В бедняшката колиба на Италия

Преди време прочетох някъде, че наричат Сицилия бедняшката колиба на Италия. В тази "колиба" България се прости и с последните трохички от мечтата си за класиране на Евро 2016. Че сме зле е ясно. Че отборът на Италия е по-добър от нас също е ясно. Че групата ни за следващото световно първенство е кошмарна също не подлежи на съмнение. Че футболът ни е гнила ябълка, както обичат да казват италианците, и това се знае. Затова да зарежем всички анализи около кашата с българския футбол и да кажем нещо различно, идващо от детайлите около мача с "адзурите" в Палермо.

Като кацнете на летище "Фалконе и Борселино" край сицилианската столица и се отправите към града, виждате голям надпис на скалистата планина отдясно. И какво мислите пише него? Идвате в града на мафията, всички сме чели и гледали "Кръстникът" и зяпали Микеле Плачидо в ролята на Корадо Катани, а надписът гласи: NO MAFIA. После разпитвам и се оказва, че това е направено в памет на италианския прокурор Джовани Фалконе, известен борец срещу сицилианската мафия, убит от мафиозите през 1992 г. Именно на магистралата между летището и града е взривена с над 1 тон тротил колата на Фалконе, в която са още съпругата му Франческа и трима охранители. Бомбата е заложена в канал под шосето. Месеци след това мафията ликвидира и Паоло Борселино - магистрат и съратник на Фалконе. Оттам идват името на аерогарата и надписът NO MAFIA.

Самият Палермо е приятен за туризъм град, ако изключим убийствената 40-градусова жега. Да се чуди просто човек как италианците решиха да играят с Малта в прохладната Флоренция, а само три дни по-късно да се потят в сицилианската пещ срещу нашите. Странна програма си бяха направили. Заради задуха Антонио Конте пусна играчите си да тренират само 30 минути. Жега, слънце, влага, но пък в Палермо "Скуадра адзура" намери нужната подкрепа. Около 100-200 тифози посрещнаха италианските футболисти като световни шампиони, хем в четвъртък се бяха мъчили срещу Малта сякаш срещу тях бе Бразилия. Италианците сами признават, че са слаби и далеч от старата си слава, но въпреки това тимът им има своите симпатизанти. Ние, българите, явно разбираме тези неща по по-друг начин.

В столицата на Сицилия е красиво - катедрали, старинни сгради, фонтани, импозантна опера и всичко останало, което може да ви накара да държите своя айфон готов за селфи. Но е много мръсно. Софийските улици са като райски алеи спрямо всеки булевард в центъра на Палермо, където може да зърнете всякакви скъсани вестници, изхвърлени чашки от кафе, различни боклуци, повръщано и какво ли още не. Домакините се изложиха и с организацията около двубоя на "Ла Фаворита".

Пресконференцията на Конте и Буфон беше парадоксална, като въпросите и отговорите от нея бяха предадени на българските журналисти след края ѝ на ухо от родната преводачка, която си бе записала италианския разговор в тефтерчето. Не минаха и три минути и в залата се появиха Ивайло Петев и Ивелин Попов. По време на самия мач пък интернетът на стадиона бе под всякаква критика. У нас в това отношение сме доста по-добре. Не че зависи от слабия интернет, но понеже играта на "Скуадрата" наподобява на него, италианците ще си останат още бая време "само" с тези четири световни купи, които бяха изложили в кметството на Палермо. Впрочем копието на трофея от 2006 г. е много по-добро като изработка спрямо това от 1982 г., но както и да е.

Над "Ла Фаворита" пък се издига огромна постройка. Монумент, който е кацнал на върха на планината зад стадиона. Чудиш се кой ли местен бос живее в този палат и с колко ли хеликоптери разполага. С питане обаче се стига до Цариград и се оказва, че преди години било решено на този хълм да има хотел, който да бъде допълнителна забележителност на Палермо. Всичко обаче пропаднало, парите свършили и сега бъдещият хотел седи празен и нямало дори как да се стигне до него. Така че няма бос, няма нищо. Поне там няма.

Иначе в неделя по обед човек може да се увери колко набожна нация е италианската. Вървиш си по поредната тясна уличка с близки балкони с дървени щори по прозорците и хоп - поредната църква. Отпиваш глътка-две вода, която си е задължителен спътник в този зной, и влизаш. Изведнъж търговците от улицата, слънцето и глъчката от туристите остават в друг свят. Виждаш десетки хора, молещи се и пеещи заедно със свещеника. Има и клавир. Песента е ритмична и приятна за слушане. По мелодия наподобява на онази коледна песен на Борис Карадимчев от началото на 90-те години. Хората се кръстят по католически, разбира се, след което започва някаква проповед. Решаваш, че е време да се върнеш в морето от стотици жадни туристически очи и след минута си поел към поредната няколковековна сграда.

Накрая се прибираш. Всъщност у нас не е толкова зле, колкото всички казват. И жените ни са по-хубави. Казваш си, че когато имаш време трябва отново да изгледаш трилогията на Копола. И продължаваш да се чудиш кога пак България ще играе на голямо футболно първенство. Европейско, за да сме конкретни, защото световното си е химера отвсякъде. В София е задухал вятър, приятно е.

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe