Тодор Стойков: Винаги съм мотивиран и искам да побеждавам

Тодор Стойков е роден на 3 март 1977 година във Варна. Преди да се запали по баскетбола, е тренирал футбол в "Спартак". Дебютира при мъжете на "Черно море" още през 1996 г. и за 4 сезона с екипа на варненци печели 2 пъти титлата и 3 пъти купата. През лятото на 2000 г. подписва с италианския "Розето Баскет", но през декември 198-сантиметровото крило преминава в "Скафати баскет", с който бележи средно по 14,5 точки на мач.

След края на първенството се завръща за кратко в "Черно море". Възроденият от петролната компания "Лукойл" отбор на "Академик" (Сф) прави всичко възможно да го привлече и в началото на 2002 г. трансферът става факт. Само месец по-късно тимът печели купата на България. Във втория си сезон с "Лукойл Академик" той вкарва по 24 т. и "студентите" печелят първата си от общо 11 поред титли. През февруари 2006 г. преминава в испанския отбор "Памеса" (Валенсия), като договорът му е до края на сезона. През лятото се завръща в "Лукойл Академик" и до 3 юни 2013 г. носи екипа на рекордьора по поредни титли в България. Стойков игра 15 г. в националния отбор и е участвал на две европейски първенства - 2005 и 2009 г. Той е нещо като жива легенда в турнира за купата на УЛЕБ, който вече носи името "Еврокупа".

През сезон 2004/2005 г. българинът завърши като номер 1 по вкарани точки - средно 23,9. Освен това е лидер по брой точки в историята на турнира и е автор на първия трипъл-дабъл - 33 т., 13 борби и 10 асистенции срещу "Загреб". В кариерата си има общо 13 титли на България, 9 купи и 6 пъти е избиран за най-полезен състезател.

Със съпругата му Деница имат двама синове. Тодор Стойков пристига на срещата за интервю с наследниците си. По-големият - Стилиян, е на 3 г. и съвсем естествено не го свърта на едно място. Калоян пък още няма годинка и баскетболната звезда го вози с количка. Още след първите няколко минути малкият показва ясно, че няма да стои в количката, и таткото го взема на ръце. Стилиян пък има някакви свои желания и на целия този фон провалът на интервюто започва да изглежда съвсем реален. Стойков обаче овладява нещата с учудваща лекота - все едно ставаше дума за някаква игрова ситуация от баскетбола.

- Хайде да започваме, че тези двамата няма да ни оставят на мира (усмихва се широко).

- Къде ви е по-трудно - на терена или в бащинските задължения?

- Не съм се замислял над този въпрос, но определено да имаш деца и семейство, е най-хубавото нещо на света. Всички лишения и моментни трудности са несравними с чувството, което изпитваш. Децата много ме зареждат и това го усетих особено през последния сезон, който беше доста труден за мен. Сега съм изключително щастлив, че ще прекарам цялото лято с тях.

- Така ли си представяхте края на състезателната си кариера - драматична победа след 5 мача над "Левски" и вие вдигате 11-ата поред титла?

- Дали това е бил последният ми мач, ще се разбере в най-скоро време. Предстои ми среща с президента на клуба Валентин Златев и след нея ще обявя решението си. Разбирам, че това е една интересна тема за всички, но имайте още малко търпение. Колкото до последната титла - тя наистина беше най-трудно спечелената, откакто съм в "Лукойл Академик".

- Има ли у вас още тази мотивация за доказване на терена, за печелене на мачове и трофеи?

- Аз мотивация имам независимо дали става дума за баскетбол, или нещо друго. Винаги искам да побеждавам, дори и да играя за удоволствие. Със сигурност обаче вече не съм това, което представлявах като състезател преди 5-6 години. Това е реалността и аз съм я приел.

- Преди няколко месеца спортният директор на "Лукойл Академик" Сашо Везенков разкри, че ще ви бъде предложен ръководен пост за новия сезон. Виждате ли се в една такава роля?

- До този момент не съм се замислял реално дали това е наистина подходящо за мен. Имам идеи за това какво трябва да се направи, но реалността в България е друга. За да поема една такава функция, трябва първо да разговарям с президента ни. Засега това е по-скоро една идея и все още не се виждам много в тази роля.

- През последните години се налага мнението, че съдиите побутват "Лукойл Академик", без дори от тях да се иска такова нещо. След петия мач от финала пък наставникът на "Левски" Константин Папазов призова журналистите да кажат истината по този въпрос. Какво е вашето мнение?

