Олимпийската шампионка на 100 бруст от игрите в Сеул'88 Таня Богомилова сега ръководи родното плуване. Неин съпруг и треньор е Георги Дангалаков. Имат две деца - Ани и Георги. Като част от номинираните в кампанията на "Стандарт" - "Спортните чудеса на България" Богомилова се върна към олимпиадата, от която спортистите ни се прибраха с 10 златни медала.
- Г-жо Богомилова, да започнем от там - как влязохте в басейна?
- Майка ми ме записа да тренирам, когато бях на 6. Иначе постоянно скитах по улиците и играех мач с момчетата. За да съм под някакъв надзор, ме пращаха на гимнастика, плуване, акордеон и английски.
- Как остана само плуването?
- В гимнастиката бях много слаба. Трябваше да се правят едни набирания, които аз не можах да издържа. Бях слабичка. Акордеона не ми харесваше. Майка ми свиреше и нейната идея не беше да ме направи музикант, а да има с нещо да се занимавам. Все бягах от тези часове. Веднъж майка отиде да пита преподавателя как се справям, а той й каза: "Ми тя Таня от един месец не идва". Така нашите разбраха, че не ходя. Остана само плуването, въпреки че ми беше много студено на банята в "Красна поляна". Там имаше басейн, който сега за съжаление го няма. Успяха и него да махнат. Преди месец отидох да видя майка ми. За мое най-голямо съжаление байсейнът беше срутен. И така - беше ми студено, не исках много да бъда плувкиня, но...
- Като дете кои ви бяха идолите?
- В четвърти клас станах майстор на спорта. Тогава беше олимпиадата в Мюнхен 1972. Бях много впечатлена от Марк Шпиц и Корнелия Ендер. Невероятни спортисти. Шпиц взе седем златни медала. Имах чувството, че гледам извънземни. Ендер беше много добра плувкиня от ГДР. Виках си: "Ех, ако можех да стана като тях".
- Първият ви голям успех е европейската титла в София през 1985 г. Притеснявахте ли се, че състезанието е пред родна публика?
- Да, независимо, че преди това имах два медала от европейско първенство, титлата безспорно беше първият ми голям успех. Притеснявах се много, защото в нашия спорт независимо, че работиш с екип и треньор, във водата оставаш сам. Няма кой да ти помогне или да ти даде наставления. Беше доста трудно, но аз бях уверена в себе си. Познавах конкуренцията и беше въпрос на време да успея. Години наред никой не можеше да разбие тоталната хегемонията на ГДР. Идваха да тренират на базата в Белмекен, те са я строили. Затова знаеха на какво ниво съм, но пък и аз знаех те къде са. Радвах се страшно много, че го направих именно в България и че зарадвах хората, които бяха дошли. Беше неописуемо. Страшно много публика. На трибуните на открития басейн нямаше карфица къде да хвърлиш, а времето беше много студено и валеше дъжд. Притеснявах се как ще издържат тези хора и колко много ще ги разочаровам, ако не взема медал. Еуфорията беше невероятна. След състезанието доста време автобусът на отбора не можа да тръгне. Пред хотел "Родина", където спяхме, беше същото.
- Специално за това състезание се построи плувния комплекс на "4 км"...
- Не само него, но и "Левски", и "Диана" бяха напълно обновени. Такива бяха изискванията. Когато организираш голямо първенство, трябва да имаш, най-малко два резервни басейна за тренировки.
- Сега, когато минавате покрай ""Червено знаме" и виждате в какво състояние е базата, какво ви минава през акъла?
- Жалко e, защото ние сме народ, който не може да пази съграденото. Само рушим. Не говоря конкретно за басейните, а генерално. Това беше едно голямо съоръжение, в което бяха вложени много средства и нямахме право да го оставим да се занемари и разграби. В момента единственото, което може да се направи, е да се срути и да се построи наново.
- Има ли някакъв шанс да се спаси?
- Откритият басейн да, но закрития - не. Всичко е заграбено. Ходихме да го видим. Просто жалка работа.
- Една година преди титлата в Сеул'88 раждате дъщеря си Ани, планирано ли беше?
