Нина Рангелова: Мога да помогна да подобрим плуването и системата в България

Нина Рангелова е най-успешната българска плувкиня в последните няколко години, многократна републиканска шампионка и рекордьорка на страната ни. Тя ще бъде и единствената жена от България, която ще защитава родния трибагреник при дамите в плуването на Световното първенство първенство по плувни спортове, което вече започна в Казан. Чаровната пловдивчанка даде специално интервю за Sportal.bg и Sportal TV, в което говори за целите, трудностите, намеренията си за бъдещето и разкри интересни подробности от личния си живот.

- Нина, след няколко дни ти предстои участие на Световното първенство по плувни спортове в Казан. С какви цели тръгваш за Русия?
- В четвътък заминаваме за Казан. Целите са подобряване на моите личния постижения и националните рекорди. Смятам, че ако това стане, имам реален шанс да се класирам за полуфиналите и финалите.

- Съвсем наскоро завърши републиканското първенство, на което спечели девет титли и участва в общо 18 старта. Трудоемко ли беше?
- Самото републиканско беше една тренировка преди световното. Беше трудно, защото умората се понатрупа след 18 старта. Гледах на някои от стартовете да се съхранявам, доколкото е възможно, защото имах само десет дни преди световното. От тази гледна точка тези 18 старта не бяха максималното, но разбрах, че пак си е притеснение преди старт и се изразходваш, макар и не на 100 процента.

- Подобри един доста стар рекорд на 100 м бътерфлай, коригира и този на 50 м бътерфлай. Приятно ли ти е, когато се състезаваш пред родна публика, тя ли ти помогна за рекордите?
- Наистина емоцията е много по-голяма, когато се състезаваш пред българска публика. Този рекорд съм го мислила и исках да го подобря поне от три години - пробвах на различни Гран При-та в Щатите - в Остин, Меса, на най-различни места, но явно е било писано да стане в България пред родна публика.

- В момента си единствената водеща българска плувкиня при жените, след като Екатерина Аврамова избра да се състезава за Турция. Тежат ли ти славата и отговорността, че трябва да учиш по-малките от теб?
- Не бих го нарекла тежест, една идея по-напрегнато е, когато повечето надежди са възложени на теб. Аз гледам на това повече като мотивация.

- Има ли силна свежа смяна в българското плуване?
- Смятам, че има възможност. Момичетата и момчетата все още са малки и е трудно да се каже, но оттук нататък за тях започва трудното. Ако те и треньорите им успеят да се съхранят и да гледат в по-далечното бъдеще (Олимпийските игри догодина и в Токио), може би в Токио ще имаме един доста голям отбор.

- Някога сме имали олимпийски медалисти, олимпийска шампионка в лицето на Таня Богомилова. Ще имаме ли отново български плувец с олимпийски медал?
- Ще имаме, но не знам кога.



- Догодина предстои едно от най-важните състезания за теб - Олимпийските игри в Рио. Мислиш ли вече за там? Имаш осигурен норматив.
- Разбира се, всеки спортист мисли за Олимпийските игри още когато завършат предишните. Имам покрит "Б" норматив, с който се надявам да се класирам, но въпреки това желае на Световното първенство да покрия и "А" норматива, което автоматично ще ме класира за Рио.

- Вече завърши висшето си образование (Комуникации и ПР), все още ли плуването остава на първо място?
- Силно се надявам поне в следващата една година плуването да остане на първа линия за мен, смятам, че ще е доста трудно. След като завърших висшето си образование, трябва да се издържам сама. Средствата от министерсвото на спорта не покриват напълно това, което трябва да плащам като наем, храна и всичките сметки. Най-вероятно ще се наложи да работя. Ще се опитам да поставя плуването на първа линия, но наистина не знам дали ще се случи от финансова гледна точка.

