Конте и Юве: 3 от 3. Какво и как промени Мистър Скудето

5 май 2014 | 13:27
10829
0

Три сезона в Ювентус, три спечелени шампионата. Мистър Скудето, пардон, Антонио Конте сменяше играчи, схеми и нагласи по време на своето “бяло-черно” приключение. Крайният резултат обаче бе един и същ: празненствата под флага идваха с точност като рожден ден – винаги през май.

Той вложи толкова много от себе си и неговото създание го наподобява: интензивно, неуморно, дори бясно. Заради яростта, волята и целеустремеността. Шампионите играчи се приспособяваха на мига, тъй като знаят, че първата съставка в рецептата за успехи е гладът за тях: първата година бе Андреа Пирло, последната – Карлос Тевес.

Няма място за примадони – обилно вложена пот плюс качеството като добавена стойност. Това бе и силата на Конте: да накара да повярват в проекта воини като Пепе, Джакерини и Асамоа, както и бляскави таланти като Дел Пиеро, Вучинич, Погба. Уповаваше се в старата гвардия, изцяло италианска: Буфон, Киелини, Бонучи, Бардзали, Пирло, Маркизио. И всяка година добавяше към рецептата по някоя златна капка качество, най-вече в лицето на Тевес и Фернандо Йоренте, в този трети сезон с рекордния му ритъм.

МОТИВАЦИИ И СЪПЕРНИЧЕСТВА

Конте е непресъхващ извор на мотивации. Първата година ударението бе върху разкъсването на табуто “скудето”. Юве трябваше да се върне към това да бъде Юве: шампионът по традиция в Италия. Преди това бяха взети две 7-ми места – нетипично за клуба, и трябваше просто да се забрави за ново подобно класиране. И да бъдат забравени тежненията на тифозите: трябваше да се обърне болезнената страница “Калчополи” с първия успех в процеса след скандала, след Серия Б.

Милан на Алегри бе първият съперник. Напред бяха Вучинич, Дел Пиеро, Матри и Бориело, а Пепе бе тактическият джокер. Зараждаше се 3-5-2 след няколко тактически еволюции. Дойде огромната радост за клуба и “бяло-черните” привърженици, макар и далеч от дома – в Триест срещу Каляри. Скудето №30 за ювентинци, №28 за официалните документи и всичко останало.

После, следващата година, мотивацията бе свързана с наказанието му заради скандала с разследването на нелегалните залози – в крайна сметка четиримесечно, за 15 мача до декември. Вътрешно сдържан гняв изригна от прободната рана и от нея навън излязоха някои неудържими и войнствени елементи, дори и пред микрофоните. Останалото той задържа вътре у себе си, на върха на езика, за да го използва като изискване за още по-голямо себеотдаване от своите играчи. Винаги да се побеждава, още и още.

Този път Наполи бе съперникът за завземането на железния щит. На линия бяха Пол Погба, избухнал като фойерверк, Джакерини като новия тактически джокер със свръхзвуковите си пробиви, Себастиан Джовинко редом до Мирко Вучинич. Дойде ново скудето, този път взето на “Ювентус Стейдиъм” срещу Палермо пред “верните”.

После е ред на настоящата история. Имаше неистово желание за хеттрик, за рекорди. Желание за изписване на страници, оставащи за вековете. Желание за още желание. Имаше нови нападатели, по-силни: Тевес, който на теория трябваше да е труден за трениране, а вместо това се разбра чудесно с Конте, и Йоренте. В началото целта бе обвита в мъгла, ала после върху нея бе поставен печатът на Юве. Този път бе Рома на Руди Гарсия, поредният съперник на “и бианконери”. И нов триумф на “Ювентус Стейдиъм”, срещу Аталанта, от господаря – на дома (17 от 17 – главозамайваща цифра) и въобще на Серия А.

КОМАНДИР

Конте носи огъня вътре у себе си. Той е най-близкият до Жозе Моуриньо като държание треньор в Италия и не само там. Няма съмнение кой командва парада в Юве. Той. Няма играч над него. Конте е. Конте, който изживява футбола като философия на стоик: 24/7, както гласят знаците на вратата на американските закусвални. Не отстъпва ни за секунда, ни сантиметър. Не позволява да го правят и неговите момчета.

Рецептата е проста, типична за един друг велик “бианконеро” треньор от миналото на име Марчело Липи: ние срещу света. Там където “ние” значи съблекалнята, а “светът” – съперниците. Противниковите отбори, но също така евентуалните критици, съдиите, треньорите, управниците – препятствия действителни или въображаеми.

Конте не стои на едно място край тъчлинията, а пробягва маратон. Избухва, окуражава, дава наставления, протестира. Извън терена, където малките камъчета се превръщат в големи полемики, пред микрофоните е неудържим. Зове и своите тифози да са тифози по трибуните, а не по диваните, да са безстрашни. Кара ги да замълчат, когато атакуват Джовинко – едно от неговите момчета. Конте дава всичко за Юве и изисква същото от всеки член на “бяло-черния” свят. И после хората му го обичат. Като играч и като треньор си го е заслужил заради силата си да води към трофеи.

Конте успява да убеди Пирло, че е добре да пропуска някои (малко) мачове. Убеждава Маркизио да пропусне няколко повече, макар и само онези действително в горница за силен футболист като Малкия принц. Мартин Касерес играе малко, а когато играе, се вижда колко е добър.

Никога не се е чувствал полъхът на жалването от съблекалнята към медиите. Фабио Куалярела опита да подшушне нещо и накрая остана извън списъка за Лига Европа. Освалдо рискува да проиграе шанса си за участие на Мондиала заради престоя си на пейката, а не обели и дума. Така както не обелва дума и Вучинич – слязъл надолу в йерархията на тима титуляр при последните две скудета.

Защото в съблекалнята командва Конте. И в крайна сметка славата е за всичките му момчета всред конфети, шампанско и надут до дупка клубен химн. За футболистите трофеите са незабравими, “тежат” цяла една кариера. Наставникът си го спомня добре, защото, както казваше Бониперти, победата за Юве не е важна, тя е единственото нещо от значение. И Конте успява да я осигури. Винаги.

Рикардо Пратези, “Гадзета дело Спорт”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe