Кирил Николов, по-известен като Дизела, е най-известният ни планински бегач. В края на месеца той преодоля маршрута Ком - Емине за 4 дни, 13 часа, 5 минути и 30 секунди. Той подобри с цели 21 часа и пет минути предишния рекорд, който беше поставен от състезателя в ултрамаратони Божидар Антонов по-рано през август.
Дизела стана първият човек, който преминава тежкото изпитание за под пет дни. След рекорда Николов се съгласи да даде специално интервю за читателите на "България Днес".
- Г-н Николов, какво трябва да притежава човек, за да премине маршрута Ком-Емине за 4 дни, 13 часа, 5 минути и 30 секунди?
- При всеки е различно. Но все пак най-важното е да тренираш. Няма как да преминеш маршрута за под пет дни, ако не си подготвен. Тренирах доста дълги години, за да успея. Имах много добра стратегия. Нямаше да мога да премина Ком - Емине и без помощта на екипа ми. Ако си сам, няма как да успееш. Преминах по основния маршрут, което ми помогна. Много е важно да имаш воля и физическа издръжливост. Когато си много изморен, си мислиш, че не можеш повече, но всъщност не е така. Тогава волята надделява и продължаваш напред. Хората, които ме подкрепяха, ми даваха допълнителен стимул. Радвам се, че изпълних целта си. Това беше най-тежкото изпитание в живота ми.
- Защо въобще се решихте на този преход?
- Това е най-дългият и известен туристически маршрут в България. Той е и единственият, който има рекорд. Тренирам ориентиране и планинско бягане и някак си идеята да премина Ком - Емине дойде естествено.
- Колко време ви отне да се подготвите?
- Една година! Започнах подготовка веднага, след като не успях предния път. След провала седнахме с моя екип и видяхме къде сме допуснали грешки. Избрахме друго място за нощуване. Провалът ме мотивира много. Няколко седмици преди да започна похода, преминах по част от маршрута. Исках да видя трасето, където маркировката е по-лоша.
- Казахте, че целта ви е била да преминете за 111 часа, но го направихте за 109. Вярвахте ли, че ще успеете да слезете под тях?
- 111 ми звучеше добре като цифра. Времето изглеждаше съвсем реалистично. Целта ми беше да сляза под тези 111 часа.
- Какви трудности имахте?
- Знам пътя наизуст. Преходът не е лесен. Има места без пътеки, някъде има и асфалт. Планинската част в централния Балкан е прекрасна, въпреки че там преходът беше доста труден. Преминавах през храсти от къпини. Трудно се ходеше през тях. Най-трудно ми беше последната вечер. Организмът ми искаше сън. Бях много изтощен. Дори и тогава не мислех за отказване. Успях да се възстановя, колкото е възможно, и отново тръгнах.
- По колко часа бягахте на ден?
- Всеки ден бе различно. За всичките 109 часа съм спал 16 и половина. Ставах около 4:30-5 сутринта и бягах докъм 1 през нощта. Спирах само да хапна. На ден преминавах по 120 км.
- Как издържахте с толкова малко сън?
- Знаех в какво съм се забъркал. Естествено, че сънят ми беше малко.
- Как ви посрещаха в хижите, където спяхте?
- Екипът ми беше направил така, че в тях да няма чужди хора, за да може да си почина по-добре. Щом пристигах, веднага влизах в стаята си. Първото нещо, което правих, бе да вечерям. След това си взимах душ. За финал винаги минавах през физиотерапевта. Докато ме преглеждаше, доста често заспивах.
- Каква храна ядохте?
- Домашно приготвена. По трасето имаше хора, които ми готвеха. Всичко беше традиционна българска кухня и все неща, които много обичам да ям. Имаше от всичко - мусака, пълнени чушки и друго. Пиех само вода. Миналата година приемах и други напитки и това може би бе причината да не успея да завърша.
- Срещнахте ли туристи, които се разхождат по трасето?
- Да, доста. Всички ме поздравяваха. Викаха ми: "Браво! Бягай!". Знаеха какво правя. Нямах много време да се спра и да им обърна внимание.
- Къде ходихте до тоалетна?
- Основно в хижите, но някой път не знаеш къде ще те завари. Където ме хванеше, там ходих.
- Не се ли страхувахте, когато бягахте по тъмно?
- Не! Винаги имаше човек с мен. През нощта бягах с челник, който светеше силно. Всичко премина нормално. За щастие не срещнах нито мечка, нито змии.
- Как протича една ваша тренировка?
- Главно тренирам бягане и ориентиране. На фитнес ходя рядко, през зимата, когато е студено. Основно бягам в паркове. Най-много на ден съм изминал 50 км наведнъж. Преди самото Ком - Емине наблегнах повече на почивката.
- А възстановяването?
- Основно със сън и храна. След прехода свалих само два килограма. Това даже ми се вижда малко. Преди съм свалял доста повече.
- Скъпа ли е организацията на подобно бягане?
- Доста, но няма да кажа сумата. Най-скъпо излезе заснемането на филма. Той ще появи на бял свят през февруари.
- През март участвахте на много интересно състезание - изкачване на Айфеловата кула. Завършихте втори. Имахте ли сили да спечелите?
- За това състезание се бях подготвил специално. Доста е трудно, защото бягах нагоре по стълбите. Отидох там, но не знаех на какво ниво ще бъде конкуренцията. Щом завърших втори, значи съм бил добре подготвен.
- Преодоляхте и петте най-високи върха в България за по-малко от денонощие. Кое е по-трудно, това или да преминете Ком - Емине за по-малко от пет дни?
- Определено Ком - Емине. То продължи повече от четири дни и ме изтощи. Изкачването на върховете е само един ден. Там също имах много добра стратегия, благодарение на която успях. Изкачването на Мусала, който бе четвъртият, ми беше най-трудно.
- Колко ще почивате?
- Сега за кратко съм в активна почивка. След две седмици ще започна леки тренировки. Надявам се след месец да започна да навлизам отново във форма. Не почивам много. Дори на Коледа и Нова година тренирам. Сега просто съм много изморен и имам нужда да се възстановя добре.
- Какво ви предстои?
- Есента ще набележа календара си за следващата година. Със сигурност ще се пусна в няколко състезания. Може дори отново да участвам в изкачването на Айфеловата кула.
- Има ли маршрут в България, който не сте преминавали?
- Не знам. С моя екип мислим по въпроса. Има някакви маршрути, които свързват Витоша с Рила и Пирин, но там е по-трудно.
- В чужбина?
- Там има много. Със сигурност ще направя нещо, но още не сме го измислили.
- Откъде идва прякорът ви Дизела?
- От германската биатлонистка Уши Дизел, а не от горивото. Когато бях малък, ушите ми бяха щръкнали и ми казваха "Уши". След това се появи биатлонистката и започнаха да ме наричат "Дизел".
- Какво правите в свободното си време?
- То е малко. Гледам да съм зает в повечето случаи. Когато съм свободен, гледам спорт, чета книги, гледам филми и търся нови предизвикателства.
- Какъв спорт гледате?
- Повече гледам спортове, в които издръжливостта е важна. Като лека атлетика, биатлон, ски бягане, колоездене.
- Как се запалихте по планинското бягане и ориентирането?
- Започнах на 15 години. Преди това тренирах лека атлетика. В детските си години съм играл футбол. Ходил съм и на плуване.
- За какво мечтаете?
- При мен мечтите са цели. Няма нещо, за което да бленувам. Гледам нещата, които си ги поставям за цел, да ги изпълнявам. Нямам някоя невероятна мечта.
Симеон Демириев, "България Днес"
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)