Инспирирани от загубата на Тренто след златен гейм, Българска Федерация Волейбол, разгониха фамилията на родното първенство. „Щом Тренто отпада в Шампионска лига след златен гейм, защо не дадем и на родните клубове възможност да си обезсмислят подготовката през цялата година?”. Сигурно аналогичен въпрос са си задавали шефовете на българския волейбол преди да вземат безпрецедентни решения за изхода на първенството, докато то тече. Имам няколко въпроса, които искам да им задам публично, като дългогодишен радетел за волейбола (радетел е дума, която употребявам нарочно, за да вляза в техния номенклатурен изказ) и участник в последните 15 години във волейболния живот:
Ако ръководството на БФВ отговори на така поставените въпроси, поне малко ще изтрие съмненията, че постъпва некоректно и „по мъжки” във взимането на решения. Ако не отговори, зная, няма да има последствия, както винаги. Щото клубовете и медиите реват поне 18 пъти годишно за нещо, ама тоя глас е глас в пустиня.
Все по-симпатични ми стават отказалите се хора от това да работят с Федерацията – играчи, треньори, бивши ръководители, легенди на волейбола… Ей хора, разберете ги, кой ще си трови нервите с решения „на тъмно” и перманентно пелтечене пред медиите на пресконференции?! Идва ми и аз да емигрирам в Италия, Саудитска Арабия или Иран, където във волейбола не стават такива неща.
Кой пък е този Учиков дето никога не е викан в националния отбор, пък да го викаме сега, той не е приоритет?! Кои са пък тия клубове членове, та да ги питаме искат или не искат промени в правилника. И изобщо какво ни интересува първенството като от него са ни важни само таксите за трансферни сертификати на състезатели за чужбина?!