)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Нова книга разкрива потресаващите тайни зад успеха на най-титулувания колоездач
През 2013 г. Ланс Армстронг призна, че е лъгал, за да спечели Тур дьо Франс. Този момент отбеляза смайващото сгромолясване на един спортист, превърнал се от безразсъден и непокорен тийнейджър триатлонист в глобална спортна икона. В предстоящата си книга Wheelmen ("Хора на колела") журналистите от "Уолстрийт джърнъл" Рийд Алберготи и Ванеса О'Конъл разнищват кариерата на Армстронг от комерсиалния и състезателен успех до безкомпромисния му подход за защита на потресаващата тайна. Книгата включва над 100 интервюта с бивши съотборници, федерални разследващи и антидопинг ченгета. Ето части от нея.
Синият влак, 2004 г.
Точно в 11 ч. сутринта в събота - 17 юли 2004 г. - девет души в тъмносините фланелки на колоездачния тим на U.S. Postal Service се изнизват от тихото селце Ланемезан в югозападна Франция и поемат по убийствения 6-часов маршрут през 7 прохода в Пиренеите. Това е 13-и етап от Тур дьо Франс, температура на въздуха - 26 градуса. Свирепите условия в Тур дьо Франс са легендарни. Надпреварата продължава 23 дни (два почивни), разделени на 17 шосейни "етапа", в т.ч. равни участъци за спринтьори, планински за катерачи и средностръмен участък, плюс 4 надбягвания с часовник. Турът стартира с "Пролога" - най-жестокия ден. Предстоят 203 км през горист район в средните Пиренеи, алпийски пасища, множество ферми и серия планински върхове. Ланс Армстронг стартира втори от общо 150 състезатели - на 5 минути и 24 секунди след меланхоличния французин Томас Вьоклер. Според стандартите на всяко нормално състезание пет минути са солидна преднина, но в Тур дьо Франс те лесно се топят. Главният съперник на Ланс, германецът Ян Улрих, го следва само на 3:36. Мисията на Армстронг и неговия отбор U.S. Postal Service е да увеличат максимално разликата с преследвачите. С тази цел Пощенският отбор своевременно изгражда своята типична формация:
8 души образуват "копие" срещу вятъра, като Армстронг остава защитен в центъра
Докато капитанът преследва жълтата фланелка, връчена на състезателя с най-малко време, останалите в тима вършат катърската работа: блокират вятъра, притискат съперника с хитри тактически ходове, носят вода на лидера. Съотборниците му осигуряват най-сладкото място в схемата: близо до челото и зад копието, където липсва вятър, а рискът от сблъсък е минимален. Армстронг използва инерцията на групата, поради което икономисва от 30 дo 60% енергия.
Групата, наречена пелотон, представлява елегантна амеба, чийто периметър постоянно променя формата си, докато се вие надолу по шосето. Вътре в амебата кипи люта битка за позиция
лакти в ребрата, блъскане гума в гума и
т.н. На 40-ия километър отборът на U.S. Postal се изстрелва начело, като ускорява дори на равното, където другите обикновено пазят сили. По такъв начин екипът неутрализира дребните, корави катерачи, чиято малка маса няма шанс на равен терен. Маневрата става под зоркото око на директора на тима Йохан Брюнел - красив, чернокос белгиец, който следва ездачите с клубния автомобил. С телевизор в колата Брюнел оркестрира всяко ускорение, атака и преследване. В планината Армстронг ще разчита на най-доверените си "миньори": Жозе Азеведо, Джордж Хинкапи, Флойд Ландис и Жозе Луис Рубиера.
След 60 км в етапа колоната достига първото значително изкачване - 20 км към Col de Portet d'Aspet. Това е най-голямото предизвикателство за отбора, понеже Армстронг е едър за колоездач - със 75 кг той е с около 20% по-тежък от средния катерач. Синият влак, както е известен отборът, обаче продължава нагоре със същото темпо. Съперниците започват да капят като круши. Холандци, белгийци, датчани, руснаци - всички те са герои у дома си, национални шампиони, истински машини по издръжливост, но днес изглеждат аматьори. След първото изкачване Армстронг стопява аванса на Вьоклер под 4 минути. Става все по-жежко и
бутилки вода започват да излитат от колоната като пуканки
По бутилка на час на колоездач означава 300 бройки край шосето - безплатни сувенири за феновете. Баскът Ибан Майо, топ претендент в Тура, не издържа на жегата и напрежението, краката му горят и той просто слиза от колелото. Облечените в оранжево баски фенове го умоляват да продължи. Бавно, той отново възсяда байка, и съотборници, и зрители го избутват нагоре.
