Б – като Бостън, Б – като брада... Най-нелепите суеверия в бейзбола

Обикновено късно вечерта на 24 декември един грижливо брадясал и силно побелял старец обикаля хорските комини и доставя пакети с различна големина и форма. Добродушният симпатяга се разпознава лесно – непременно е облечен в червен кожух с бели кантове и е обут в черни ботуши със златни катарами. От суеверие ли, що ли?

Тази година на 30 октомври пък един небрежно брадясал и много силен бейзболен отбор стана шампион на МLB и сложи край на почти вековното чакане на своя град да види с очите си спечелването на титлата. А в шампионския ден дузина играчи на Бостън Ред Сокс изглеждаха като корабокрушенци след няколкомесечен престой на безлюден остров.

Всъщност всичко започна още през март, когато по време на пролетните тренировки първият бейзмен Майк Наполи (на горната снимка) и аутфилдерът Джони Гомес решиха да пуснат бради. В началото на сезона към тях се присъедини и вторият бейзмен Дъстин Педроя и постепенно стана ясно, че новият външен вид на "червените чорапи" е много повече от обикновена стилна приумица.



Ставаше въпрос за поредното бейзболно суеверие. Този път то напусна пределите на съблекалнята и игрището и се пренесе на трибуните и по улиците, достигайки такива мащаби, че по средата на сезона на ст. "Фенуей Парк" се продаваха повече изкуствени бради, отколкото хамбургери и бира.

Играчите на полето пък вече имаха добре отгледана, достолепна естествена растителност по лицата, която освен всичко друго бе мощно демонстративно оръжие срещу винаги гладко избръснатите физиономии на омразните милионери от Ню Йорк Янкис. А дали брадата помогна на Ред Сокс да спечели 8-ата титла в клубната история и първа у дома след 1918 г.? Иска ли питане!?

Митовете и налудничавите ритуали са неразделна част от бейзбола вече повече от век. Историите за необясними причинно-следствени връзки между отделни събития са безброй, затова Sportal.bg представя сбита история на най-прочутите абсурдни истории, повлияли на цели поколения играчи и запалянковци. Своеобразен Топ 8 на най-нелепите суеверия:

1. Проклятието на Бамбино



Когато иконата Бейб Рут, наричан още Бамбино, е продаден от Бостън Ред Сокс на Ню Йорк Янкис през януари 1920 г., феновете на "червените чорапи" започват да вярват, че техният отбор, който по това време вече 5 пъти е спечелил Световните серии, няма да вдигне шампионската титла никога повече. Постепенно приумицата започва да придобива почти реални измерения – десетки години наред Бостън редува провал след провал, а същевременно Ню Йорк, който преди трансфера на Бебето няма нито една титла, трупа трофей след трофей и това неизбежно води до унизителни подигравки от района на Бронкс.

"Проклятието" все пак пада през 2004-та, след 86 дълги години. И по ирония на съдбата "янките", междувременно спечелили рекордните 26 титли, изиграват подходяща роля, допускайки първия в историята на играта обрат от 0-3 във финала на Американската лига. Впоследствие "червените чорапи" помитат Сейнт Луис Кардиналс с 4-0 в Световните серии, а 3 години по-късно повтарят упражнението срещу Колорадо Рокис, загърбвайки окончателно тъжния спомен за Бамбино.


2. Проклятието на козела Били



В Бостън трябва да се чувстват благословени, защото това заклинание – подобно като същност, все още тегне върху Чикаго Къбс. Проклятието на козела Били застига "мечетата" през 1945 г., когато Били Сианис, собственик на прочутата чикагска таверна "Козела Били", е помолен да напусне ст. "Ригли Фийлд" по време на мач от Световните серии срещу Детройт Тайгърс. Причината е, че козата, която Сианис бил довел със себе си като домашен любимец, отвращавала околните запалянковци с миризмата си. Кръчмарят си тръгнал, но преди това изрекъл съдбоносна реплика: "Проклети да бъдете, Къбс! Вие няма да спечелите повече нищо."

И до днес феновете в Чикаго се опитват всячески да неутрализират клетвата, която според тях е причината Къбс да няма шампионска титла от 1908 г. През 2011-а се стигна до създаването на мащабна инициатива, наречена "Обърни проклятието", като част от която бяха раздавани безплатни кози на провинциални семейства в щата Илинойс. През 2012-а пък петима привърженици на "мечетата" изминаха пеша разстоянието от пролетната база на тима в Меса, Аризона, до "Ригли Фийлд" в Чикаго, придружавани от козел на име Ригли. Уви, залудо.


