София абдикира от волейбола

София абдикира от волейбола. Това е факт, и то не само заради това, че националите отново няма да играят големи мачове в столицата, въпреки прекрасната зала „Арена Армеец“. Ако през миналата година не класирането на нито един от столичните грандове за финал в първенството ни бе изненада, то тази това вече стана традиция. И сега нито Левски, нито ЦСКА, нито Славия не стигнаха до битката за титлата, а това се случва едва за втори, но пореден път, в 71-годишната история на българския шампионат.

И макар сините да стигнаха до бронзовите медали, то те буквално ги погребаха. Не защото е лошо да се качиш на почетната стълбичка, а защото разполагаха с шампионски състав. Христо Цветанов, Краси Гайдарски, Костадин Стойков, подплатени с братята Братоеви са способни да стигнат до титлата в първенството ни. Треньорските „опити“ на Данчо Лазаров обаче този път претърпяха пълен крах и още на полусезона беше ясно, че отбора ще буксува в средата на таблицата. Така Мартин Стоев събра куфарите си и отново се завърна в Румъния. Баща му Стоян Стоев, който го наследи, пък предпочете да говори повече за качествата на колегите си Радостин Стойчев и Камило Плачи, отколкото да се вгледа в собствения си двор и да се опита да възроди славата на Левски. През редовния сезон отбора записа 11 победи и 7 загуби, а след две поражения от КВК Габрово на полуфиналния плейоф сините се простиха с мечтата за титла, която им убягва вече четири години.
Най-тревожното в тима обаче е не представянето им през този сезон. Бъдещето на клуба е още по-неизвестно и от това на ЦСКА, след като само преди месец в Левски останаха без дом. Зала „Сиконко“ вече е конфискувана, а само девойките тренират на стадион „Раковски“. Там обаче няма условията да се провеждат заниманията и мачовете на мъжкия отбор, както и на подрастващите, а залата на Герена е буквално разрушена. Така проблемът за дома на мъжкия и дамския тим на Левски е огромен. Единственият изход за клуба е президентът на БФВ Данчо Лазаров отново да посегне на авоарите на федерацията като на лични и да настани сините в националната база – „Христо Ботев“.

Не по-леко е положението и в ЦСКА, където финансовата криза е като запушена улица вече трета поредна година. Кампанията, която организираха от ръководството на клуба, спаси армейците за този сезон, но нищо повече. Именно това беше и остава голямата въпросителна около двата гранда – ще ги има ли и докога?
За 90-годишнината си пък Славия си подари отпадане във втория ешелон. Белите се завърнаха в елита преди четири сезона, но сега отново ще трябва да мерят сили с непретенциозните отбори от Висшата лига. За цялата състезателна година волейболистите от „Овча купел“ постигнаха една-единствена победа – над Пирин, още в началото на ноември 2012-а. Нещо повече, за 18-те си мача, славистите записаха на сметката си едва 8 гейма срещу 51 загубени… Статистика, която далеч не приляга на отбор с история като тяхната.

Това бяха и трите отбора, които основно захранваха мъжкия ни национален отбор през последните десетилетия. Именно те диктуваха модата в българския волейбол, създаваха кадрите, държаха в ръцете си традициите. Модата обаче вече е друга. На сцената са новосъздадени клубове, с история не повече от 15 години. И точно те в момента определят правилата на терена и шампиона.
През миналата година Марек спечели първата си титла, но горчилката от служебната присъда така и не им позволи да я почувстват истинска. Сред много от феновете остана съмнението точно това ли трябваше да е първенеца. През този сезон дупничани обаче изживяха радостта до край. Спечелиха златен дубъл, като записаха едва четири загуби и не допуснаха нито едно поражение у дома. И ако трябва да се състави идеална шестица на първенството, то това би била именно тази на Марек.
Въпреки че дупничани са един от най-стабилните финансово подплатени клубове у нас, то КВК Габрово ги изпреварва именно в това. Николай Григоров разполага с най-големия гръб и вече четвърта поредна година именно габровци са с най-големия бюджет. И щеше да е повече от трагично ако не бяха стигнали поне до второто място след всичките инвестиции. Любомир Герасимов имаше най-големите звезди в първенството ни след Левски, като в състава на габровци са имена като Ники Найденов и Краси Стефанов.

Въпросителната около тези два клуба обаче е ще успеят ли наистина да изземат функциите на столичните грандове - да създадат школи, които да могат да вадят кадри както за българското ниво, така и за националния ни тим. Дупничани родиха най-голямата ни звезда през последната година – Цветан Соколов, и точно сега е момента да покажат, че това не е единично изригване. В основни фактори в представителната ни гарнитура биха могли да се превърнат и Гьорги Гьоргиев, и Борислав Апостолов, но пътят все още не е извървян докрай.

Всички останали отбори в първенството на практика бяха просто пълнеж. От Пирин не остана и следа от миналогодишния състав, който бе фаворит за първото място. След горчилката от пропуснатия шанс за Шампионска лига обаче и ръководството, и състезателите като че ли нямаха силите да се борят за нов подвиг. В Монтана, Арда и Виктория Волей промените също не доведоха до нещо по-значимо, а отстъплението на Нефтохимик като че ли е най-голямо. Преди 8 години отборът бе на мястото на Марек като разби хегемонията на ЦСКА и Левски. Сега обаче бургаските волейболисти използваха повече пътя до следствието, а не до зала „Младост“. Интересно бе и изказването на ръководството на клуба след петото място: „Малко не ви достигна за нещо повече, това малко обаче всъщност е много“. Собствениците все пак изразиха задоволство от позициите си в крайното класиране и определиха сезона като „добър“.

За всички отбори обаче най-големият проблем си остава неизвестността. И тази година федерацията не изневери на себе си и промените съпътстваха шампионата през всичките шест месеца, в които се проведе Суперлигата. Оставки на шефовете на Национална волейболна лига – Краси Илиев и Христо Апостолов, ново ръководство, трансформиране на Лигата в комисия без ръководство и какви ли още не решения. Мачове и допълнителни турнири се насрочваха и отменяха през ден. Положението в управлението на волейболния ни шампионат в крайна сметка се превърна в уравнение с поне шест неизвестни. И едно от тях е какво предстои на клубовете през есента, като все още не е ясно дори и колко точно отбора ще съставляват Суперлигата...