- Всеки може да говори каквото си иска. Ако някой иска да омаловажи успеха ни - няма проблем. Каквото и да приказват, ще се помни три дни, а нашата титла ще остане в историята. От друга страна, мога да кажа, че разбирам разочарованието на "Левски" от загубения финал. Те също са искали много силно да спечелят, но не се получи. Сигурен съм, че ако изгледат мача на трезва глава, ще се уверят, че ако съдиите са грешили, то е било и в двете посоки. Моето мнение е, че "Лукойл Академик" спечели заслужено.

- През този сезон играхте доста по-малко от обичайното, а в последния мач вкарахте едва 3 точки. Имате ли проблем с това, че от топреализатор се превърнахте в помощен играч?

- Не, отдавна съм го приел. Даже сега покрай въпроса ви се замислих колко точки имам в петия мач. Нормално е да са три - стрелял съм само веднъж към коша. Вижте, няма какво да се заблуждаваме. В отбора ни има млади състезатели, които вече играят по-добре от мен. Отдавна говоря на всички, че баскетболът не е само до вкарване на кошове, това е колективен спорт, в който са изключително важни и други елементи. Аз съм приел такава второстепенна роля. Радвам се, че мога да върша черната работа и да помагам на младите, както други са го правили за мен. Наистина съм щастлив, че имам някакъв принос за развитието на някои състезатели. Ето ви пример с един Веско Веселинов, който направи уникална финална серия. Божидар Аврамов игра на високо ниво, Тенчо Банев също се включи добре от пейката. Тези хора са били зад гърба ми преди, сега аз им помагах.

- Кой мач с екипа на "Лукойл Академик" няма да забравите никога?

- Най-хубавият или най-лошият?

- И в двата случая.

- Най-лошият беше срещу "Будучност" в София. Просто отвратителен мач (прави неволна гримаса). И като подход към него, и като развитие на самата среща. Първо, че там пропуснахме възможността да спечелим по една или друга причина. А след това си мислехме, че като дойдат при нас, ще паднат сами. А те ни смачкаха. Никога няма да си обясня как се развиха така нещата. Колкото до най-хубавия ми мач (замисля се)...

- Вероятно онази победа над "Загреб" след три продължения с прословутия ви трипъл-дабъл...

- Ами да (в този момент малкият му син започва да пищи неудържимо, но Стойков спасява ситуацията с една бисквитка). Връщате ме много назад, но споменът си заслужава. Какво да ви кажа, това е един паметен мач, но също така няма да забравя и срещата с Италия в евроквалификациите. Не бяхме побеждавали този съперник от 40 г., но успяхме и се класирахме за шампионата.

- Знаете ли колко точно мачове сте изиграли за националния отбор?

- Не, за съжаление, няма такава информация. Едно време се водеха някакви статистики и имаше яснота по тези въпроси. Хубаво е да се знаят тези неща, защото това е част от историята на българския баскетбол. Тук не става дума само за мен, а за всички, които са дали своя принос. Това, което мога да кажа със сигурност, е, че не съм пропуснал мач на националния отбор. През тия близо 15 г. се е случвало да имам някакви травми или болежки, но винаги съм бил в състава.

- Защо вече толкова години националният ни отбор е в периферията на европейския баскетбол?

- Просто е много трудно, конкуренцията е страхотна. Световни сили като Югославия и СССР се разбиха на отделни държави, които поддържат високо ниво в баскетбола. Вероятно и ние имаме своята вина. Ето, миналата година не успяхме да се класираме за европейското, въпреки че вече участват по 24 отбора. Дано тази година успеят да се класират, да участват на следващото европейско. Иначе най-много треньорите в България да им кажат, че не стават за нищо.

- У нас постоянно излизат таланти, но след 20-ата си годишнина просто се затриват. Според вас каква е причината?

- Просто нямат реална самооценка и не се борят за това, което искат да постигнат. В България има два по-силни отбора - "Лукойл Академик" и "Левски". Младите състезатели трябва да опитат първо в тях да се наложат, за да ги види някой в евротурнирите и да продължат нагоре. Ще ви дам един такъв пример - преди три години при нас дойде Божидар Аврамов и всички започнаха да коментират как той прави крачка назад в развитието си. Но той сам си извоюва правото да бъде лидер в един такъв силен отбор и съм убеден, че той тепърва ще разгръща огромния си потенциал.

- Вие и Бойко Младенов сте единствените след Георги Глушков, които бяхте близо до преминаване в отбор от НБА. Защо толкова години никой не успява да заиграе в най-силното първенство?

- Причините са много, най-вече конкуренцията, за която споменах. Основният проблем е, че няма много възможности да бъдат забелязани добрите български играчи. Надявам се това да се промени.

- Как се стигна до вашите проби в "Кливланд"?

- Ами по това време играех наистина добре, имахме мачове в Европа и са ме забелязали скаути.

