Сашо Станков: Ситуацията между ЦСКА и "Титан" е брак по неволя

Александър Станков е роден на 3 септември 1964 г. в София. През 1998 г. започва кариерата му като треньор в Хасково, след което отива помощник в кипърския Алки. Бил е през различни периоди четири пъти треньор (2001 и 2004) и помощник-треньор (2000 и 2003) на ЦСКА. През 2001-а е наставник на Черно море. През 2005 г. е треньор на дублиращия отбор на Криля Советов (Самара). Към края на 2006 г. става селекционер на младежкия национален отбор на България, класира го на осминафинален бараж за европейското първенство през 2007 г., загубен от Белгия. Станков е един от малкото родни треньори, които имат успехи на клубно ниво в чужбина. С изключение на Георги Василев-Гочето с Унион (Берлин) и Христо Бонев с Панатинайкос никой освен големия син на бившия президент на ЦСКА Борис Станков не е правил такъв фурор зад граница.

Сашо Станков отива в Китай през 2010 г. и става старши треньор на току-що създадения отбор Аербин от град Далиен в тамошната "В" група. Само за два сезона никому неизвестният тим от пристанищния град влиза във Висшата лига със смазващо превъзходство.

- Г-н Станков, имате оферти не само от Китай, но и от Япония. В Азия ли ще продължите кариерата си?

- Мислех си, че като направиш някакъв успех в Китай, няма да се забележи в съседна Япония. Обаче не е така. Затова тази страна е една от опциите къде да продължа кариерата си. В Европа също много се шуми около китайското първенство. Сами знаете какви имена бяха привлечени като треньори и футболисти. Как да се бориш с имена като Радомир Антич и Марчело Липи. Много е тежко за един българин не само да пробие, но и да остане в Китай. Просто почнаха да дават много добри пари. В Китай ценят успеха, който си постигнал, но всички отбори искат по-голяма реклама за клубовете си и залагат на големи имена. И там футболът е комерсиален спорт.

- Вашият отбор Аербин на кое място завърши в местната Висша лига?

- На пето. Взеха и много добри футболисти. Сега искат да купят нападател от Пари Сен Жермен.

- Има ли квота за чужденците?

- Четирима легионери плюс един от азиатската общност. В бившия ми отбор играят Кейта, голмайсторът на първенството Отака. Друг голям тим в Китай пък се надява да привлече капитана на Челси Франк Лампард.

- Значи ще е все по-трудно на български футболисти да отидат в Китай?

- Абсолютно. Търсят се скъпи играчи, национали.

- Колко е бюджетът на отбор от средата на таблицата в елитната китайска дивизия?

- Има клубове, които са с неограничен бюджет, като например отбора, където старши треньор е Марчело Липи. Иначе се разчита на внушителната сума от 30 до 50 млн. долара на година.

- Китайското първенство е на път да бие по разходи това на руските олигарси...

- С изключение на няколкото водещи отбора в Русия - да. Имайте предвид, че шампионите от Гуанджоу не отстъпват по пари на Зенит и на ЦСКА (Москва).

- Какво е качеството на футбола в Китай?

- За две години пред очите ми китайското първенство се разви страшно бързо. Разликата между елитната и "Б" група не е толкова голяма, правят я по-класните чужденци. Още при пристигането ми в Аербин вкараха 150 души в затвора заради черно тото и уговаряне на мачове. Включително ръководители в техния съюз, съдии, футболни деятели. Всички те са с ефективни тежки присъди без право на обжалване. Така в Китай вече никой не може и да си помисли да манипулира мачове. Играят се много оспорвани двубои и нивото на футбола непрекъснато расте. На практика е невъзможно да се уреди мач. Има си официална букмейкърска къща, но на футболисти и треньори е забранено да участват. Плюс това залозите се контролират много строго от държавата.

- Това ли е една от рецептите футболът да се развива?

- Определено, но не само. Трябват и богати собственици и развиване на детско-юношеските школи. С децата се работи по европейски образец, много от талантливите отиват и тренират в най-елитните на Стария континент. Доскоро проблем в Китай бе училището, което е целодневно. Започнаха да строят спортни интернати, където децата могат хем да учат, хем да тренират.

- Колко е заплатата на един чужденец, футболист в средна ръка отбор?

- Най-добрите взимат по 2-3 милиона долара на година. Средното ниво се подписва за не по-малко от 35 000 долара на месец.

- С какво най-трудно се свиква в китайския шампионат?

- С голямата зимна пауза. Разстоянията, знаете, са огромни, но и климатът е различен. Всичките отиват да тренират на юг. Организират се лагери, в които се събират по 6-7 китайски отбора и тренират заедно. Някои правят турнета в Европа. Проблемът за китайците тук са храната и часовата разлика. С Аербин бяхме във Франция, където футболистите направо оставаха гладни. Добре че намерихме един китайски ресторант. Освен това в Далиен, където бях, през лятото температурите са близки до тези в България, но когато отивахме да играем на юг, ни се стоварваше жега от 45 градуса, дори. Следващия кръг пък летяхме например на север и трябваше да се съобразяваме с температури от 5-6 градуса. За там е нормално за мач да се лети със самолет 5-6 часа, което също много изморява.

- Това означава ли, че сте в постоянен лагерен режим?

- Младите футболисти си спят в общежития, изградени по базите на клубовете. Другите си имат къщи и апартаменти, където обаче не се прибират за повече от 2-3 нощи на седмица по време на първенството, защото се влиза в лагер преди мач, лети се.

- Трудно ли е на един български треньор в отбор от чужбина?

- На мнение съм, че всеки, който има амбиции в професията, трябва да опита да работи зад граница, защото това е мерило за качествата му. В чужбина всичко зависи от собствените ти качества. Затова и съм толкова доволен от това, което постигнах в Китай, защото знам, че съм го направил само с работата си.

- Докато в България не е така...

- Дори и да имаш желание да работиш "по правилата", някой път се отпускаш, защото знаеш, че винаги можеш да разчиташ и на външна помощ - на влияние от страна на президентите, пари, съдии. Колкото и да си добър треньор, свикнеш ли на тези неща, почваш да се заблуждаваш и да губиш реална представа за собствените си качества. Аз също можех да стана шампион на България с ЦСКА. Хубаво е да го имаш във визитката си, но какво повече от това.

- Много от младежките национали, водени от теб, сега блестят при Любослав Пенев. Спомняш ли си този злощастен бараж с Белгия, при който в последния момент България не се класира за европейските финали в Холандия?

- Никога няма да го забравя. На "Българска армия" ми изгониха двама футболисти в реванша, а съдията даде пресилена и пребита за всеки случай дузпа. После гледах европейското първенство, което бе с осем отбора, и смея да твърдя, че много от тях ги превъзхождахме и можехме да направим нещо голямо, да се класираме на олимпиада. В този мач през 2006-а титуляри бяха Николай Михайлов, Петър Занев, Станислав Манолев, Иво Иванов, Ивелин Попов и Цветан Генков.

- Какво се случва в ЦСКА?

- Тази честа смяна на треньори не вещае нищо добро. Уважавам хората, които дават огромни средства в ЦСКА, но не ми харесва това, че Иво Иванов и Димитър Борисов не работят с дългогодишна стратегия и си хвърлят парите, без да има резултати. В момента ЦСКА е като каравана, в която сутринта може да се събудиш в Сен Тропе, а на другата да си в “Столипиново” - в зависимост от настроението на собствениците. Получават се смешни ситуации в нашия клуб. Не е нормално. Ситуацията между "Титан" и ЦСКА прилича на брак по неволя.

Георги Луканов, "24 часа"

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe