Теодор Салпаров: Трябва да върнем България там, където й е мястото

Теодор Салпаров е един от волейболните национали, който се върна у нас, за да играе в турнира за Купата на България. Днес той и "Нефтохимик" излизат срещу домакина "Добруджа" в полуфинал. Това обаче е само десерт в сезона на Салпаров, след като либерото на България спечели Шампионската лига със "Зенит", а в момента води в гласуване за най-добрия играч на неговия пост в света. Пред "7 дни спорт" Салпаров говори за успехите през годината, предстоящото лято с националния отбор и удоволствието от волейбола.

- Играете за "Нефтохимик" за Купата на България. Как ви се струва идеята играчи от чужбина да бъдат картотекирани за този турнир?
- Идеята е хубава, защото българските фенове със сигурност искат да гледат повече състезатели от националния отбор. Лошото е, че много играчи не успяха да дойдат заради ангажиментите си в чужбина.

- Как ви се струва нивото не само на този турнир, а и на вътрешното първенство?
- Няма смисъл да повтаряме едно и също. Българското ниво, както винаги, е ниско и е много далеч от европейското. Хубавото е, че има много равностойни отбори и мачовете са оспорвани, което е важно за младите играчи и радва публиката.

- Спечелихте Шампионската лига със "Зенит". Това ли е най-силната ви година?
- Безспорно това е най-силният ми сезон в личен план. Мечтаех да спечеля Шампионската лига, защото вече имах сребро и бронз. Радвам се, че успях да я спечеля точно със "Зенит". Лично аз съм доволен, треньорите също са доволни от мен. Успях да се съхраня физически, защото изиграх само 10 мача в руското първенство и другото беше в Шампионската лига. В предишни сезони съм играл и за Купата на Русия и повече за първенство, което е много по-тежко.

- Сигурно е мечта да играете в един отбор с играчи като Вилфредо Леон, Матю Андерсън и други. Какви са тези звезди извън терена?
- По принцип е много трудно в един колектив да има 12 или 14 човека, които да се разбират идеално. През тази година обаче бях очарован от колектива. Всички се разбирахме идеално. Нямаше един или двама, които да нарушават тренировъчния процес. Това се дължи и на треньора, който респектира и е като господ в Казан. Със сигурност се играе по-лесно с играчи като Леон, Андерсън и всички руски национали. Това е свързано и с финанси, защото не всеки отбор може да си позволи толкова на брой играчи на високо ниво.

- Как гледат на българския волейбол в Русия? Играчи като вас с Алексиев, Тодоров и Йосифов, както и работата на Пламен Константинов работят ли за реномето на България?
- Уважават ни много нас, българите. За Пламен отзивите са много положителни, защото си върши добре работата. Лошото е, че в неговия отбор през последните 2 години имаше проблеми. Без добро финансиране, който и да е треньор, трудно може да се справи. Българските играчи в Русия също държат ниво. Като цяло руснаците ни уважават като нация
Лоша шега изигра само това с "Южен поток" и смятам, че е една голяма грешка. Но това е друга тема.

- Предстои тежко лято за националния отбор, с много турнири. Какви трябва да бъдат целите ни?
- Първата и основна цел е, ако можем, да се върнем в първата осмица на Световната лига и да отидем на финалите на първа група в Рио. През миналата година имаше много играчи с различни контузии, което им попречи да се включат от началото по най-добрия начин. Ще имаме около 2 месеца за подготовка преди финалите на втора група във Варна. Трябва да се върнем там, където ни е мястото.

- Приемаме финалите на Световната лига във Варна и европейското първенство в "Арена Армеец". Какъв фактор може да е домакинството?
- Със сигурност е добре и трябва да се възползваме. Все пак с тази цел се взимат тези финали и се дават толкова пари, за да може отборът да се подготви по най-добрия начин. Така състезателите, които ще изнасят тежестта на финалите, могат да останат тук и да се готвят, докато са тежките пътувания в Аржентина, Куба и Канада.

- Може ли да ни помогне това, че някои основни играчи не играха особено редовно в клубовете си?
- Имам доста опит от всички години и е много трудно да се каже дали това е добре. Има случаи, в които дадени волейболисти не играят добре в клубните си отбори, а след това правят силни мачове за националния отбор. Разбира се, за националните отбори е по-добре един играч да е имал 20 мача, а не 60, но всеки гони интересите си и в клубните отбори.

- Какви са ни шансовете на европейското първенство с оглед на това, че някои от водещите европейски отбори ще играят Световна купа малко преди турнира?
- Смятам, че всеки ще се хвърли на европейското първенство. Не съм виждал досега някой да пренебрегне такъв турнир заради Световна лига например. Сега четем, че Османи Хуанторена иска да играе на олимпийски игри с Италия. Затова сигурно няма да играе в Световната лига, за да е в състава за Световната купа и европейското първенство.

- През миналата година имаше много негативни реакции към отбора след световното първенство. Ще успеете ли през тази година да измиете слабите резултати от 2014-а и може ли големите отбори да ни подценят заради тези резултати?
- Не вярвам някой да ни подцени, защото всички треньори и играчи са професионалисти и знаят, че за всеки отбор е нормално да има спадове. Не може да си на постоянно високо ниво 4-5 години. Важно е да си направим добра равносметка за това кой къде е сбъркал през миналата година.
Не трябва да се повтори още една такава година, защото българският волейбол не го заслужава. Сигурен съм, че тази година ще играем много по-добре. Дано всички играчи да са здрави, защото ние не сме Русия и Бразилия и не можем да съберем 2-3 отбора на горе-долу едно ниво. Имаме 14 човека, които изнасят тежестта, и ако има контузии, това е голям минус. Видя се и през миналата година.

- Виждате ли млади играчи, които могат да влязат в отбора и да помогнат още тази година?
- Има млади състезатели, които ми хващат окото, но не трябва да се прибързва с вкарването им в националния отбор. Напротив. Това може да ги убие чисто психически, защото разликата от българското първенство и младежкия национален отбор до мъжкия национален отбор е много голяма. Сега на тези играчи може да им се даде шанс да играят на турнир като Европейските игри в Баку. Не можеш да хванеш един млад състезател и да го вкараш в националния отбор веднага само защото е направил добър сезон. Не съм чул досега за такъв случай, не вярвам и да има.

- Има ли яснота къде ще играете през следващия сезон?
- Докато не свършат първенствата във всички страни, не мога да кажа нищо.

- Можем ли да ви видим отново да играете в България? Може би на купата догодина?
- Защо не. Ако догодина федерацията продължи с този вариант за купата, ще се радвам да играя пак. Обичам да играя пред българската публика и за мен е удоволствие да играя с момчетата от българското първенство. Винаги може някой нов талант да ти хване окото.

- Казахте, че ще играете, докато изпитвате удоволствие от играта. Как се запазва това удоволствие след всеки сезон и всички успехи?
- Според мен всичко идва отвътре. На човек с годините му се иска все повече и повече, натрупва се опит, започваш да четеш играта и да изпитваш още по-голямо удоволствие. Пошегувах се с Даниел Пеев, че ако съм в неговата физическа форма, мога да играя и до 60 години. Специално на постовете либеро и разпределител амортизацията е по-малка и играчите могат да играят по-дълго.

Тодор Христов