Звезда на Атлетик пред Sportal.bg: Бербатов е студен като поведение, но има качества

Полузащитникът на Атлетик Билбао Оскар де Маркос даде специално интервю за Sportal.bg в спортния център на "лъвовете" "Лесама". "Не мечтая да играя в Реал Мадрид, Барселона или друг голям европейски клуб. За мен най-големият клуб е Атлетик. (...) Ясно е, че някои футболисти мечтаят да играят в други отбори, но моето разбиране е друго. (...) Искам да вдигна трофей с Атлетик", отсече халфът на "червено-белите". Запитан какво знае за българския футбол, номер "10" на баските сподели: "Да, познавам Бербатов. Малко е студен като поведение, но има много качества. Ясно е, че българските играчи трябва да излязат в Европа, да покажат своите качества пред света".

Оскар де Маркос е сред героите от миналия сезон и един от лидерите, които трябва отново да вдигнат Атлетик по върховете на Испания и Европа. Атлетик е клубът на неговото сърце, а това най-добре ще проличи казано от първо лице. Предлагаме ви пълното интервю на Sportal.bg с един от най-перспективните млади футболисти в Европа. Очаквайте в следващите дни и филмa "Атлетик - много повече от клуб".

- Как се чувства един футболист, когато играе за Атлетик?
- За мен е голяма чест да бъда в този клуб. Тук всички сме едно голямо семейство. Всички сме от Билбао, от Страната на баските. Много е трудно да стигнеш дотук. Футболистите при нас са много уважавани от всички, въпреки че за едно момче е по-лесно да стигне в първия отбор на Атлетик, отколкото в други големи европейски отбори. За всички нас е изключителна чест да играем за Атлетик, защото защитаваме честта на този клуб и този град.

- Какво означава Атлетик за Вашите роднини, приятели и за всички баски?
- Ами техните чувства са подобни на моите. Атлетик тук е религия. Моите приятели също са родени тук, израснали са тук и обичат до смърт Атлетик. Всички мечтаят да играят в този отбор. Когато стигнеш до мъжкия тим, всички твои приятели и роднини се чувстват горди.

- Кой е първият Ви детски спомен с Атлетик?
- Всъщност си спомням много неща, детството ми е свързано с Атлетик, тъй като моят баща е учил тук, бил е част от Атлетик. Още от малък бях много запален по футбола. Спомням се Юлен Гереро, Исма Урасис, Йосеба Ечеберия като футболисти. Имах щастието да се уча от тях, а това беше едно голямо вдъхновение, една голяма моя мечта.



- Каква беше тайната на силния изминал сезон и защо настоящият сезон не е толкова добър за вас?
- Миналият сезон беше исторически сезон, един сезон, който много трудно би могъл да се повтори. И през този сезон работихме упорито, за да повторим изявите от миналата година. Не знаем точната причина защо. Загубихме част от силите си, загубихме важни играчи. Не успяхме да спечелим някои от трудните ни и важни мачове. Още от началото претърпяхме поражения и това ни повлия занапред.

- Какви са отношенията между треньора Марсело Биелса и вас футболистите?
- Ясно е, че уважаваме много треньора. Той е треньор, който изисква много, тренировките тук са много интензивни. Не можеш да се отпуснеш, всеки ден трябва да тренираш. Иска от нас всеки ден да даваме максимума, да растем, всеки ден да се подобряваме като футболисти. Когато спечелим важен мач, не ни спестява критиките, посочва ни грешките. И затова го уважаваме много. При личните отношения е малко изолиран и има хора от неговия щаб, които са по-близки с нас.



- Като юноша сте играл за Алавес. Каква е разликата между Алавес и Атлетик?
- Да, прекарах в Алавес много години. От 11 до 19-годишен играех там и пазя много хубави спомени от Алавес. Ясно е обаче, че Атлетик е по-голям клуб, един от грандовете на Испания, един от големите отбори в света. Аз винаги съм мечтал да бъда в този клуб и когато ми се отдаде възможност да играя тук, не се поколебах да я използвам.

- Вие сте поливалентен футболист. Коя е любимата Ви позиция на терена?
- Усещам, че мога да играя като ляв защитник, като опорен полузащитник и като офанзивен халф. Чувствам се най-добре като офанзивен халф, защото съм по-близо до вратата. Така имам по-голям шанс да бележа голове. Определено ми харесва да съм близо до вратата.



- Коя е най-голямата Ви мечта, свързана с Атлетик?
- Миналия сезон бяхме много близо. Иска ми се да спечеля трофей с този клуб. Мечтая за това от малък. Мечтите ми не са свързани с друго. Те са свързани с Атлетик. Иска ми се веднъж в живота си да мога да вдигна титлата или Купата на краля с Атлетик. За това мечтая.

- Вие сте един от най-добрите млади футболисти в Европа? Къде мечтаете да играете в бъдеще – Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед...
- Не, не, нямам подобни мечти. За мен Атлетик е най-големият клуб. Моята мечта от дете винаги е била да играя за Атлетик. Сега е реалност и мечтая да вдигна трофей с този клуб. Ясно е, че много футболистите мечтаят за тези отбори, но моето разбиране е друго. Мечтата ми е реалност и сега ще се опитам да постигам успехи с този клуб.



- В наши дни футболът до голяма степен зависи от парите и е много трудно да се играе само с баски. По какъв начин Атлетик може да запази мястото си сред най-добрите в Европа?
- Мисля си, че начинът е да се работи, да се работи много с децата и юношите. Тук децата растат с вярата, че един ден ще играят за Атлетик. В другите клубове има много добри млади футболисти, но не им се дава такъв шанс, какъвто се дава тук. Има момчета, които ден и нощ живеят с идеята как да станат футболисти, мислят трепетно за предстоящия мач. Мисля, че тук футболът е много добър, има много добри футболисти, които трябва да продължат да работят, за да запазят реномето на този клуб.

-  Какво искате да кажете на феновете на Атлетик?
- Винаги съм казвал, че се гордея с привържениците, които имаме. Подкрепят ни от първата до последната минута. Помагат ни, когато най-силно се нуждаем. Очаквам това да продължи и в бъдещето, в далечното бъдеще.



- Какво знаете за българите? За футболисти като Стоичков, Бербатов...Знаете ли нещо за тях?
- Да, познавам Бербатов. Е, малко е студен като поведение, но има много качества. Ясно е, че българските играчи трябва да излязат в Европа, да покажат своите качества пред света. Естествено, добрите футболисти намират начин да излязат в Европа и да продължат да се развиват.

- Как се виждате след пет години? Какъв ще бъдете след пет години?
- Ами, честно казано, нямам идея. Дано съм тук в Атлетик. Искам да остана високо ценен и уважаван. Искам да продължа да се боря за големи успехи с местни момчета. Дано имам в ръцете си и някой трофей.

Снимки: Getty Images/Guliver