3. Проклятието на полковник Сандърс



За разлика от предишните две, това идва от другия край на света. Макар и активирано посмъртно от американския създател и емблема на панираните пилета от Кентъки, то засяга японския Ханшин Тайгърс. Духът на покойния полк. Харланд Сандърс най-вероятно е бил разгневен от агитката на "тигрите", която 5 години след смъртта му – през 1985-а, открадва една от неговите статуи пред местен ресторант на KFC и я изхвърля в близката река в необузданите празненства след спечелената за първи път шампионска титла в Япония. Онзи триумф и до днес си остава единствен в историята на клуба, въпреки че през март 2009 г. разкаяли се запалянковци възстановиха със собствени средства удавения бюст на полковник Сандърс.


4. Роналд Рейгън и случаят на мълчаливите питчери



След завършване на колежа бъдещият президент на САЩ работел като бейзболен радио коментатор в щата Айова и вярвал дълбоко в днешното класическо суеверие, че съотборниците не говорят с питчер, който върви към "ноу хитър". Рейгън бил толкова убеден в това, че самият той никога не споменал "ноу хитър" в ефир. Същото, впрочем, се отнася и за днешните радио коментатори. По-късно Рейгън прилагал тази философия и по време на предизборната си кампания, като така и никога не изрекъл думата "президент" преди изборите през 1980 г.


5. Златните прашки на Джейсън Джамби



Чудноватите суеверия са заразни не само за отбори, разбира се. Бившият играч на Оукланд Атлетикс и Ню Йорк Янкис Джейсън Джамби е всеизвестен със своята склонност често и необяснимо да губи спортната си форма. Един ден 42-годишният настоящ ветеран на Кливланд Индиънс решил, че проблемът му може да бъде отстранен посредством женско бельо. Във всеки мач, в който се чувствал несигурен в себе си, Джамби започнал да обува златни прашки вместо слипове. Според разкази на съотборници трикът работел по-често, отколкото не работел...


6. Джъстин Верландер и пристрастяването му към "Тако Бел"



Питчерът на Детройт Тайгърс смята, че не може да хвърля, ако не е ял в ресторант на "Тако Бел" преди мача. Верландер разкри странната си зависимост през 2012 г., когато в ТВ шоу заяви: "Едно и също меню всеки път. Задължително три хрупкави "Тако Сюприйм" без домати, една гордита със сирене и една Мексиканска пица без домати. Всеки божи ден преди мач." Тоест на всеки пет дни по време на сезона в MLB.


7. Джъстин Морно



Верландер определено не е сам в необходимостта да повтаря ястия. В продължение на цяло десетилетие от 2003-та до 2013-а първият бейзмен Джъстин Морно се отбива в сандвичарницата "Джими Джонс Гурме Събс" преди всеки домакински мач на Минесота Туинс. И поръчката не се променя никога – сандвич с пуешко без брюкселско зеле за $4,65. Храната неизменно е поливана с една и съща напитка, измислена от съотборника му Ник Пунто – половин доза "Маунтин Дю" и половин доза червен или оранжев сок от автомата в съблекалнята на стадиона.

Но това далеч не е всичко. След хранителния ритуал Морно винаги стъпва на терена точно в 18:47 ч. и прави четири спринта в аутфилда. След това си хвърля задължително с Джейсън Бартлет или в краен случай с Пунто. От 2006 г. до напускането си на "близнаците" това лято канадецът носи униформа с №33 поискана от ръководството около 14 секунди след като Джей Си Ромеро е продаден на Лос Анджелис Ейнджълс в края на 2005 г. Причината е, че това е номерът на легендарния хокеен вратар Патрик Роа – детски идол на Морно. В детството си, прекарано в предградие на Ванкувър, малкият Джъстин ходи на всеки мач на Кенъкс в NHL, но отказва да влезе в залата, преди часовникът да покаже точно 18:33. Не само заради Роа, просто защото Морно знае, че "това е точното време".


8. Кайкай Кайлър



Може би случаят на Хейзън Шърли "Кайкай" Кайлър е основополагащ за всички бейзболни суеверия по света. Историята разказва, че когато през 1927 г. мениджърът на Питсбърг Пайрътс Дони Буш иска от десния аутфилдер да се премести от трето на второ място в батерския ред, получава категоричен отказ от играча. Кайлър просто вярва, че да удря трети му носи късмет. Бесният треньор изважда своята най-голяма звезда от състава точно в навечерието на Световните серии и "пиратите" са пометени с лекота от Ню Йорк Янкис.