Еньо Вълчев – борец до последен дъх

Еньо Вълчев – борец до последен дъх
Борбата загуби Еньо Вълчев. Един от най-великите в свободния стил почина на 78 г. от масивен инфаркт, но за любимия си спорт ще остане жив завинаги – със стил и класа като борец, и човек. С еньовата кука и с цялото наследство, което предава на поколенията.

Всичко за Еньо Вълчев вече е казано. През бляскавата си кариера той се превръща в символ на българската свободна борба. Печели олимпийски медали на три континента (бронз в Рим 1960, злато в То кио 1964, сребро в Мексико 1968) и се превръща в абсолютен доминатор в своята категория до 70 кг. В по-общ план става първият български спортист, който печели злато на всички най-големи състезания – световно и европейско първенство и олимпийски игри. Другото е история.

Техниката на шампиона
По общо мнение Еньо Вълчев е създател на свой собствен стил в свободната борба. Развива по свой начин всичко, което съществува като умение на тепиха. След това като треньор помага за създаването на шампиони.
- Безспорно той е едно от най-големите имена в българската борба, със свой индивидуален отпечатък върху свободния стил. Можеше всичко – събаряне с кука от стойка, което години след това се нарича еньовата кука, от партер – носене през мост с помощта на крака, вълчи капан, сърма, черек – спомня си големият треньор на националния отбор Огнян Макавеев, който добре знае как се правят шампиони, а още по-добре познава Еньо Вълчев.
Настоящият шеф на европейската борба Цено Ценов също оценява високо цялостния принос на легендарния борец към спорта.
- Еньо Вълчев е епоха. Въведе собствени тълкувания в техниката на борбата. Той внедри собствени технически виждания и не случайно покойният професор Райко Петров започваше и завършваше своите разсъждения с примери за Еньо Вълчев. Всичко това се предаде на много борци след това. Най-знаково за неговата личност като спортист е, че никога не се плашеше да участва в състезания и да влиза в битки. Не искаше да участва, когато е най-добре за него, а се бореше за България. За него България и българската борба бяха над всичко – разказва Ценов.

Живот край тепиха
Както при повечето големи борци, животът на Еньо Вълчев остава свързан с борбата и след края на кариерата му. Всичките му знания влизат в развитието на младите борци и на бъдещите шампиони в националния отбор. Преди това е един от хората, които създават традициите на свободната борба в Левски Спартак. В последните години той е основната причина за възраждането на борбата в Димитровград.
- Той не е само един голям спортист с безкрайно много отличия. След това той продължи и отдаде целия си живот на борбата като треньор и международен съдия. Даде всичко, което е способен, този спорт да се развива. той е един от хората, които създадоха борбата в Левски Спартак.

Характер на шампион
Един голям шампион не може да е много различен извън тепиха. Всички, които познават Еньо Вълчев, признават, че с него комуникацията е лесна, но с ясни правила – честност, отговорност и доверие.
- Да, вярно е, че имаше по-своеобразен характер, но такива са големите спортисти и шампиони. Ако не са такива, може би няма да постигнат всичко това, така че това може да се сметне за положително качество. Държеше на дисциплината и честността – описва Огнян Макавеев своя приятел.
В този дух се изказва и Цено Ценов, който се затруднява да открои една случка от познанството си с легендата, но обобщава отлично. „Беше строг и с ясни принципи, които никой не можеше да наруши. Нещата, които са ми правили най-голямо впечатление, са честността и отговорността. Никога не се е страхувал да каже истината в очите на своя опонент и събеседник. Защити името си на голям спортист и голям човек. Той остана верен на борбата до последния си дъх”.

Тодор Христов, 7 дни спорт
Последвайте каналите ни в:

Още от Други спортове

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти