Слави Гоцев: След една година в чужбина смених начина си на мислене

След като изкара един тежък сезон с италианския Марми Ланца (Верона)  националът Светослав Гоцев си прибра в родния си град Брезник. Той реши да поддържа форма с волейболния отбор на Миньор (Перник), от който започна пътя му към световния волейбол, като досега можеше да бъде видян в зала "Борс Гюдеров" и на тренировките на подрастващите. Местните треньори са много доволни, като коментарът им е, че присъствието му мотивира младите волейболисти да се стараят повече в тренировките. Новината от негова страна е,че подписва договор  с немския Фридрихсхафен (Фридрихсхафен), като ще се присъедини към новия си тим през есента. Ето какво каза той за престоя си в Италия, животът там и други интересни неща: 

- Как изкара сезона в Италия?
- Не попаднах в кой знае какъв отбор. Той беше зле селектиран и поради факта, че през този сезон нямаше изпадащи, беше решено да се опитва с млади волейболисти, а това не вдигна качеството. Средната възраст на тима беше 23 години, като в нея се включваше и разпределителят Марко Меони, който е на 39.

- Не малко българи играете в Италия, виждаше ли се с тях?
- Най-много си общувах с Виктор Йосифов, който ми е приятел от националния отбор. През ден се чувахме по скайпа. С останалите - Матей Казийски, Дани Милушев, Николай Учиков и Цветан Соколов, се виждахме след мачовете, ходили сме заедно на вечеря и след това всеки по задачи....

-  Все пак ти от Пирин-Балканстрой (Разлог) се озова във Верона. Имаше ли културен шок?
- Имаше, естествено. В началото доста трудно ми беше с езика. Знаех малко, тъй като треньорите в националния ни отбор бяха италианци, но там си е друго. Все пак бях настанен в един апартамент с италианец и след три месеца вече го проговорих.

- Имало е шок и от разликата в качеството на първенствата, става въпрос за българското и италианското.

 - Разлика има и то доста голяма. В това първенство играят много скъпо платени звезди, които правят разликата. Все пак,като се замислим , на всеки европейски турнир, и при мъжете, и при жените имаше италиански отбор на финала, което само по себе си говори много. Но веднага искам да кажа, че нашето първенство не е слабо и не трябва да го подценяваме. В България също има качествени състезатели.

- Е, как ти се отрази разликата все пак?
- Наложи ми се да свикна. Мисля,че израснах най-вече в начина на мислене. 

- И в какво се състои това израстване?
- Ами взех по друг начин да гледам на тренировъчния процес, на влагането в тренировките, на възстановяването след мачовете. Станах по-сериозен и отговорен. 

- Във Верона известно време беше  и Валери Божинов, общувахте ли?
- Стадионът им е до спортната зала, в която тренирахме, виждали сме се, но не сме общували. 

-  Успя ли за тази година, в която си там, да си хванеш за гадже някоя италианка?
- Не, защото си имам приятелка българка. Тя не е волейболистка и не е известно име. 

- С какво се занимава тя?
- Учи и работи в немски колцентър.

- Е, значи сега няма да имаш проблеми, ще има кой да те учи на немски език с оглед на пребиваването ти в Германия. Ти всъщност, защо избра Германия? Там първенството едва ли е толкова силно като италианското. Не те ли искат повече във Верона?

 - Искат ме и ми предложиха нов договор преди да си тръгна, но ми се играе в отбор, който побеждава. Фридрихсхафен на този етап играе на финал в немското първенство и ще участва в Шампионската лига. През 2007 година той даже я спечели, така че отивам  в доста силен отбор.

- Няма как в този разговор да не стигнем до националния отбор. Преди по-малко от месец разговарях с Камило Плачи и той се изказа доста ласкаво за твоето представяне в Италия, идвал ли е на твои мачове.

 - С Плачи сме говорили няколко пъти по телефона. Трябваше да гледа мача на Марми Ланца с Кунео, но изпуснал самолета. След това ми се обади по телефона, за да ми се извини.

- При един разговор с Тодор Скримов, другият национал, тръгнал от Миньор (Перник), той ми каза, че много иска да играете заедно в националния отбор.

 - С Тодор Скримов сме приятели още от малки. От Миньор заедно отидохме в Славия (София). Много се радвам за него, тъй като някой „разбирачи" дълго време му говореха,че не става за волейбол, защото е прекалено нисък. Само че той използва шанса си, когато му се отдаде и се наложи като основна единица в националния тим. И аз ще се радвам да играя с него. 

- Личните ти цели в националния отбор.

 - Най-вече да съм здрав и да играя. Конкуренцията на моя пост (централен блокировач) е огромна.

-  А ако играеш с националния към какво ще се стремиш?

 - Как към какво? Да спечелим всички турнири, на които участваме. 

- Ами желая ти да ги постигнеш!

Валери Смиленов, PernikMedia.net