Любо Ганев: Силните се страхуват от нас

Вицепрезидентът на волейболната федерация Любо Ганев е душата на националния отбор. Той беше заедно с момчетата при страхотното представяне на олимпиадата в Лондон. Тимът завърши на четвърто място. През миналата година националите записаха нови силни мачове. Любо Ганев разкри интересни неща около българския волейбол специално за читателите на "България Днес".

- Г-н Ганев, какво ни чака през новия волейболен сезон на националния отбор?
- Очакваме хубави мачове. Момчетата са много мотивирани. Този отбор успя да намери своето лице през последните две години. Вече силните се страхуват от нас. Волейболистите знаят какво могат. Ще има интересни мачове. Залите ще са пълни, защото това е отборът, който сплоти българите.

- Карма ли е четвъртото място, за което сме абонирани през последните години?
- Пожелавам на всички други национални отбори дълги години да са в четворката. По-добре да сме там, отколкото извън нея. Дано да спазим традицията през 2014-а и на Световната лига, и на световното първенство. Това е голям успех. Ние сме малка държава. Бюджетът ни е многократно по-малък от този на останалите тимове. В Италия държавата дава 15 милиона евро на година. Въпреки това ние побеждаваме големи отбори, при това в чужбина. Целта ни е да се борим за всеки гейм и да имаме желание за победа.

- Как е със здравето Камило Плачи?
- Всичко е наред. По време на републиканското първенство си отиде в Италия. Полекува се. Той е човек, който работи много. Няма никакви притеснения с него. Има пълен картбланш за избиране на състав и на стартова шестица. Всичко, което иска в националния отбор, се подсигурява. Хотели, храна, пътувания и допълнително хора. Винаги има нужда от още статистици, които са непредвидени финансови средства. Благодарни сме на нашия генерален спонсор КТБ, който ни удря сериозно рамо.

- Чувствате ли се вече подготвен да заместите Данчо Лазаров начело на поста президент на волейболната федерация?
- Споделил съм с членовете на Управителния съвет, че след Олимпиадата през 2016-а ще се кандидатирам за президент. Мога още много да помогна. Спортът ме е изградил като личност. Станах уверен в живота. Каквото и да направя за волейбола, никога няма да е достатъчно.

- Опозицията наведе глава през последните месеци. Притеснявате ли се от тях?
- Не разбирам кой може да е опозиция, когато всеки иска доброто на волейбола. Давам елементарен пример. Когато така наречената опозиция тръгна да основава движение "Приятели на волейбола", отидох като учредител, защото не съм враг на волейбола. Всички се учудиха на моето действие. Ние сме демократична държава. Всеки може да изказва мнение. Преди две години ми поискаха оставката. За какво? Пари ли откраднах? Някого набих или напсувах ли? Сметнал съм, че за момента е по-добрият вариант да бъде уволнен Радо Стойчев. Но не бях само аз. Другите от Управителния съвет също вдигнаха ръка. Казват, че сме били крадци, лъжци и сме усвоявали неправомерно пари. Още веднъж казвам - една стотинка не съм взел от федерацията. Всичките пари отиват за волейбола. Никой не си е построил къща. Нито си е купил кола. Всеки е добре дошъл в Управителния съвет. Ако някой може да намери пари, да заповяда. Ще го направим председател на Финансовата комисия и вицепрезидент.

- Валентин Братоев показа с жест, че ще се радва от завръщането на Казийски в националния тим, като кръсти дъщеричката си на него. Вие какво мислите?
- Матей е приятел с Братоеви и с Цецо Соколов. Българската федерация няма нищо против него. Напротив. Когато беше скандалът с двата подписани договора, световната федерация искаше да му спре правата. Ние се застъпихме за Казийски. След като стана свободен състезател и трябваше да даде по-висока трансферна такса, ние му подсигурихме $10 000, за да я плати под формата на допълнителна премия. Всеки може да избере дали да играе в националния отбор, или не. Не може да му се сърдим. Решението е негово. Отборът със сигурност може да бъде по-силен. Контакти има непрекъснато. Камило Плачи го каза: "Когато Матей реши да играе за националния отбор, трябва само да се обади на треньора". Всичко останало е догадки и предположения. Едно връщане на нов състезател значи да се пренареди всичко. Тошко Алексиев трябва да бъде изместен на друг пост, където сега играят Скримов или Вальо Братоев. Това са тактически елементи, които се оправят. Най-важното нещо е желанието. В националния отбор, ако не се класираш по-напред, нищо не получаваш. Когато един състезател не може да даде максимума от себе си, той си губи времето. Отделно това се отразява и на останалите.