- По време на камповете бяхте заедно с най-голямата звезда на НБА в момента - Леброн Джеймс. Как ви се стори той тогава?

- Какво да ви кажа, страхотен баскетболист. Още по онова време беше звезда и всички очакваха да направи нещо голямо в НБА. Лигата е една голяма индустрия, това е истината. Аз съм щастлив, че успях да се докосна до този баскетбол. Останаха ми и снимките с Леброн, които да показвам на децата. Особено малкият няма как да помни аз какво съм играл, но като поотрасне може да му кажа: "Ето с този, дето го дават в момента, съм играл."

- Спомняте ли си кога влязохте в баскетболната зала?

- О, много назад ме връщате. То годините доста напреднаха и взех да ги забравям вече тия неща (смее се). Ами и аз като всяко едно дете по онова време мечтаех да играя футбол. Започнах да тренирам в "Спартак" (Вн) и един ден дойде Петко Делев и ме пита дали не искам да пробвам само един път баскетбол. И така на 12 г. опитах и до ден-днешен съм все в залата. Доста хора са ме питали колко титли имам общо заедно с тези при юношите, които даже не ги помня колко са. По-важното е, че откакто играя при мъжете на "Черно море" и после в "Лукойл Академик", винаги съм бил на финал.

- Как ви се отрази първият трансфер в чужбина?

- Получих шанс да играя в Италия. Започнах в един отбор, след това преминах в друг. Имах предложение да остана още една година, но предпочетох да се върна в България, докато получа по-добра оферта.

- Трудно ли се решихте на трансфера в "Лукойл Академик", който се оказа така фундаментален за успехите на този отбор?

- След като се прибрах, започнах сезона с "Черно море". Дойде оферта от "Лукойл", но аз реших, че трябва да изчакам поне до Нова година. Тогава се получи ново предложение, което вече нямаше как да откажа. Дойдох в София и след 1 месец спечелихме купата на България на турнира във Велико Търново. После стигнахме и финала на първенството, но загубихме от "Ямбол", който имаше 7 или 8 чужденци, а в нашия отбор бяхме само българи. Следващата година вече започна нашата хегемония и чак досега.

- Замисляли ли сте се тогава, че отборът ви може да бъде №1 цяло десетилетие?

- Да си призная честно, не. В началото не познавах никого, но като опознах хората, които се бяха захванали с този проект, разбрах, че нещата са сериозни.

- Как бихте оценили преминаването си в испанския "Памеса"?

- Това беше уникално изживяване за мен. За съжаление, продължи само 4 месеца, но такава беше уговорката. Президентът искаше да се върна за следващия сезон.

- Съжалявате ли, че не играхте повече време в чужбина?

- Не. Имайте предвид, че съм се чувствал изключително добре като баскетболист на "Лукойл Академик". Ако трябва да съм искрен, пожелавам на всеки спортист да работи в България при подобни условия.

- Срещу кой съперник ви е било най-трудно да играете през всичките тези години?

- То е ясно - срещу Хрисимир Димитров. С него сме много близки приятели, а и сме си рода (Хрисимир е женен за сестрата на неговата съпруга - б.а.). Винаги обаче сме били в различни отбори и след всеки мач помежду ни единият е в ролята на губещ.

- Коментирате ли си мачовете?

- Никога. Дори по време на самите мачове не си говорим. Но това е съдба - Хриси ме запозна със съпругата ми, но така и не се събрахме в един отбор, като изключим националния. Но като че ли това повече заздрави приятелството ни.

- Много рядко говорите за отношенията си с Валентин Златев. Каква означава за вас този човек?

- За мен Валентин Златев е уникален като приятел, кум и президент. Той е богатство за българския спорт - от години дава пари за баскетбола и без него нямаше да ги има и всичките тези успехи.

- Златев консултира ли се с вас за неща, свързани с отбора.

- Не, все пак има дистанция на тази тема. Аз съм играч, а той - президент. Има си ръководство на отбора, което взима важните решения.

- В някои медии се появи информация, че наскоро Златев ви е подарил една от къщите на голф комплекса в Правец. Така ли е в действителност?

- Наистина ми подари къща, но преди 12 години - като спечелихме първата купа с "Лукойл Академик". Явно сега на някого му е хрумнало нещо да напише.

- Къде виждате живота си оттук нататък - Правец, София или Варна? - Нека първо да реша окончателно какво ще правя след края на лятото. Още е рано да дам отговор на този въпрос.

- Липсва ли ви Варна? - Нормално е да ми липсва, но с цялото семейство ще изкараме там цялото лято, по-хубаво от това - здраве му кажи.

Стефан Чолаков, "24 часа"