- Като един спортист на високо ниво няма ли да ти е трудно да съчетаваш работа и тренировки?
- В интерес на истината от януари месец работя - имам стаж в една брокерска агенция. Вече половин година съчетавам плуване и работа, гледам деца, давам уроци по плуване. Съчетавах ги някак си, имаше моменти, в които забелязвах, че плуването ми страда от всички тези ангажименти, но просто нямаше как. Наистина се надявам в следващата година да намаля малко тези ангажименти и да се съсредоточа повече върху плуването, защото когато работиш, има и емоционално обвързване, раздвояваш се между двете страни. Колкото и да се опитваш да поставяш плуването на първа линия, става доста по-трудно. Силно се надявам поне през тази една година да намеря средства и да се издържам, да обърна повече внимание на плуването и да се представя добре на Олимпийските игри.



- Има ли шанс да успееш да намериш спонсор, който да ти помогне поне до Олимпиадата?
- Активно си търся, но в България е доста трудно, няма закон за спонсорството. Много рядко хората се решават да помагат на спортистите, просто защото не виждат никаква възвръщаемост от финансова гледна точка. Силно се надявам отнякъде на изкочи някой спонсор.
 
- Преди време беше казала, че плуваш до Рио и спираш. Все още ли това са намеренията ти или вече си преоосмислила нещата?
- Все още го мисля. Мисля, че трета Олимпиада на 25-26 години ми е достатъчно и е време да се ориентирам в друга сфера на живота. Онзи ден се шегувахме с моите приятели, че 2018-2019 г., когато стане време за покриване на нормативи за Токио, може да се реша да се върна, но смятам, че догодина ще е последната ми Олимпиада. Точно затова искам да вложа 100 процента от себе си и да се подготвя на максимално ниво, защото знам, че един ден ще съжалявам, ако не го направя.



- От няколко години имаш приятел литовец, който също е плувец. Обмисляли ли сте по-сериозна стъпка във взаимоотношенията си и говорили ли сте си къде бихте искали да живеете - България, Литва, САЩ или друго място?
-   Говорили сме си, той завърши магистратура в Англия и в момента сме малко разделени. Аз бях в Далас, той в Англия, но един ден, в близко бъдеще, смятаме да живеем в Далас или друг град в Щатите, на неутрална територия.

- Вече от доста години си в САЩ, кое е нещото, което ти е липсвало най-много през годините?
- Приятелите, роднините. Колкото и нови приятелства да си създадеш, има такива, които само хората от България могат да ти дадат. Приятелите и приятелките, с които съм била от доста крехка възраст. Това е едно от нещата, които няма как да бъдат заменени.

- В басейна те познаваме като машина за рекорди, каква е Нина Рангелова извън басейна?
- Смятам, че по принцип се опитвам да бъда отдадена на 100 процента във всяко нещо, с което се занимавам. Това ми е помогнало в училище и в басейна. Качествата, които един спортист показва в басейна, са отражение на неговия характер. Това, което показвам в басейна като постоянство, мотивация, отдаденост - това показва коя съм аз. Наистина плуването е само една крачка към успеха, не го приемам като крайна инстанция за мен, а просто като едно стъпало към стълбичката на живота.



- Обмисляла ли си дали ще ти липсва плуването, когато решиш да се откажеш? И ще останеш ли по някакъв начин свързана с него?
- Най-вероятно ще ми липсва, това са 15-16 години от моя живот, в които съм била отдадена изцяло на плуването във всяка една сфера - от събуждането рано сутрин до закуската, спазването на хранителния режим, целият ми живот се е въртял около плуването, но наистина искам да остана свързана с плуването в България по някакъв начин. Да помагам на подрастващите с каквото мога. Смятам, че с опита, който имам и с нещата, които съм видяла, с начините, по които работим в Щатите, имам възможност наистина да помогна и да подобря плуването в България. А дори и цялата система на организация на подготовка.

Снимки: Марин Маринов и Емона Цончева/Sportal.bg

ФОТОГАЛЕРИЯ от тренировка на Нина Рангелова ТУК!!!

ФОТОГАЛЕРИЯ от Държавното лично-отборно първенство с участието на Нина Рангелова ТУК!!!