Станислав Бояджиев: Не знам къде е купата сега

Станислав Бояджиев като състезател има дубъл с “Локо” (Сф), 4 купи с “Левски” и 113 мача в националния отбор. Участник на олимпиадата Мексико 1968. Постижения като треньор: с “Левски Спартак” - КЕШ (1984), купа “Ронкети” (1978 и 1970), 6 титли и 7 купи; с “Кремиковци” - титла и купа; с “Тулуза” - купа на Франция.

- Осми март 1984-та е сред най-паметните ви дати, нали?

- Помня този сезон, когато станахме европейски шампиони. Помня тази дата до най-малките подробности. Помня детайли от финала. Помня всяка състезателка кога е влязла в игра, какво е правила. В ония години конкуренцията у нас беше изключителна и “Левски Спартак” даже не можа да стане носител на купата у нас за 1984 г. Направи го “Славия” няколко дни преди триумфа ни в Будапеща. В местния Дворец на спорта един след друг се играха финалите за купа “Ронкети” и за КЕШ. Направихме една тренировка, на нея, без да се притесняваме от шпиониране, отново изпробвахме основното ни оръжие - зоновата преса. Със “Золу” (Виченца) толкова добре се познавахме, че присъствието на италианките и треньорите им в залата не бе проблем.

- Сигурно е имало и психологическа “война” извън терена?

- “Золу” бе двукратен европейски шампион с американка и канадка и може би половината от италианския национален отбор в състава си начело с една от най-добрите европейски баскетболистки Катарина Полини. Помня, че когато на обяд отидохме в ресторанта, те вече ни бяха изпреварили. И щом видяха нашите момичета - красиви и весели, поискаха да бъдат преместени в друг салон. Това бе сигнал какъв респект изпитва към нас “Золу”.

- Първото полувреме бе зашеметяващо за “сините”...

- Поведохме с 15-16 точки. Единият от съдиите бе Манини, сега шеф на френската федерация. До днес не иска да признае, че арбитрите започнаха да подпират италианките. Изкараха за фалове 4 от основния ни състав. Но аз имах в тима си 8 националки... Накрая влезе и Анета Митева, която играеше по-малко, но излезе мъжко момиче. Победихме с 5 точки - 82:77. Хаджиянкова се заблуди, че остават 5 секунди до края, и вкара с пикет почти от центъра. А времето беше минута и 5 секунди.

- Какви награди получихте?

- Купата днес не знам къде се намира. На летището ни посрещнаха тълпи от хора. Получихме по 360 лв., не бяха малко пари за тогава. От МВР ни подариха по един часовник. Пепа Макавеева, Надка Голчева и аз получихме най-високото отличие на МВР - “Орден за опазване на обществения ред и сигурност”. Преди мача дойде Надежда Богданова, лека пръст, тя посвети живота си на баскетбола като журналистка, и ми каза, че разбрала от италиански вестник премиите за “Золу” при победа, но по-добре нашите да не знаели. Обещани им били по 5000 долара на състезателките и 10 000 на треньора. Успокоих я, че познавам състезателките си и зная, че играят преди всичко за победа и после мислят какво ще получат.

- Днес не ви ли натъжават празните зали в София по време на женските мачове?

- Затворихме си всички центрове, които бълваха шампиони. Базите са в плачевно състояние. Децата се омързеливиха, предпочитат да играят не на улицата и в училищните дворове, а пред компютъра. Конкретно за женския баскетбол в София - преди време имаше 5-6 отбора и не се знаеше кой ще стане шампион. Хората обичаха да гледат баскетбол, обичаха състезателките. Прочутият цигулар Минчо Минчев поиска да се запознае с момичетата и отложи концерт в зала “България”, за да гледа мача с немския “Агон 08”.

- Как ще коментирате скандалите в мъжкия турнир за купата?

- Някога на базата на конкуренцията, но и на уважението можехме да говорим помежду си всички треньори. Като новобранец в тази професия гледах с обожание личности като Веселин Темков, Кирил Семов, Нейчо Нейчев, Людмил Катерински... Днес се въртят три имена - Росен Барчовски, Константин Папазов, Георги Божков и го подкарваме в обратен ред. Може би има млади амбициозни треньори, но си мисля, че няма как да пробият. А резултатите ги знаем всички. За женския ни баскетбол те са трагични.

Лили Янкова, "Труд"