Междувременно глутницата на Армстронг натиска яко и се движи с шеметна скорост: Пощата изкачва върха с 32 км/ч - скорост, която при тези условия никой тим не е постигал. Едни го обясняват с технологии и фитнес, но французите и други отбори имат известни съмнения. Също и отделни медии.
По склоновете на Col d'Agnes, 150 км от 200-километровия етап, Пощата е начело на група от едва 40 колоездачи. Вьоклер не издържа на темпото и Армстронг го следва само на 44 секунди. Усетил дъха му във врата си, при поредното спускане Вьоклер се изстрелва безразсъдно надолу през острите завои и неравна настилка. Феновете наблюдават втрещени как едва не излита от 10-метрова скала! До следващото изкачване Вьоклер възстановява аванса си пред Армстронг с 5:24.
В полите на Plateau de Beille предстои 16 км изкачване - адски стръмно дори пеша - и Пощата повежда колоната. Нейните ездачи изглеждат комфортно, макар че останалите 30 видимо страдат. Когато наклонът става 6%, а по-нататък и 8%, само трима съотборници вече подкрепят Армстронг, останалите отпадат. Улрих, германецът с четвъртитата челюст, спечелил Тура през 1997 г., обаче се е вкопчил здраво в оцелелите. Предната година той е най-коравият съперник на Армстронг -
неговият мъченик в планината
Колоездачите намаляват темпото и се задъхват в пека. Тогава изгряващата звезда на Пощите Флойд Ландис излиза отпред да "копае", за да улесни Армстронг. Висок за колоездач, Ландис идва в тима през 2002 г. и бързо става №2. Той стартира като планински колоездач, преди да стане шосеен, и се отличава с рядък сърдечносъдов капацитет - по-благоприятен дори от този на Армстронг според докторите на тима. Докато води като овчар стадото към върха, Ландис чувства вниманието на камерите и тв коментаторите, превъзнасящи таланта му. Другите отбори го ухажват, защото мощното му представяне го прави потенциален съперник на Армстронг. Ландис обаче няма право да храни каквито и да е собствени амбиции.
Постепенно отстрани се появяват червено-белите надуваеми банери, маркиращи разстоянието до финала. При всеки чекпойнт Армстронг набира предимство - тук две секунди, там три. Феновете на върха на Plateau de Beille, някои от които са катерили с часове, за да си намерят сгодно място, аплодират бясно. Някои тичат редом със състезателите, крещейки окуражително.
Чуват се и викове dopee! dopee!
(допинг) към Армстронг от френски фенове, които заради добрата му езда подозират, че е назобен. В колоезденето, независимо дали феновете те обичат, или мразят, аплодисментите и дюдюканията се смесват в една дива дандания, подсилена със звънци и алпийски рогове.
Ландис, изтощен да пори вятъра, най-накрая отстъпва мястото на своя съотборник Жозе Луис Рубиера, известен като Чечу. Испанският катерач фучи по зигзаговидните завои, разчиствайки пътя за Армстронг през тълпи с национални флагове. Allez, allez! (давай, давай!), крещят местните.
След 10 от 15-километровото изкачване Улрих губи 40 секунди, а Вьоклер, вече гроги - 1 минута и 41 секунди. Колоездачите задминават марката "3 мили", а после и "1 миля" /1.6 км/. Армстронг е сам, далеч пред почти всички. Улрих е само спомен, на повече от 6 минути назад. Остава едно препятствие и Армстронг, вечният убиец, се втурва след него. Италианецът Иван Басо е на дъното на таблицата и този път се надява на силен финиш. Армстронг и Басо достигат заедно върха, където пътят става по-равен. Километър преди финала Армстронг заляга върху рамката и започва яростно да сече завоите. Той е спечелил толкова много време, че не може да си позволи да загуби битката, но Басо не се предава. Разгневеният Армстронг иска не само да победи, но и да прекърши противника си. 150 метра преди финала Армстронг дръпва мощно покрай Басо и спринтира през финалната линия с вдигнати триумфално ръце. В общото класиране вече води с 6 минути и седмица преди края, с два планински етапа, изглежда неизбежно Ланс да не спечели 6-ия си Тур дьо Франс.
