Денят, в който магията на Орландо изчезна

27 май 1996 година. Датата, на която феновете на Орландо Меджик за последен път видяха Шакил О’Нийл и Пени Хардауей рамо до рамо като съотборници с екипа на “магьосниците”. Краят на три сезона, изпълнени с надежда и мечти, но приключили със сълзи и изгубената надежда за така жадувната шампионска титла, която в Орландо продължават да чакат и до днес.

Кой слага точка на ерата на Шак и Пени? Майкъл Джордан. Легендарният №23 повежда Чикаго Булс към успех с 4-0 във финалите на Източната конференция, а след това и към четвъртата от общо шестте шампионски титли на “биковете”. “За наше съжаление, в другия отбор имаше един играч с №23 на екипа”, гласи краткият коментар на тогавашния наставник на Меджик Брайън Хил.

В трите сезона сезона, в които Шак и Пени играят в Орландо, Меджик са неизменен участник в плейофите, като през 1994/1995 са най-близо до титлата, но губят финалите на Лигата от Хакийм Олайджуон и Хюстън Рокетс. Години по-късно, през 2009, Меджик отново достигат до битка за трофея “Лари О’Брайън”, но тогавашният състав далеч няма такива харизматични и талантливи баскетболисти като О’Нийл и Хардауей.

Шак все пак постига много - печели четири титли, три пъти е избиран за MVP на финалите, грабва MVP на сезона веднъж и 15 пъти феновете го избират за участник в Мача на звездите.

Кариерата на Пени минава в другата крайност. Гардът от Мемфис е безкрайно талантлив, но непрестанните контузии не му позволяват да разгърне пълния си потенциал. И до днес той остава любимец на много хора по цялото земно кълбо, които обаче не спират да си задават въпроса “Какво ли щеше да се случи без контузиите?”.

Магията на Орландо изчезна в края на май 1996 година. Дали скоро ще се завърне? Не и в този вид, в който я предлагаха двамата големи магьосници - Шакийл Рашон О’Нийл и Анфърни Дион Хардауей.