Димитров: от Мадрид към небесата?

Във втория си мач на “Мадрид Оупън” Григор Димитров изживя най-големия си ден като тенисист до момента, преодолявайки световния №1 Новак Джокович. Шампионът от 2011 г., който от началото на сезона има титли от Австралия, Дубай и Монте Карло (спирайки серията на Рафа Надал), се видя надвит от голямото обещание на ’91, готов да превърне 2013-а в своята първа голяма година.

През януари българският клонинг на Роджър Федерер, за когото вече изсипа куп суперлативи Пато Алварес в блога си тук, стигна първия си финал в АТП тура – в Бризбейн, където бе победен от Анди Мъри.

Триумф срещу най-солидния и постоянен тенисист на последните два сезона обаче не е какво да е постижение. Не става по случайност. Нужно е да излезеш на корта с убеждението, че ще имаш шансове да вземеш мача, и да не се задоволяваш с това просто да окажеш съпротива. Димитров винаги е показвал характер и смелост на игрището, ала му бе трудно да направи решаващата крачка. Може би и затова не бе спечелил дори сет в предните два сблъсъка с Джокович.

Големите шампиони се отличават в ключовите моменти и умеят да измъкват победата дори без да играят най-добрия си тенис. Снощи Димитров премина за първи път тази психологическа бариера. Това не значи, че оттук насетне ще стане непобедим, а че този момент може да се превърне в крайъгълния камък в кариерата му. Както би казала спортната психоложка Патрисия Рамирес, “ако си го правил веднъж, защо да не можеш да го повториш?”. При все това няма да е лесно. Ако нещо отличава четиримата големи в съвременния тенис, е постоянният им стремеж към подобрение.

Димитров се изправи срещу Джокович, след като направи сериозен мач срещу Хавиер Марти (6:2, 6:4) – обещание за бъдещето от Испания с подобна възраст (набор ’92). Българинът този сезон показва високо ниво в играта, ала остави да му се изплъзнат няколко големи победи по доста болезнен начин. А срещу сърбина почти постоянно диктуваше събитията и в играта, и в резултата.

Затвори първия сет с тайбрек (8:6) и взе преднина от два гейма във втория (3:1 и 4:2). Тогава Джокера изкълчи еластичния си глезен, появи се лекарят и паузата му позволи да наруши ритъма на Димитров. Въпреки изравняването обаче (4:3), възпитаникът на Микаел Тилстрьом получи мачбол във втория тайбрек на мача.

Когато по всичко личеше, че се отива към обрат на Джокович, Димитров не трепна и взе бърз и решаващ аванс, а до края не спираше да затруднява сърбина. И въпреки шестте си двойни грешки, показа убедителност в сервиса: 13 аса, 72% ефективност при вкаран първи сервис и 83% спасени точки за пробив.

Най-голямата му заслуга обаче е спечелването на един суперзавързан двубой, решен от само две точки (127:129), при това срещу един специалист в тази област. Времето ще покаже дали в случая на Димитров ще се потвърди популярният през 1980-те слоган по времето на кметския мандат на стария професор Тиерно Галван (ако паметта не ме лъже): “От Мадрид към небесата”.

Томас де Кос, “АС”