Разбитите мечти и новото начало на Джей Уилямс

През 2003 година бъдещето на Джей Уилямс изглеждаше повече от розово. Гардът бе избран под №2 от Чикаго Булс в Драфта на 2002 година и се надяваше да продължи фантастичната си колежанска кариера със също толкова добро представяне при професионалистите. Новобранският му сезон бе успешен и сякаш всичко се нареждаше точно както трябва, преди една лятна вечер той да претърпи катастрофа с мотор, която прекратява кариерата му, но също така му дава втори шанс в живота. Настоящият анализатор на колежанското първенство разказва историята си пред Men's Health.

КАТАСТРОФАТА

Бях на 21 и просто карах мотора си из Чикаго. Форсирах го два пъти, а на третия превключих на втора предавка, след което рязко скоростта се покачи от 55 на 105 километра в час. Видях, че се движа към право към един стълб и се опитах да предотвратя сблъсъка, но в крайна сметка не успях. Помня, че се завъртях във въздуха, а след това лежейки на асфалта крещях на себе си - "Току що хвърли всичко по дяволите!".

Усещането беше сякаш някой тича и скача върху мен. Спомням си още как бях в линейката, а после се обадих на майка ми и я накарах да тръгне към Чикаго, защото съм катастрофирал. В следващия момент се събудих в болницата и имах тръба в гърлото, както и три парчета метал в крака. Коляното ми бе отишло по дяволите, бях скъсал всички възможни връзки и сухожилия. Също така имах разкъсана артерия на левия крак, а лекарите ми съобщиха, че съм бил на крачка от смъртта заради голяма кръвозагуба.

ПОСЛЕДИЦИТЕ

Последваха редица операции. В един момент дори се наложи да вземат вена от друго място на тялото ми, за да възстановят артерията на левия ми крак. Бях на крачка от ампутация. Такава случка тотално преобръща живота ти. Възстановяването ми продължи години. Години. Но най-трудно бе да възприема факта, че сам си причиних всичко това. Изживявах мечтата си, а в един момент просто я загубих.

Идва ред на два ключови въпроса. Първо: Как се отърсваш от нещо такова психологически?. И второ: Как се отърсваш от нещо такова физически?

Ще ви излъжа, ако кажа, че голяма част от личността ми не бе формирана благодарение на баскетбола. След катастрофата изпитвах неприязън към себе си, защото си позволих да изгубя това, което мечтаех да правя цял живот.  Опитах се да бъда телевизионен анализатор следващата година. Но тогава бях само на 23 и беше прекалено трудно. Имаше много играчи, срещу които бях играл и това ми носеше само болка. Исках да се завърна, исках да играя отново. Все още мога да играя, но не мога да се натоварвам на НБА ниво. Късметлия съм, че пет години по-късно получих втори шанс в телевизията и този път вече бях готов. Бях готов да преследвам новата си мечта.

И до днес не мога да възстановя пълното движение на крака си. Все още трябва да налагам коляното си с лед и след игра изпитвам много болка. От физическа гледна точка никога няма да мога да правя нещата, които можех преди. Но повече време ми отне това да превъзмогна приказките и да спре ми пука за мнението на другите хора. Имам ужасни белези по левия крак, повече от 100 шева и всичко това си го причиних сам. Това може би е най-голямото препятствие, което трябваше да преодолея.

ПОГЛЕД НАЗАД

Пет години преди инцидента, който се случи през 2003 бях гледал как Шак и Коби се състезават с мотори. Майкъл Джордан пък си има собствен моторен отбор. Фактът, че съм на мотор не беше странен с оглед на всичко изредено от мен, но за сметка на това нарушавах правилата на отбора. Но все пак трябва да живееш живота си, нали? Да, направих глупав избор. Бях на 21 и бях постигнал мечтата си. Смятах, че трябва да живея живота си по свой собствен начин. Дали ми е кофти, че този избор доведе до катастрофата? Да. Но все пак не съм умрял. Преоткрих себе си и имам нова кариера и нов мироглед. А ако това не се бе случило, надали щях да оценя живота и тялото си по начина, по който го правя сега.

Обичам това, което правя в момента и посоката, в която се движа. Обичам журнализма и телевизията. Щастлив съм с живота, който имам и не бих променил нищичко. Но понякога ми е трудно, особено, когато гледам плейофите. Иска ми се да съм на терена.

НАУЧЕН УРОК

В предстоящата ми книга - "Животът не е инцидент" говоря за силата да преоткриеш себе си. Това е едно от най-подценяваните неща. За мен бе цел да преоткрия себе си след баскетбола. Но тук става дума за всеки човек, може да се случи на абсолютно всеки. Ако например си на Уолстрийт и загубиш работата си. Ако си майка и преживяваш тежък развод. Трябва да се научиш как точно да събереш счупените и разпиляни парченца, как да намериш подкрепа в любимите си хора и как да намериш своето ново аз. На 21-годишна възраст бях на крачка от смъртта. Днес можеше да съм с ампутиран крак. Но това се случва, такъв е живота. Наслаждавайте се на всеки момент. Борете се.

Джей Уилямс е роден на 10 септември 1981 година. В гимназията играе за Сейнт Джоузеф в Ню Джърси, преди да продължи кариерата си в колежанския колос Дюк. През 2001 година печели титлата с екипа на "сините дяволи", а в колежанските си години обира всички най-престижни награди. Чикаго Булс го избират под №2 в Драфта през 2002, надявайки се, че той ще бъде лицето на организацията за много години напред. В единствения си сезон при професионалистите гардът постига по 9.5 точки, 4.7 асистенции, 2.6 борби и 1.1 отнети топки. Прекратява кариерата си едва 21-годишен след тежък пътен инцидент.