- Каква е истината за раздялата със селекционера на женския национален тим Марчело Абонданца?
- Камило Плачи призна, че женският национален тим е по-силен като индивидуалности от мъжкия. Просто не успяваха да покажат игра като отбор. Всичко тръгна много добре с Абонданца. Миналата година имахме три основни приоритета. Не успяхме да завършим втори на Европейската лига. На Гран при бяхме единственият отбор, който победи Бразилия. Направихме силни мачове. На европейското бихме шампиона Сърбия, но след това отпаднахме. Какво ни накара да направим промяната? В самите взаимоотношения между треньор и състезателки имаше проблеми. Някои момичета казваха, че повече така не могат да работят. По-опитните се оплакваха от многото тренировки. Наставникът искаше някои от националките да бъдат освободени, но не от него, а от нас. Ние нямаше как да го направим, защото имаме много малко състезателки. Не можеш да махнеш най-добрата волейболистка, защото била конфликтна. Ние не сме Русия с по 20 играчи за всеки пост. При нас са по 1-2. Седнахме да говорим с Абонданца за плановете през 2014-а. Усети се това напрежение. Взехме решение да се разделим, доволни един от друг. Скритото напрежение рано или късно избива. При отборните спортове е по-сложно. Имаш 16-17 състезатели, които са различни характери. Неминуемо в 6 месеца работа се пораждат ситуации. Например състезателят си мисли, че треньорът нарочно не го е пуснал. Наставникът, обратното - мисли, че някой го бойкотира. Един селекционер трябва да е психолог. Отдушникът на тима. Да знае с кого ще бъде по-строг и с кого по-мек. Точно тази връзка не се създаде в женския тим. Ще ви дам и един пример с мъжкия отбор. Преди две години играехме решителен мач с Франция за класиране на олимпиадата. Владо Николов не беше в състава. Седнал бе на пейката с анцуг. Не загряваше с останалите. Това означаваше, че той няма да участва в мача. Ние спечелихме срещата и се класирахме за олимпиадата, а по лицето му нямаше радост. Такива неща не трябва да се допускат. Трябва да има уважение към състезател, треньор и всеки човек от щаба. Победата е плод на колектива.

- Новият селекционер на жените Владимир Кузюткин е от руската школа, известна със своята дисциплина. Това може ли да породи нови конфликти?
- Говорихме за това с Кузюткин. Той ни каза, че сам трябва да намери подход към всеки един състезател, а не ние да му казваме как да го направи. Не се притесняваме от това. Той има пълен картбланш да направи екип. Стремим се да се месим колкото се може по-малко. Доколкото знам, водени са разговори и с други хора за селекционер, но аз не съм участвал в тях. В деня, когато получихме споразумението за разтрогване с Абонданца, се разбрахме с Кузюткин. Лично говорих с руснака. Срещнахме се в един ресторант. Започнахме да говорим конкретно с условия. Той каза, че в Русия е получавал повече пари, но българският отбор има потенциал.

- Достатъчно средства ли отпуска държавата на най-успешния колективен спорт?
- Ние не трябва да разчитаме само на държавата, защото не сме от богатите страни, където хората плащат по 30-40% данъци. Според разчетите на мъжкия национален отбор му се полагат 300 000 лв. по бюджет за Световната лига. Нашите разходи са над милион, което е четворно повече. Ако не намерим допълнително финанси, няма как да стане. От друга страна, трябва ръка да целуваме на държавата. През 2012-а получихме пари на три пъти за домакинства. Едно такова струва $500 000. Най-важното беше за втората олимпийска квалификация. С едно обаждане Бойко Борисов разреши проблема. Ако правителството не се беше съгласило да отпусне тези пари, може би нямаше да се класираме за Олимпиадата. Имаме нужда от адекватен закон за спорта, който да облекчава спонсорите. Дори си говорехме с депутата Таню Киряков наскоро. Неговият отговор беше - знаеш ли колко пари ще откраднат?


На разпит
за гръмнатия
Манджуков

Любо Ганев е викан на разпит от полицията след убийството на бизнесмена Борислав Манджуков. Двамата бяха добри приятели. В деня на разстрела те трябваше да ходят заедно на кино.

"Извикаха ме два дни след случката - разказа Любо Ганев. - Ходих в полицията и дадох показания. Нашите отношения бяха приятелски. Били сме по ресторанти и на кино. Нищо повече. Не съм имал точна информация какъв му е бизнесът, с изключение на дискотеките "Версай". Събирали сме се по заведенията. Тъжно ми е. Няма повече информация оттогава. Всичко е въпрос на догадки. Той ходеше без охрана. На следващия ден ме канеха всички телевизии. Е, как ще отида на предавания в такъв момент? Три екипа ме чакаха пред моя офис в деня след убийството, затова не отидох на работа."

Огнян ГЕОРГИЕВ, "България Днес"