Радо Стойчев: Надявам се бъдещето ми да е в Тренто

Да подготвяш хора като Матей Казийски и Османи Хуанторена помага, големи отбори е имало много, но треньори с кариера като тази на Радостин Стойчев няма. Шест години в Италия, шест години на финал, все с Итас Диатек Трентино (Тренто). Само Даниеле Баньоли може да се похвали с толкова поредни в Тревизо от 2001 до 2007. "Не го знаех това", коментира Стойчев. "Това, което мога да кажа, е че нито за миг не съм си и помислял, че друг треньор на моето място, нямаше да успее. Резултатите са плод на няколко фактора, които функционират -  клуба, президента, играчите, средата. Благодаря на всички тях. Чувствам се горд", допълва българският специалист.

- Истина е, че всички големи отбори са изпадали в криза, при някои доста неочаквано. Тренто обаче е редовен, когато става дума за финалните мачове, а за това заслугата е ваша.
- Заслугата е нашата игрова схема, която споделят всички. И така в 70-80 % от мачовете печелим заради това без да зависим от отделните играчи. Разбира се, в по-трудните битки разликата я правят отделните състезатели.

- В неделя спечелихте с 3:0 срещу Бре Банка Ланути (Кунео), но вие казахте, че не сте доволен ...
- И го повтарям. В първия гейм не се възползвахме от определени ситуации и съперникът можеше да ни накаже и да поведе с 1:0. Ако обаче правим всичко както трябва и продължаваме напред, става трудно да се играе срещу нас. И го доказахме. При всички положения в неделя играхме на 80 % от възможностите ни, което във финала може да не е достатъчно.

- Кого предпочитате за съперник - Кучине Лубе Банка Марке (Мачерата) или Копра Елиор (Пиаченца)?
- Преди полуфиналите на хартия Лубе изглеждаше по-силен. Сега обаче Копра впечатлява, преди всичко със сервиса си и с разиграването на топката. Ще отида да гледам на живо техния мач номер 4 (утре вечер в Пиаченца, б.р.). Ще бъде предимство за мен, защото така се виждат много повече неща. И по време на мач гледам повече от другата страна на мрежата, отколкото в нашата половина. Моят отбор го познавам толкова добре, че ми е достатъчен половин поглед. По-интересно е да разбера какво прави съперника, как точно си комуникират помежду си, какво ги удовлетворява и какво ги дразни.

- Какво Ви разсмива?
- В живота се смея доста, но когато работя, истина е, съм твърде концентриран и не хабя излишна енергия. Но ми харесва да се забавлявам. Имам много любими занимания - тенис, уиндсърф. От дете имам навика винаги да заспивам с книга в ръка. Страстите ми са историята и пътуванията.

- Казийски, либерото Андреа Бари и центърът Емануеле Бирарели са играчите, които са във вашия отбор, от самото начало. Не е случайно или ...
- Преди всичко, защото те направиха своя избор и не предпочетоха повечето пари. Просто искаха да бъдат част от този колектив и в този проект. Затова им благодаря.

- Разбира, се когато се печели всичко става по-лесно ...

- Така беше първите три години. След това нещата започнаха да стават по-сложни. От тогава някои започнаха да работят само и само да отслабят нашия състав, без значение дали ще подсилят техния. Има такива, които се свързват с наши състезатели, за да ни дестабилизират. Това е цената, която трябва да платим. Ние обаче винаги сме си търсили новите играчи и не сме се обръщали никога към директни съперници от Кунео, Мачерата или Казан.

- Причината е може би и финансова ...
- Разбира се, не казвам, че не сме го направили от етична гледна точка. Но е вярно, че не сме се опитвали никога.

- Вашето бъдеще в Тренто ли е?
- Договорът ми изтича, но се надявам отговорът да е "да". Независимо от някои слухове.

- Говори се, че тези слухове ги подхранвате вие, за да си издействате по-висока заплата от президента Диего Мосна?
- Следователно не функционират добре, защото заплатата ми е все една и съща.

- Кой от финалните мачове в Италия искате да преиграете?
- Този, който загубихме в мач №5 от Пиаченца (през 2009, б.р.). Тогава водехме с 2:0, след това допуснахме да стане 2:2 , но в тайбрека поведохме отново с 13:11. Определено има неща, за които се упреквам. Но винаги е било така, и така ще бъде и за напред. Мен ме ентусиазира повече пътя до победата, отколкото самата победа. Харесват ми героичните истории. Допада ми да предавам онова, което чувствам на моите състезатели по време на разбора преди мач. Виждам това в очите на някой от играчите, но никога в тези на всички в тима. Затова истинската приказка ще бъде да успея да го видя във всички. Рано или късно ще успея. Кой знае, може да е точно по време на финалите през този сезон ...

Марио Салвини, "Гадзета дело Спорт"

Превод: bgvolleyball.com