Допингът – най-постоянният участник в "Тур до Франс"

В името на победата и парите колоездачите са готови да гълтат и да ги бодат с всичко

Феновете на колоезденето може и да не искат да чуват за допинг, но им се налага. Групата на прегрешилите е огромна, начело с Ян Улрих и Ланс Армстронг. Всички те падат отвисоко като Икар, а публиката не им обръща внимание. И сега, по време на 102-ата Обиколка на Франция, стотици хиляди зрители пак ще се опитат да не обръщат внимание на една от големите истини в колоезденето: докато има състезания като Тура и други подобни, ще има допинг. И ще има нови изловени със забранени субстанции.

В този случай позата на щрауса не помага. Световният колоездачен съюз (UCI) смени ръководството си и имитира катарзис. Това обаче се дължи по-скоро на стремежа за самосъхранение, отколкото на убеждението, че успехът е постижим и без фармацията. Доказателството, че новото начало е илюзия, дойде от доклада от 227 страници Cycling Independent Reform Commission, изготвен от самия съюз. Той стига до извода, че състезателите продължават да взимат допинг. Не толкова силен, колкото по времето на ЕПО оргиите от последните две десетилетия. Но пък много по-рафиниран.

Основните факти са непроменени: търси се повишаване на количеството кислород в кръвта, растеж на мускулите и по-бързо възстановяване. Истините в доклада може и да са нужни за промяната, а изводите са неизбежни. Но картината от изказванията на 174 фигури в колоезденето има и нежелани последствия. Става ясно, че в спорта, в който работят безброй специалисти, всички вярват в магическите отвари. Само методите се напасват към новите обстоятелства. А ако един потенциално чист млад състезател прочете доклада, ще има нужда от голяма доза наивност, за да не реши да кривне от пътя.

"Желателно е в колоезденето да не се посяга към непозволени средства, но е малко вероятно - казва антидопинговият експерт от Кьолн Марио Тевис. – Трудно е да се обрисува точна картина на обхвата на измамите, защото няма как да се измери. Допингконтролът и анализът не могат да обхванат всички забранени средства и методи и затова мащабът на проблема е неизвестен. Има безброй възможности да се повишат постиженията по изкуствен път. И броят им постоянно расте."

Като лицензирано допингченге Тевис е наясно, че се подобрява и качеството на анализите. Но няма съмнение, че дори на този Тур да няма нито една положителна допингпроба, това няма да означава, че състезателите са чисти. Най-малкото, защото повечето от тях действат на принципа, че допинг има само когато бъде доказана употребата му. Един именит професионалист, цитиран от доклада на Колоездачния съюз, твърди, че 90 процента от състезателите в колоната взимат непозволени средства. Друг, не толкова известен, посочва цифрата 20 на сто. Но какво е положението днес?

Въпреки че експертите от UCI вървят след технологиите, те разполагат с ясни улики. От въвеждането на биологичните паспорти на 1 януари 2008 година употребата на допинга в елитния спорт се промени. С помощта на паспортите се запомнят и оценяват кръвните параметри на колоездачите, а екстремните колебания може да са знак за манипулация. Този инструмент за контрол не позволява на състезателите да взимат безконтролно кръвния допинг ЕПО и да си преливат кръв в големи количества. Но при по-малки дози и вкарването на минимални количества кръв показателите остават непроменени.

Малките количества имат още едно предимство: когато един състезател вземе нещо вечерта, на сутринта то не може да бъде открито. Досега не се взимаха проби между 23 и 6 часа сутринта и времето се използваше, за да действат забранените медикаменти. Преди началото на Тур дьо Франс стана ясно, че допингченгетата за пръв път ще работят и през нощта и дори вече започнаха първите оплаквания от среднощните тестове.



Има обаче много ЕПО варианти, които не са широко известни и които не се търсят при анализите. Калкулирани са дори колебанията в показателите на кръвните проби. А високопланинските лагери или разрешената от UCI терапия в кислородни палатки нямат особен тренировъчен ефект, а по-скоро скриват кръвния допинг.

