Фил Джексън: Талантът е налице, остава да играем като отбор

Тренировъчният лагер на Ню Йорк Никс ще започне съвсем скоро, а по-различното тази година е, че този подготвителен период ще бъде първи за Фил Джексън като президент на "бричовете". 13-кратният шампион на НБА пое контрол над отбора, с който спечели две титли като играч и изглежда готов за работа. Ето какво сподели "Зен Мастър" пред "The New York Post".

Какви играчи харесва Фил Джексън? Какво трябва да притежава един баскетболист, за да играе под твое ръководство?

Трябва да умее да се движи без топка, да може да вкарва отворени стрелби и преди всички да мисли как да е отборен играч. В защита трябва да може да открадне топката или да изработи нарушение на нападателя. Като цяло, да се наслаждава на баскетбола.

Любими мотивационни или вдъхновяващи думи?

Не мисля, че има нещо, което изплува в съзнанието ми на момента. "Никой човек не е остров" или пък "Никой човек не върви пътя си сам". Използвам такива неща, говорейки с отбора преди или след мач. Честно казано, всяка седмица ми идват нови такива неща. Както се казва - дяволът е в детайлите.

Как се изгражда голям лидер?

Не става току-тъй - да излезеш и да кажеш "Аз ще бъда лидер, а вие ще ме следвате" и всички да те последват. Трябва да ти идва отвътре, хората сами да искат да те следват, било то заради дела или заради думи. Някои са лидери чрез дела, а други - чрез думи.

Как би определил собствения си стил на лидерство?

За това трябва да питаш хора, които са работили с мен или под мое ръководство. Важна част е умението ми да комуникирам по начин, който не обременява, а също така респектирам доста от физическа гледна точка. Смятам също така, че мога да забавлявам и същевременно да окуражавам, да карам играчите да бъдат по-добри, да използват духовните си качества, а не само физическите дадености.

Използвал си доста филми, за да предаваш различни съобщения на играчите. "Криминале" е един от тях.

Много, много филми. Първият може би беше "Магьосникът от Оз". Имах един играч, който постоянно пробиваше към коша и постоянно се озоваваше на паркета, а същевременно не осъзнаваше факта, че когато прави това, той оставя своите съотборници с човек по-малко в защита и получаваме кош. Във въпросния филм имаше една сцена, в самото начало, в която се казваше - "Вече не сме в Канзас". Използвах това, за да покажа на въпросния играч, че трябва да покаже сърце и да израства.

Колко е трудно да промениш манталитета на органзация, която вече 41 години няма титла?

Когато аз пристигнах в Никс през 1967 година, те не бяха печелили от 20 години. Сега годините са 40.  Когато пристигнах от колежа, в този отбор бяха събрани победители, бяха събрани играчи, които бяха вдигали титлата, макар и в колежа. Аз и Уолт Фрейзър също идвахме от отбори, в които сме имали успехи. Честно казано, не сме мислили за тези 20 години, а за факта, че тази група играчи ще печели. Имахме правилните частици. Всичко опира до поведението на играчите. Имат шанс за ново начало, за нови идеи и не трябва да се притесняват за това, че има толкова дълъг сух период.

Когато затвориш очи, представяш ли си как печелиш титлата с Ню Йорк?

Не. Все още искам да видя как точно ще оперира този отбор, как ще играят гардовете, как ще играят високите баскетболисти. Не мога да скрия, че съм окуражен от отдадеността на всички в състава. Дерек Фишър ще нареди приоритетите на отбора, а аз няма да му се бъркам, защото той трябва да се докаже сам. Аз вярвам във възможностите му.

Можеш ли да опишеш връзката на Никс с Ню Йорк?

Голяма част от хората, които имат сезонни билети са били играчи. Може да са на 50, 60 или 70 години - това не ги спира да играят все още. Те четат играта и мислят, че точно това е спорта на Ню Йорк, въпреки че Филаделфия ни конкурира. Има един определен стил, определен начин, по който хората тук смятат, че трябва да се играе баскетбол.

Коби Брайънт ли е идеалният пример за Кармело Антъни?

Не. Никой не може да каже нещо подобно. Не очаквам който и да е дa моделира играта и поведението си спрямо друг играч, въпреки че Коби направи това с Майкъл Джордан. Но в отношението към тренировките Брайънт надминаваше Джордан. Може би Майк ще постави това под въпрос, но е факт.

Как точно "Триъгълното нападение" ще направи Кармело по-добър играч?

Ще му даде възможност да бъде подавач, да се бори, а също така и да си открива по-добри позиции за сттрелба. Така мисля. Надявам се, че ще бъде от полза на всички играчи.

Кармело вече каза, че този състав на Ню Йорк е отбор за плейофите. Ти вярваш ли го?

Да.

Защо?

Имаме достатъчно талант. Остава да играем като отбор.