Докато съотборниците му се тъпчат в автобуса, Армстронг се качва в хеликоптер с приятелката си Шерил Кроу. В този момент той е човекът, на когото цял свят завижда: пребори рака, има красива, известна приятелка, и за пореден път надви европейците в собствената им игра.
7 дни спорт
Синият влак, 2004 г.
Точно в 11 ч. сутринта в събота - 17 юли 2004 г. - девет души в тъмносините фланелки на колоездачния тим на U.S. Postal Service се изнизват от тихото селце Ланемезан в югозападна Франция и поемат по убийствения 6-часов маршрут през 7 прохода в Пиренеите. Това е 13-и етап от Тур дьо Франс, температура на въздуха - 26 градуса. Свирепите условия в Тур дьо Франс са легендарни. Надпреварата продължава 23 дни (два почивни), разделени на 17 шосейни "етапа", в т.ч. равни участъци за спринтьори, планински за катерачи и средностръмен участък, плюс 4 надбягвания с часовник. Турът стартира с "Пролога" - най-жестокия ден. Предстоят 203 км през горист район в средните Пиренеи, алпийски пасища, множество ферми и серия планински върхове. Ланс Армстронг стартира втори от общо 150 състезатели - на 5 минути и 24 секунди след меланхоличния французин Томас Вьоклер. Според стандартите на всяко нормално състезание пет минути са солидна преднина, но в Тур дьо Франс те лесно се топят. Главният съперник на Ланс, германецът Ян Улрих, го следва само на 3:36. Мисията на Армстронг и неговия отбор U.S. Postal Service е да увеличат максимално разликата с преследвачите. С тази цел Пощенският отбор своевременно изгражда своята типична формация:
8 души образуват "копие" срещу вятъра, като Армстронг остава защитен в центъра
Докато капитанът преследва жълтата фланелка, връчена на състезателя с най-малко време, останалите в тима вършат катърската работа: блокират вятъра, притискат съперника с хитри тактически ходове, носят вода на лидера. Съотборниците му осигуряват най-сладкото място в схемата: близо до челото и зад копието, където липсва вятър, а рискът от сблъсък е минимален. Армстронг използва инерцията на групата, поради което икономисва от 30 дo 60% енергия.
Групата, наречена пелотон, представлява елегантна амеба, чийто периметър постоянно променя формата си, докато се вие надолу по шосето. Вътре в амебата кипи люта битка за позиция
лакти в ребрата, блъскане гума в гума и
т.н. На 40-ия километър отборът на U.S. Postal се изстрелва начело, като ускорява дори на равното, където другите обикновено пазят сили. По такъв начин екипът неутрализира дребните, корави катерачи, чиято малка маса няма шанс на равен терен. Маневрата става под зоркото око на директора на тима Йохан Брюнел - красив, чернокос белгиец, който следва ездачите с клубния автомобил. С телевизор в колата Брюнел оркестрира всяко ускорение, атака и преследване. В планината Армстронг ще разчита на най-доверените си "миньори": Жозе Азеведо, Джордж Хинкапи, Флойд Ландис и Жозе Луис Рубиера.
След 60 км в етапа колоната достига първото значително изкачване - 20 км към Col de Portet d'Aspet. Това е най-голямото предизвикателство за отбора, понеже Армстронг е едър за колоездач - със 75 кг той е с около 20% по-тежък от средния катерач. Синият влак, както е известен отборът, обаче продължава нагоре със същото темпо. Съперниците започват да капят като круши. Холандци, белгийци, датчани, руснаци - всички те са герои у дома си, национални шампиони, истински машини по издръжливост, но днес изглеждат аматьори. След първото изкачване Армстронг стопява аванса на Вьоклер под 4 минути. Става все по-жежко и
бутилки вода започват да излитат от колоната като пуканки
По бутилка на час на колоездач означава 300 бройки край шосето - безплатни сувенири за феновете. Баскът Ибан Майо, топ претендент в Тура, не издържа на жегата и напрежението, краката му горят и той просто слиза от колелото. Облечените в оранжево баски фенове го умоляват да продължи. Бавно, той отново възсяда байка, и съотборници, и зрители го избутват нагоре.
Междувременно глутницата на Армстронг натиска яко и се движи с шеметна скорост: Пощата изкачва върха с 32 км/ч - скорост, която при тези условия никой тим не е постигал. Едни го обясняват с технологии и фитнес, но французите и други отбори имат известни съмнения. Също и отделни медии.
По склоновете на Col d'Agnes, 150 км от 200-километровия етап, Пощата е начело на група от едва 40 колоездачи. Вьоклер не издържа на темпото и Армстронг го следва само на 44 секунди. Усетил дъха му във врата си, при поредното спускане Вьоклер се изстрелва безразсъдно надолу през острите завои и неравна настилка. Феновете наблюдават втрещени как едва не излита от 10-метрова скала! До следващото изкачване Вьоклер възстановява аванса си пред Армстронг с 5:24.
В полите на Plateau de Beille предстои 16 км изкачване - адски стръмно дори пеша - и Пощата повежда колоната. Нейните ездачи изглеждат комфортно, макар че останалите 30 видимо страдат. Когато наклонът става 6%, а по-нататък и 8%, само трима съотборници вече подкрепят Армстронг, останалите отпадат. Улрих, германецът с четвъртитата челюст, спечелил Тура през 1997 г., обаче се е вкопчил здраво в оцелелите. Предната година той е най-коравият съперник на Армстронг -
неговият мъченик в планината
Колоездачите намаляват темпото и се задъхват в пека. Тогава изгряващата звезда на Пощите Флойд Ландис излиза отпред да "копае", за да улесни Армстронг. Висок за колоездач, Ландис идва в тима през 2002 г. и бързо става №2. Той стартира като планински колоездач, преди да стане шосеен, и се отличава с рядък сърдечносъдов капацитет - по-благоприятен дори от този на Армстронг според докторите на тима. Докато води като овчар стадото към върха, Ландис чувства вниманието на камерите и тв коментаторите, превъзнасящи таланта му. Другите отбори го ухажват, защото мощното му представяне го прави потенциален съперник на Армстронг. Ландис обаче няма право да храни каквито и да е собствени амбиции.
Постепенно отстрани се появяват червено-белите надуваеми банери, маркиращи разстоянието до финала. При всеки чекпойнт Армстронг набира предимство - тук две секунди, там три. Феновете на върха на Plateau de Beille, някои от които са катерили с часове, за да си намерят сгодно място, аплодират бясно. Някои тичат редом със състезателите, крещейки окуражително.
Чуват се и викове dopee! dopee!
(допинг) към Армстронг от френски фенове, които заради добрата му езда подозират, че е назобен. В колоезденето, независимо дали феновете те обичат, или мразят, аплодисментите и дюдюканията се смесват в една дива дандания, подсилена със звънци и алпийски рогове.
Ландис, изтощен да пори вятъра, най-накрая отстъпва мястото на своя съотборник Жозе Луис Рубиера, известен като Чечу. Испанският катерач фучи по зигзаговидните завои, разчиствайки пътя за Армстронг през тълпи с национални флагове. Allez, allez! (давай, давай!), крещят местните.
След 10 от 15-километровото изкачване Улрих губи 40 секунди, а Вьоклер, вече гроги - 1 минута и 41 секунди. Колоездачите задминават марката "3 мили", а после и "1 миля" /1.6 км/. Армстронг е сам, далеч пред почти всички. Улрих е само спомен, на повече от 6 минути назад. Остава едно препятствие и Армстронг, вечният убиец, се втурва след него. Италианецът Иван Басо е на дъното на таблицата и този път се надява на силен финиш. Армстронг и Басо достигат заедно върха, където пътят става по-равен. Километър преди финала Армстронг заляга върху рамката и започва яростно да сече завоите. Той е спечелил толкова много време, че не може да си позволи да загуби битката, но Басо не се предава. Разгневеният Армстронг иска не само да победи, но и да прекърши противника си. 150 метра преди финала Армстронг дръпва мощно покрай Басо и спринтира през финалната линия с вдигнати триумфално ръце. В общото класиране вече води с 6 минути и седмица преди края, с два планински етапа, изглежда неизбежно Ланс да не спечели 6-ия си Тур дьо Франс.
Докато съотборниците му се тъпчат в автобуса, Армстронг се качва в хеликоптер с приятелката си Шерил Кроу. В този момент той е човекът, на когото цял свят завижда: пребори рака, има красива, известна приятелка, и за пореден път надви европейците в собствената им игра.
7 дни спорт
Последвайте каналите ни в:
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)