Според доклада е възможно "чистите" състезатели да спечелят по-късите етапи. Някогашното подобряване на постиженията с 10-15 процента благодарение на допинга вече е невъзможно, но микродозите качват резултатите с 3 до 5 на сто. Затова модерният и добре печелещ състезател, който взима допинг, плаща на високо-квалифициран лекар, който постоянно следи кръвните му показатели. И може да ги проверява в интернет. Вечер пуска компютъра и получава в пощата си указания какво да прави. Масовото взимане на допинг в отборите е рядкост. Вече става дума за индивидуален подход, като лекарят има ключова роля. Според слуховете испанският спец Еуфемиано Фуентес се е върнал в бизнеса. Разбира се, подобни експерти са наясно със слабостите на антидопинговите агенции и лаборатории. Знаят кои вещества се търсят и кои – не. Така се създават допингкарти, които се използват за измами в отборите.

Какво взимат състезателите? Интернет направи възможни много неща и вече няма нужда от фалшиви рецепти или близки фармацевти. Достатъчен е хормон на растежа, комбиниран понякога с пластири тестостерон или вещества, които стимулират производството на растежа на хормона или на тестостерона. Към тях се добавят кортикоиди, стимулиращи издръжливостта, потискащи болката и подпомагащи свалянето на килограми. Състезателите си набавят разрешение да ги употребяват предварително от UCI, заявявайки, че са болни. Например от астма или от възпаление. Колоездачите използват и инсулин. Взимат го преди ядене, за да подобрят възстановяването си. Един от цитираните в доклада състезатели твърди, че е доста лесно да се получи подобно позволение. Друг казва, че 9 от всеки 10 медицински разрешения са взети с измама.



Всички, които искат да използват забранени лекарства и методи, не гледат списъка със забранени вещества. Обсебените от идеята за победа, те са готови да глътнат и да ги набодат с всичко, което ще им даде предимство. Пият обезболяващи в огромни количества. Избират дори Трамадол – лекарство, което води до загуба на чувството за реалност, обърканост и размътено зрение. И най-вероятно е една от причината за паданията в Тура.

Един колоездач разказа на UCI, че е взимал през кариерата си най-малко дузина различни субстанции. Някои били експериментални, а някои – за коне. Става дума например за GW1516 – веществото осигурява на мускулите кислород, гори мазнини и повишава мускулната маса. Разработването му е спряно заради съмнения, че причинява рак. Днес се произвежда незаконно, а някои професионалисти го използват въпреки опасността. Други пият подобряващите потентността Виагра и Циалис, а също и хранителни добавки, хомеопатични продукти и вещества, които са в изпитателна фаза. Мнозина вечер взимат приспивателни, а сутрин – антидепресанти. Или стероиди от Китай. Или хапчета, които се пият по специална схема, по 30 на ден, за по-добро дишане, повече сила и по-добро възстановяване. Някои пият вещества за ускоряване на пулса и по-бързо изгаряне на захарта.

Списъкът е дълъг и постоянно расте. И това, което не убива състезателите, им помага да са по-добри на следващото състезание. Изход от ситуацията не се вижда. Защото победата и потичащите след нея реки от пари са най-важни. А срещу амбицията хапчетата не помагат.

Отслабването – сигурен знак, че се ползва химия
Експертите твърдят, че свалянето на килограми е сигурен знак, че се взима химия. Повечето колоездачи знаят, че който тежи по-малко, се катери по-бързо по хълма. И приличат на измършавели призраци. Само че натоварванията не са единствената причина, заради която здравите млади мъже изглеждат като скелети. Те отслабват с лекарства. Според доклада на UCI колоездачите губят тегло заради кортизона, но запазват силата си. А отслабването с четири килограма за четири седмици качва постиженията с около 7 на сто.

Еви Симеони, в. Франкфуртер алгемайне
превод: "7 дни спорт"