Серафим Тодоров: За мен Флойд Мейуедър беше просто поредният

Серафим Тодоров почти винаги се събужда рано. Има деца, съпруга и развива малък бизнес. Работи усилено от 2003 г., за да изхранва семейството си. В гаража му има една единствена кола, за да се придвижва, когато е необходимо. В свободното си време гледа снимки, видео и се потапя в спомени за времето, което никога няма да се върне. Най-голямата му слава бе, когато се качи на олимпийската стълбичка, побеждавайки един американец пред собствената му публика в Атланта 1996. По онова време Тодоров носеше славата на опитен боксьор с три световни титли. В този доста спорен полуфинал от олимпиадата негов съперник бе един обещаващ, но твърде кльощав 19-годишен боксьор. След успеха си българинът слиза от ринга, без да обръща никакво внимание на съперника, който е победил. Вече мисли за битката за златото. В този момент Серафим изобщо не си е представял на кого е обърнал гръб. Един боксьор, превърнал се в легенда на ринга: Флойд Мейуедър - мултимилионер с колекция от 20 луксозни автомобила.

"През онова време въобще не ми е минавало през главата в какво ще се превърне Флойд по-късно. За мен тогава Мейуедър бе просто поредният боксьор, който трябва да победя на голямо състезание", разказва българинът.

Флойд Мейуедър - младши бе един добър боксьор по онова време. Вече се забелязваше големият му потенциал, имаше перфектни показатели. Притежаваше мощен и директен стил, а прозвището му бе Хубавеца, защото по лицето му нямаше белези или рани. Просто съперниците му не можеха да го достигнат по време на мачовете. Малко преди Атланта бе загубил друг бой по време на квалификациите за олимпиадата. Това ново и последно в кариерата му поражение от Тодоров в онзи полуфинал означаваше, че той остава с бронз. Времето минаваше, а младият мъж се превърна в звезда на професионалния ринг, непобеден в 46 мача. Превърна се в най-скъпоплатеният спортист в света. А как гледа на олимпийския си бронзов медал? Само с презрение, разбира се.

В град Пазарджик, на 100 км от столицата София, Серафим Тодоров научава от медиите за огромния успех на своя бивш опонент. Адмирира постиженията ву, но не иска Флойд да забравя кой е последният му палач. "С течение на времето Флойд много се разви. Много съм щастлив заради него. Той прави невероятна кариера и няма поражение при професионалистите. Пожелавам му да продължава все така. И да помни винаги кой го е побеждавал за последно", казва с усмивка Серафим.

Мейуедър слезе от най-ниското стъпало на олимпийската стълбичка, за да започне своето пътуване към славата. Тодоров от своя страна бе победен на финала на олимпиадата от тайландеца Сомлук Камсинг и остана със сребро. След това напусна аматьорския бокс, но остана разочарован. Българинът дебютира при професионалистите на 29 години, изигра 6 мача и се пенсионира. Имаше 5 победи и 1 загуба в боеве, провели се в Източна Европа. Планините от пари и слава никога не дойдоха.

"След среброто от олимпиадата реших да опитам в професионалния бокс. Всичко беше добре до последния бой. След това се оттеглих и се посветих на семейството си. Започнах някои рискови инициативи и се провалих. Взимам и олимпийската пенсия, но само тя не стига", допълва Тодоров.

Двамата съперници никога повече не се срещнаха и поеха в противоположни посоки. Колекционер на коли, самолети, бижута и часовници, Майеуедър е идеален пример за показност. Той е най-добре платеният спортист в света и дори предложи фамилията му да бъде променена на Moneyweather (Money - пари в превод от аглийски). Тодоров, от своя страна, отхвърля лукса. На 44 години неговото най-голямо предимство е семейството. "Всеки има право да си избере каквото си иска хоби. Аз не съм пристрастен към високите скорости и скъпите коли. Имам един автомобил, който е просто, за да ми служи. Нищо повече. Създадох семейство още преди олимпиадата в Атланта, имам жена и деца, и това ми стига", уверен е Серафим.



Но да се върнем към боя през 1996-а. След победата на 27-годишния тогава Тодоров американският щаб подава контестация. Твърдението им е, че реферите са били натискани от шефа на съдийската комисия тогава - българина Емил Жечев, да облагодетелстват неговия сънародник. Според мнението на коментатора и международния съдия по бокс Даниел Фукс, Флойд Мейуедър е бил по-добър в онзи следобед. "Ако гледате боя, ще видите, че доста пъти Мейуедър удря два или три пъти чисто българина, а съдията му точкува само един. Обратно - някои удари на Тодоров, които въобще не са чисти, биват точкувани. Не говоря за недобросъвестност, предпочитам да не го вярвам. Мисля, че това е некомпетентност", казва Фукс.

Това са третите олимпийски игри на Тодоров. Спомените му от последните две в Сеул 1988 и Барселона 1992 не са добри, защото губи от корейски боксьори. Сега Серафим разказва, че преди двубоя се е страхувал да не би съдиите да бутат Флойд, защото е представител на домакините.

Спомняайки си полемиката около този двубой, българинът е разочарован, че неговите достойнства при този триумф често се пренебрегват. "У дома американците изживяват болезнено пораженията. По мое мнение успехът ми над Мейуедър бе напълно заслужен. Между другото мислех, че разликата ще бъде по-голяма в моя полза, а не само една точка (10:9)", допълва Тодоров.



В онзи двубой Майуедър бе решил да промени стратегията си в началото. Той се опитва да постави капан на Тодоров, оставяйки българина да атакува, а той го контрира. Планът обаче скоро се проваля и в първите две минути българинът има предимство. Мейуедър усеща, че трябва да започне атака. И го прави много добре. Най-куриозният момент обаче идва след края на двубоя . Когато дикторът обявява резултата, съдията Хамад Хафаз Шуман от Египет вдига ръката на загубилия Мейуедър.

"Реферът бе толкова сигурен, че Флойд печели мача, че избърза и вдигна неговата ръка. Това е нормално да се случи, но обикновено се коригира веднага. В този случай той вдигна ръката на Мейуедър и въобще не разбра какво не е наред", казва Фукс.

В последния си бой на професионалния ринг Флойд Мейуедър потвърди своята голяма класа и победи аржентинеца Маркос Майдана. С победата си в Лас Вегас продължава да не познава вкуса на поражението в 46 мача. Така той унифицира титлите в полусредна категория на WBC и WBA.

Тодоров признава Флойд като най-голямото име на ринга днес. Но изразява съжаление, че неговият сребърен медал често се забравя. И болката е очевидна. "Човешко е винаги да искаш повече. Аз обаче ще бъда щастлив, ако животът в България стане малко по-лесен. Особено за спортистите. Въпреки това и тук, когато си на върха, си герой. Това не се забравя лесно. Аз съм част от спортната слава на България и това ме прави горд. Една толкова малка страна е дала големи звезди на бокса", завършва Серафим.

"Меридиан Мач"