Свободното падане на Зографски

Владимир Зографски беше световен шампион за младежи и всички се надпреварваха да му предсказват светло бъдеще. В България пък взехме да се хвалим, че някакво момче правело невиждани чудеса, без да имаме шанца. Но това момче не живее у нас, а в живописния Тирол, до една от най-хубавите шанци в света - в Инсбрук. А подготовката му излиза повече от солено - по 10 000 лв. на месец. От федерацията по ски са дали 1 млн. лв на Зографски за 4-годишния олимпийски цикъл. Тук не влизат приходи от наградни фондове или от спонсори – това са само средствата от БФСки. Целият този процес се управлява от баща му Емил Зографски, който е и негов треньор.

В началото тарикатлъците на българския дует шашнаха съдиите по Световните купи и Владко често беше дисквалифициран заради несъответствия в екипировката. Доста време отне на самоковците да разберат, че трябва да спрат с номерата. Но само до там. Резултатите на доскорошната млада звезда на световния ски скок са плачевни на фона на предсказваното му бляскаво бъдеще. Началото на кариерата на Зографски може да се сравни със случая при тенисиста Григор Димитров – и двамата изгряха прекалено млади и след първоначалния възход дойде момент на застой и отрезвяване. Но докато Димитров смени няколко треньора и в крайна сметка намери пътя към най-добрите, Зографски, може би разглезен от прекаленото удобство на живота на професионален спортист, започна стремглаво срутване надолу. В професионалния спорт на световно равнище няма кой да те остави да лежиш дълго на спомена за някакъв голям успех в младежко състезание във все по-далечното минало. На 17 години Влади беше сензация, но на 21 вече е само един от многото в стартовия лист на истинските състезания. Не прави сериозно впечатление на никого, докато връстниците му вече пробиват в световния елит. Словенецът Яка Хвала, който е роден точно един ден след Зографски, има 9 класирания в топ 10 за Световната купа и дори една победа в индивидуалните състезания. Зографски веднъж е 8-и и веднъж 10-и, но последното му попадане в първите десет беше през 2012 г.

А този сезон е направо трагичен. Влади няма нито една точка за Световната купа и баща му е принуден да дава много и най-разнообразни оправдания. Първо бяха виновни ските и трябваше да ги сменят. За да стане това, Зографски пропусна най-престижната верига състезания в ски скока – Четирите шанци. Той се завърна към състезанията едва в средата на януари, но това не подобри резултатите му. Така дойде време за олимпиадата в Сочи. Там Зографски трябваше да оправдае тези 1 милион лева, които БФСки вложи в него. Настинката, с която замина за игрите, не може да е сред обясненията за провала му, защото Зографски бързо се оправи и имаше предостатъчно време за тренировки преди първия старт. Той обаче отпадна в квалификацията на малката шанца и бащата трябваше да излезе с нов куп обяснения.

„Имаше проблем с обувките, който решихме непосредствено преди олимпиадата. Наскоро сменихме и закрепващите устройства, защото старите се износиха, а към новите се иска време за привикване. Но и самият Владко не се чувства уверен и не може да намери себе си така, както го правеше миналите години”, обясни Зографски-баща и призна, че „сезонът е много объркан поради куп странични фактори”. Без да навлиза в подробности.

На голямата шанца Зографски успя да влезе на косъм в първите 40 на квалификацията и се класира за официалното състезание, но в него остана 47-и. Този резултат може да отговаря на някой ентусиаст от топлите страни, който работи на две места, за да изпълни олимпийската си мечта и да застане на старт редом с величията в спорта. Но за щедро финансиран от държавата професионалист далеч не е впечатляващо.

Зографски определено не е в позиция да обещае олимпийски медал срещу милиона, който е изхарчил за последните 4 години. Но провалът му поставя въпроса трябва ли да се трошат маса пари за такива като него. Или по-скоро - не е ли време да се сложи истински треньор, който да му наложи сериозна програма за подготовка, независеща от обувки, вятър, притеснение и т.н.