16-годишно момиче от Франция мечтае за МЛБ (видео)

Самият факт, че Мелиса Маю играе бейзбол, е необичаен. А това, че вече е първата жена в международния регистър на МЛБ, което й позволява да подпише професионален договор, превръща 16-годишната французойка в революционер от ново поколение. Особено като се има предвид, че доскоро подвизаващата се като шортстоп девойка е била ограничавана от правилата на националната федерация на Франция, забраняващи й да продължи да играе с момчетата.

Дори в накъсващия разговор по Скайп от бейзболната клиника в Германия, където миналата седмица Маю работеше върху своя суинг под наставленията на двукратния участник в Мача на звездите Стив Финли, нейният устрем звучеше съвсем ясно.

Мелиса е донякъде неочакван бейзболен пионер от страната на "Тур дьо Франс" и световния шампион по футбол за 1998 г. Макар че Франция вижда първия си бейзболен мач още в сянката на недовършената Айфелова кула през 1889 г., спортът така и никога не получава гореща подкрепа там.

Бейзболните амбиции на Маю се зараждат съвсем простичко. По-големият й брат Дилан играел, а тя искала да прави "всичко като него". Самата тя добавя: "Следвах го навсякъде. Много близки сме и правехме всичко заедно. Той започна да играе бейзбол на 5. Аз бях на 3. Когато той ходеше на тренировки, винаги исках да съм с него. Да играя, да тичам. Така започнах да тренирам на 3-годишна възраст, а когато бях 5-годишна, вече играех в първенството за деца."

Сега Маю играе за два национални отбора на Франция – по бейзбол за юноши и по софтбол за жени. Мелиса била единственото момиче от детските отбори, което пожелало да продължи в бейзбола. Но правилата на френската федерация забранявали на момичетата да играят заедно с момчетата след 15-годишна възраст.

Тя споделя, че хората непрекъснато напомняли на нея и родителите й, че трябва да се преориентира към софтбола. Аргументите им били, че момичетата имат по-бавни рефлекси от момчетата и това ще я изложи на прекалено голям риск от контузии, тъй като питчерите хвърлят все по-бързо с нарастване на възрастта.

"Дрън-дрън. Това са глупости – казва с пренебрежение Мелиса. – Просто извинения, за да държат момичетата извън бейзбола."

И допълва: "Изобщо не ги слушах. Това просто ме караше да съм още по-решена да продължа да се боря и да променя нещата. Винаги съм искала да играя бейзбол, защото знам, че това е моят спорт, и защото фактът, че съм момиче, не може да е причината да спра. Това просто не го разбирах."

Нито пък Дидие Семине, който е президент на френската бейзболна и софтболна федерация от 2010 г. Маю му е извънредно благодарна за силната подкрепа в нейната борба ("Писах много писма, родителите доста ми помогнаха") за отмяна на това правило. Това най-сетне се случва миналата година, а е щяло да отнеме много повече, ако не е била Мелиса, твърди самият Семине.

"Отнема поколения, за да накараш поколенията да се променят – казва той. – Това, което ми харесва най-много в тази история, е как тя виреше носа си пред момчетата. Ще попитате защо това не се е случило преди десет години. Защото нашето общество е шовинистично."

А къде би могла да стигне Мелиса Маю със своя непримирим, приключенски дух? Дори самата тя не знае със сигурност. Надеждите й са, че през август ще хване окото на някой скаут от МЛБ по време на лятната академия в Европа, където ще работи с Бари Ларкин – истински шортстоп от Залата на славата. А мечтата й е един ден да стане първата жена в МЛБ, макар да знае, че по пътя дотам има още много бариери.

"Сигурно има много хора, които се противопоставят на идеята момиче да подпише професионален договор в бейзбола – признава Мелиса Маю. – Но те никога не са ме виждали как играя. Те не ме познават. Надявам се, че мога да променя мнението им. Всичко, което искам, е да играя бейзбол на най-високото ниво, на което мога. Да се забавлявам и просто да вървя напред."


АСОШИЕЙТЕД ПРЕС
Снимка: NYTimes.com