.

След като спирали със спорта, трябвало да пият хормони на растежа, добиван от трупове, за да пораснат. За това свидетелства пред съда бившата състезателка Хайке М. от Берлин. Тя била принудена да се откаже от гимнастиката заради травма, след което за десет месеца пораснала с десет сантиметра. А както става ясно от документите, представени пред съда, това станало благодарение на препарата "Соматропин", който й бил инжектиран в продължение на шест седмици.

Днес Хайке е на 52 години и работи като учителка. Страда от няколко болести и твърди, че е инвалид заради употребяваните в името на спортната й кариера препарати. Те й помогнали да стане шампионка в ученическите първенства на ГДР в съчетание на земя. Заради успехите си била сред потенциалните представителки на страната на олимпийските игри в Москва през 1980 г. По това време стотици атлети от Източна Германия приемали анаболи. При състезателите по вдигане на тежести и по лека атлетика трябвало да повишат мускулната сила. Предписвали се обаче и в плуването, фигурното пързаляне и гимнастиката – за да ускорят възстановяването. Все пак талантите трябвало да тренират по-интензивно от останалите.

Разбира се, анаболите не били официално разрешени. Но в елитния спорт се използвал специален препарат стероидът "Местанолон", познат на експертите като STS 646 от рецептурника на прочутия фармацевтичен завод "Йенафарм". Предимството му било, че водел до сравнително ниско увеличаване на теглото. При младите спортисти обаче имал още един страничен ефект, търсен умишлено при гимнастичките: приеман преди пубертета, забавял драстично растежа. Състезателките оставали ниски и съзрявали сексуално по-рано.

75-годишният Франке твърди, че гимнастичките приемали и други хормони, но всички имали жестоки последствия – от отклонения в работата на нервната система до деменция и смъртоносната болест Кройцфелст-Якоб, порязяваща мозъка.

- Това са други измерения на допинга - каза Франке пред съда в Берлин. – Става дума не за стимуланти, приемани по време на спортната кариера, а за промени на човешкия организъм преди и след това.

Франке се позовава и на данните, публикувани в сайта sports-reference.com. От тях става ясно, че средната височина на медалистките в спортната гимнастика на олимпиадите след 1976 е под 160 см.

Оказва се обаче, че тенденцията състезателките да стават все по-ниски не засяга само ГДР. Специализирано в педиатрията списание в САЩ твърди, че приемането на анаболни стероиди било най-разпространено при гимнастичките, защото ниският ръст бил предимство.

По онова време Хайке М. не знаела какво пие. Мислела, че й дават витамини. Като тийнейджърка тренирала шест пъти в седмицата, а нерядко заниманията й продължавали по седем часа. Твърди, че след седми клас не е имало ден, в който да не я боли нещо. Лекарите й слагали десетки инжекции, практиката била обичайна и по време на състезания. На 16 години, през юли 1979 г., сложила край на кариерата си. Отишла в клиника за рехабилитация на елитни спортисти. Била висока 1,53 метра. А след 12 месеца – 1,63 м.

Франке твърди, че момичето е било инжектирано със „Соматропин“, който се добивал от трупове. Освен моралната страна на въпроса използването му е недопустимо и от медицинска гледна точка. А някогашни патолози споделят, че се чудели защо в моргите изваждали от труповете точно хипофизните жлези.

На олимпийските игри през 1980 г. в Москва, бойкотирани от много от западните държави, ГДР се нарежда на второ място по спечелени медали. Същото се случва четири години по-рано – в Монреал, и осем години по-късно – в Сеул. За Германия една от звездите на игрите е Макси Гнаук, която триумфира на смесена успоредка. Женският отбор на страната се нарежда трети след Съветския съюз и Румъния. А Гнаук е обявена от медиите за спортистка на годината.

Хайке М. не е единствената от онова поколение, която има проблеми със здравето. Осем жертви на допинга са част от специална асоциация, която ще защищава правата им. Целта е да обяви взимането на допинг за престъпление и да им осигури обезщетение и лечение...