Никога не ще останеш сам?

“Никога не ще останеш сам!” - това бе посланието на огромния транспарант, разпънат от феновете на Левски по време на злополучната среща с Партизан (Белград) на 15 ноември миналата година. Именно този двубой се оказа началото на края за “синия” баскетболен отбор - шампионите получиха наказание от два мача без публика, а именно тези срещи щяха да са ключови от финансова гледна точка, с оглед на факта, че съперници бяха Цибона и Цървена звезда.
 
Сега, на 9 януари, почти два месеца по-късно, Левски е сам. По-сам от всякога, а зрителите, посетили двете последни домакинства на столичани, открити за публика, бяха обидно малко. На дербито между втория и третия във временното класиране на родното първенство имаше една шепа хора по трибуните.

След мача капитанът на шампионите, които вече месеци наред продължават без заплати, единствено на мускули и сърце, попита защо Левски бе гост в собствената си зала. Да, феновете на Балкан подкрепяха своите любимци и ги накараха да се чувстват като домакини, а те им се отблагодариха с победата с 88:70.
 
"Аз лично останах, защото съм в този клуб повече от десет години, той ме е хранил и искам да остана ако има възможност да го спасим. Искам обаче да призова и феновете - виждате, че ние, които сме тук сме тук и се борим за този отбор, играем в най-тежкото финансово състояние и в нашата зала насред София ни освиркваха. Искам да попитам "сините" фенове къде бяха те сега да подкрепят хората, които играят без пари за синия отбор?", попита емоционално Павел Иванов.

"Ситуацията е много тежка и според мен заслужаваме хората, които се наричат левскари, да дойдат и да ни подкрепят в този момент, в който ние стоим и се борим за този отбор само заради нашата чест, за да го спасим. Мисля, че поне заслужаваме хората да дойдат да ни подкрепят. Не зная какво им пречи да дойдат. Мисля, че е труден момент и поне това заслужаваме. 
Аз ще съм тук или докато се закрие отбора или докато се оправи, а и ако тук все още ме искат. Надявам се и останалите момчета да издържат. Надявам се да останат колкото се може повече, но ако трябва и сам ще остана", завърши юношата на Левски, които защитава екипа на родния си клуб вече десетина години.
 
Тити Папазов сподели, че тимът има още 20 дни, в които надеждата остава жива. Приблизително до края на месец януари - шампионът ще приеме Спартак (Плевен) и Лукойл Академик в НБЛ, а в Адриатическата лига “сините” трябва да премерят сили със Задар, Солнок и Цедевита. Не е ясно дали отборът ще играе мачовете от регионалната надпревара, с оглед на отслабения си състав, но феновете могат да дадат отговор на въпроса на Павел Иванов и да подкрепят баскетболистите. Защото подкрепяш любимия си отбор в добро и лошо, а не само, когато е на върха, нали така?

Павел Иванов и останалите момчета със "сини" сърца ще бъдат в залата и ще се надяват до последно. Дали обаче истинското и емоционално изказване на Иванов ще докосне отсъстващите - феновете? Предстои да видим.