Новата заплаха пред Мойс е лоялността към Фърги

Дейвид Мойс има нов проблем. В по-малък клуб от Манчестър Юнайтед безлично представяне като това на гости на Олимпиакос би било прието като негласен бунт от играчите: знак, че отборът вече гледа отвъд настоящия мениджър към следващия. В синдикалните кръгове на това биха му казали “даване без зор”.

Апатията в Атина противоречеше на всичко, което знаем за етиката на Юнайтед, и ни накара да осъзнаем, че спечелването на титлата в Премиър Лийг през миналия май не гарантира нищо девет месеца по-късно. Шампионите не се предполага да се превръщат в жертвени агнета толкова бърже. Шокът от лесната победа на Олимпиакос се подсилва от загнездилото се усещане, че дори две десетилетия на успехи могат да изглеждат нещо тъй крехко и нетрайно, ако група играчи изгубят отдадеността си.

След 27 години начело Алекс Фъргюсън напусна пейката сигурен, че качествата на Юнайтед са самовъзпроизвеждащи се: лоялност към мениджъра, интересите на клуб пред его, смелост и саможертва. В психически план тимът караше на автопилот. Всеки знаеше за задълженията, които идваха с обличането на фланелката. Това не би могло да се промени никога, нали?

За втори път в това издание на ШЛ Юнайтед съумя да отправи едва един удар във вратата. Играчите се изнизаха през миксд зоната в Атина, без да промълвят и дума, когато мениджър с повече мощ би им наредил до един да се спрат и да оправдаят представянето си.

А сега се появи и неподчинение. Оплакването на Робин ван Перси от това, че съотборниците му били “в някои от зоните, в които аз искам да играя”, не е маловажно. То поставя съмнение върху способността на Мойс да организира потенциално смъртоносна офанзивна четворка от Рууни, Хуан Мата, Аднан Янузай и самия Ван Перси. Другите трима в този квартет вече са обзети от идеята, че холандецът е объркан от своята роля и ще трябва да решават при всяка комбинация дали да му подават според неговите виждания, или да действат самостоятелно.

Когато Кийн спря мениджърската си кариера и започна кариерата си на ТВ анализатор, в Юнайтед знаеха, че той може да играе ролята на лидер в изгнание. Сега играчите на Мойс му помагат в тази задача. Никой не може да оспорва суровата тирада на Кийн за представянето на “червените дяволи” в Атина, макар че той наскоро подкопа собствената си обективност, като заяви, че небезизвестното му интервю по MUTV през 2005 г., донесло изваждането му от тима, било “на шега”.

Много подтекстове могат да бъдат разчетени в нулевото представяне на отбора във вторник. Преподписването с Рууни бе хвалено шумно като показване на сила. То обаче може да бъде тълкувано и като знак на отчаяние, който сега поставя летвата на заплатите в клуба на неуютно високо ниво. Ако Юнайтед може да си позволи да възнагради един 28-годишен играч с 300 000 паунда седмично, какви ли пари би поискал примерно някой от най-добрите 24-годишни играчи в света, когато седне да преговаря за преминаване на “Олд Трафърд”?

Други футболисти в Юнайтед няма да гледат на този договор за общо 85 млн. паунда като на нищо друго, освен като на резултат от това как една звезда с настъпателен агент използва момент на слабост на клуба за втори път в рамките на четири години. По дефиниция сделката не подсилва тима, тъй като Рууни вече е в него. Тя просто запазва статуквото, а както Кийн отбеляза, в момента има крещяща нужда от “шест или седем играчи”, като специално централната полузащита е на светлинни години от великите двойки от ерата “Фъргюсън”.

Студентите по психология ще изучават този период от историята на Юнайтед, за да разберат как и защо топотборите могат да се свлекат с такива бързи темпове от най-високия клон до неврозата. Никога не сме си мислели, че това е възможно. Със сигурност не и при Манчестър Юнайтед.

Всеки бивш играч, с когото си говорите, ще ви каже, че треньорът става застрашен в момента, в който критична маса от футболистите му повярва, че му липсват знанията и уменията да им помогне да постигнат личните си амбиции. Играчите са преобладаващо егоистични създания, задаващи си всекидневно въпросите: “Ще ми помогне ли този треньор да побеждавам? Ще подобри ли живота ми? Знае ли какво прави?”.

При най-добрите – хора като Жозе Моуриньо или Джосеп Гуардиола – отговорът генерално е “да”, така че футболистите сляпо се отдават на лидера и развиват всеотдайна лоялност. Дори и половината от тези играчи на “червените дяволи” да бъдат пратени другаде, Мойс все още ще трябва да убеждава останалите, че е точният мениджър за изграждане на състава и на новото начало.

Никой от управленската йерархия в клуба не е окуражавал играчите да си помислят, че времето на наследника на Фъргюсън изтича – някои може би са го решили сами за себе си. Навреждащото оплакване на Ван Перси със сигурност е удар по авторитета на Мойс в момента, в който последният най-малко има нужда от това.

Мойс все още се ползва с лукса на подкрепата от борда, който няма да позволи да му бъде диктувано от полуотдадени футболисти. Вербалната атака от Ван Перси и плахостта в Атина обаче поставят една изцяло нова заплаха за мениджъра – ако в днешните времена играчите се обърнат срещу теб, няма обратен път назад.

Пол Хейуърд, “Дейли Телеграф”

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe