Радослав Парапунов - волейбол и учене ръка за ръка

Талантливият капитан на юношеските национали в откровено интервю за ЦСКА, целите и любимите си неща 

През юни 2015 година ще навърши 18 години, но вече е капитан на националния отбор на България за юноши младша и взима участие в мъжкия тим на ЦСКА (София), с който завърши на четвърто място в Суперлигата през този сезон. Заедно със съотборниците си в националния до 19 години си спечели и виза за Световното първенство в Аржентина, след като влезнаха в топ 6 на Европейското първенство в Турция.
За началото, волейбола и любимите си неща Радослав Парапунов разказва в специално интервю за BGvolleyball.com.

ШАМПИОН ПО ПЛУВАНЕ

"Първоначално, като малък започнах да тренирам плуване, като тренирах 4-5 години. Имам някои грамоти и медали, но си спомням как се отказах. По време на финалната фаза за Купата на кмета в Разлог басейнът се оказа прекалено плитък, а аз бях висок. И така при старта си разбих главата в дъното и след като излезнах от басейна, казах на майка ми и баща ми, че този спорт повече няма да го практикувам. И понеже моите родители, както бабите и дядовците ми, са играли волейбол в Пирин (Разлог), си казах: "Защо пък не и аз?". Близо до нас се намираше ЦСКА и ме записаха там. Няма да забравя - беше събота сутрин и там бе Стефан Христов, който е първият ми треньор в ЦСКА. Така започнах с волейбола, като първоначално родителите ми не бяха много за спорта, защото те основно са се отдали на учението и образованието. Но аз реших да поема по друг път и че волейболът може да бъде моето бъдеще. И те като родители се съгласиха с мен. Така започна всичко", разказва високият 203 см нападател.

"Прилики между плуването и волейбола? По-скоро не, едното е във вода, другото - на терена. Единият е индивидуален спорт, а другият - колективен. При всички положения, и двете учат на едно - че винаги трябва да даваш всичко от себе си", допълва Радо и продължава: "И в ЦСКА, и в националния отбор се иска максимума, като разликата е, че в Суперлигата играем с доста по-опитни волейболисти, отколкото в националния, където всички сме на по 17-18 години".

РАЗЛОГ И ЦСКА - ПАРАЛЕЛИ И КОНФЛИКТИ

Връзката между Разлог и ЦСКА през последните години е доста силна, както в мъжкия отбор, така и в женския. Все пак в състава освен Парапунов, от планинския град е и разпределителят Георги Сеганов, а при жените оттам дойдоха Добриана Рабаджиева и Мария Каракашева.
"Много добре се разбираме и сме изключително здрав колектив. Много добри приятели сме извън и на терена. Силен отбор сме и приятелски настроени един към друг", споделя Радо Парапунов.
При последните две гостувания на ЦСКА в Разлог, обаче, неизменно имаше проблеми.
"Може би напрежението си казваше думата. Аз, например, съм от Разлог, но съм цесекар и излезна ли срещу Пирин, играя за ЦСКА, независимо, че съм роден в този град. Може би напрежението бе в повече, че в първия прекратиха мача, а във втория отново имаше проблеми. Все пак и двата отбора не са слаби", обяснява нападателят.

УЧЕНЕ И СПОРТ: ТРУДНО, НО НЕ НЕВЪЗМОЖНО

"Уча в Националната природо-математическа гимназия "Любомир Чакалов" в София и естествено продължавам. Все пак не всичко е сигурно. Не дай си Боже, може да имам някоя контузия и трябва да имаш резервен план в живота. И затова продължавам и да уча. Трудно е да се съчетават, но стига да искаш, не е невъзможно", коментира още юношеският национал.

ЛЮБИМИТЕ НЕЩА

"Имам котка от две години, защото сестра ми, която е десет години по-малка от мен, я поиска. Иначе едно от любимите ми неща е да съм сред природата, да си ходя в Разлог при моите приятели. Другото, което много обичам, е да ходя на кино. Сигурно гледам филми на кино около 10 пъти в месеца. Последният, който гледах преди да заминем за Турция? "Кингсмен", споделя още националът.

НА ВЕЛИКДЕН ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ

"Великден извън България? Случвало ми се е да не си бъда вкъщи, но тогава бях в България. Имахме републиканско, а родителите ми не бяха в България и така прекарах празника с баба ми и дядо ми. За първи път съм извън християнския свят на Великден.
Когато говорих с майка ми на Велики четвъртък и тя ми каза, че боядисва яйца, а аз въобще бях изключил за този обичай. Просто през цялото време в Турция бяхме изключително концентрирани върху Европейското", казва още нападателят.

ЛЮБОВ И ОЩЕ НЕЩО

"След тежък мач или тренировка? Да анализирам, за да видя къде съм бил полезен и къде - не. На какво трябва да наблягам. И естествено време за възстановяване и да съм готов за следващата тренировка или мач. Разбира се, остава време и за приятелката ми (Марта Близнашка), която също е волейболистка и капитанка на Хектор (София). Какво ще й кажа от Турция? Чуваме се постоянно, но ми липсва и чакам да се видим отново", завършва талантливият волейболист.