- Не, след световното първенство в Мадрид през 1986 г, където взех два медала, исках малко да почина. След толкова години къртовски труд организмът ми имаше нужда от пауза. Всеки спортист знае какво искам да кажа. С моя съпруг и треньор Георги Дангалаков бяхме решили да опитаме да забременея и то взе, че стана веднага. За мен беше много радостно, защото съчетах почивката с раждането. Много се спекулираше тогава. Мислеха си, че съм била бременна още на световното. Ако се изчисли, ще се види, че не е така. Всичко тръгна от там, че аз се прибрах от Мадрид с детска количка и журналистите я видяха на летището. Купих си я, защото времената бяха такива, че в България трудно се намираха. И така - забременях, после родих и много бързо се върнах в басейна.
- По време на подготовката за олимпиадата се налага да ви оперират от херния, това можеше ли да ви попречи да стартирате в Сеул?
- Можеше да не съм жива. Сама си я причиних, защото още в родилното започнах да правя преси, за да прибера по-бързо корема. До олимпиадата оставаха само десет месеца и нямаше време за губене. След излизането от родилното веднага започнах и да плувам. Ани се роди юни, а в началото на септември престоеше лагер в Днепропетровск. Болеше ме, отидох на лекар преди да заминем и ми викат: "А, няма ти нищо, не се притеснявай, това е нормално при родилките". Като започнах интензивни тренировки обаче болките станаха непоносими. Закараха ме в болница. Там казаха, че имам херния и трябва спешно да се опрерирам. С треньора Панчо Гюрков и с мъжа ми решихме да не губим време. Докторът, който ме оперира каза, че се е получило преплитане и още 20 дни с тия тренировки са щяли да ме прибират в България в ковчег. Казаха ми на кой ден мога да подновя тренировки, аз пак по-рано започнах. Пазех едното, получих травми на коленете, на раменете. Получих един херпес зостер, който също не ми даде да плувам известно време и ми скъсаха задника, с извинение, от инжекции Б12, за да мине по бързо. Имах чувството, че някой ме беше проклел.
- След толкова перипети, как успяхте да влезете във форма за Игрите?
- Успях, защото тренирах много и не се появявах никъде по състезания. Участах само на един-два турнира, само за да видя какъв резултат ще дам. Плувах по-бързо от планираното за този етап от подготовката, което ми даде надежда за олимпиадата.
- Какво си спомняте от онези златни 100 м в басейна в Сеул?
- Всичко, все едно беше вчера. Готвех се и за двете дистанции, но на 200 не се получи. Там станах четвърта. До 150-ия метър водех страшно много, даже плувах под световния рекорд. Изведнъж обаче се отрязах. Явно подготовката не ми е стигнаха и не съм си разчела правилно силите. Но бях убедена 100 процента, че на 100 метра ще ги бия. Избрах различна тактика: винаги съм тръгвала преди другите, тогава оставих германките да водят и в последните 25 м ги бих. 4 стотни не ми стигнаха за световен рекорд, това е един косъм. Страшно се ядосах. Все пак постижението беше много силно, олимпийският ми рекорд 12 години нямаше кой да го бие.
- В същото плуване Антоанета Френкева спечели сребърен медал, как отпразнувахте успеха?
- Действително беше голям бум, защото никой не е очаквал в плуването за вземем три медзала. Тони спечели и бронз на 200 м. Радоста беше много голяма. Бяхме на допинг и се прибрахме в селота към полунощ. Цялата делегация обаче ни чакаше. До нас бяха канадците, те също взеха да се радват без да знаят защо. Стана хубаво тържество. Шокът беше на другия ден, когато журналистите ни питаха какво ще кажем за хванатия с допинг Бен Джонсън. Ние бяхме в тотален шах.
- Пазите ли си медалите?
- Да, въпреки че много пъти колекционери са предлагали да купят олимпийския медал
- Спомяте ли си каква премия получихте тогава?
- 2000 долара и "Волга".
- За какво го похарчихте?
- Всичките пари ги дадох за дрехи на Ани. Тогава си получих премията още в Сеул и с мъжа ми изкупихме детските магазини. Прибрах се с три куфара дрехи за дъщеря ми.
- Кога разбрахте, че имате алергия към водата?
- След като приключих състезателната си кариера. От 7-8 години не съм влизала в басейн. В морето също.
- Предлагали ли са ви да плувате за друга държава?
- Да, Гърция ми даваше страшно много пари, но отказах. Българка съм и не мога и да си помисля да се състезавам за държава, различна от България.
Последвайте каналите ни в:
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)