Димитър Рангелов: Националният върви, защото няма звезди и сме мъжкари

Димитър Рангелов смята, че българският национален отбор изпраща положителна година. Нападателят на Люцерн сподели мнението си за двубоя с Украйна, представянето на тима като цяло, както и проблемите около него в последно време.

- Митко, как видя мача с Украйна?

- Не беше никак леко, няма какво да се лъжем. Те са доста здрави физически, преобладаваше битката, а и са много добре подготвени. Не успяхме да затвърдим добрите игри, които показахме в предишните мачове. Мисля, че не играхме много под възможностите си, не сме направили слаб мач, но за жалост резултатът е негативен. Ако има нещо хубаво, е, че вече можем да се научим от грешките си.

- С какво настроение изпращаме 2012 г.?

- С добро, разбира се. Мисля, че това беше една позитивна година за националния отбор на България. Радвам се, че публиката започва да се връща на стадиона. Дано догодина да ги радваме още повече и на всеки мач стадионът да бъде пълен. Но не само на официалните срещи, а и на контроли.

- В личен план каква година изпращаш?

- Имах не малко, а доста проблеми в новия си отбор Люцерн. Мисля обаче, че съм ги преодолял. Аз съм такъв характер, който успява да забрави всичко лошо и да мисли позитивно. Надявам се 2013 г. да бъде много по-добра за мен в личен план.

- Постоянно се говори, че напускаш Люцерн.

- Истината е такава, че аз решавам какво да стане. Имам договор с отбора и мога да решавам дали да си тръгна, или да остана. На този етап няма нищо конкретно, ако дойде някоя по-добра оферта от Люцерн, тогава ще мисля дали да напусна.

- Какво стана при онзи бой с Жером Тийсон?

- Стана това, което излезе в медийното пространство. Играхме малко по-грубо на тренировка, после го ударих, но беше инстинктивна реакция. Обясних го и тогава. Всичко, което се изписа, беше по погрешен начин. Този футболист, с който стана инцидентът (бел. ред. - Жером Тийсон), ме провокира постоянно в продължение на месец, рита ме на тренировки, малтретира ме. Но той е швейцарец, затова и така извъртяха нещата - той е невинен, а аз черната овца. Нормално е, аз съм чужденец в Люцерн, още повече че съм българин. Това обаче вече е забравено и не мисля за него.

- Настроени ли са срещу теб в Люцерн?

- Това въобще не ме интересува. Аз съм професионалист, върша си работата доколкото мога. Наистина футболът е колективен спорт, аз имам нужда от останалите си колеги, но се вижда, че и с мен, и без мен отборът не е на нивото, на което трябва да бъде. Да се надяваме, че догодина ще подобрим играта си.

- Наскоро изгледа родния си клуб Славия, как ти се видя?

- Честно казано, очаквах да са по-добра класа. Малко ми беше мъчно това, което видях. Желая успех на отбора и се надявам да намерят себе си. Славия има много хубав празник догодина и заслужава да го посрещне на едно от челните места. Дано момчетата да зарадват публиката, която всъщност е многобройна, но не ходи на стадиона, защото няма кой знае какво да се види на този етап. Надявам се в следващите месеци отборът да бъде по-стабилен и да направи поредица от победи, за да върне феновете на стадиона.

- Много от бившите играчи се върнаха в Славия, мислиш ли за подобен ход?

- На този етап въобще не обмислям връщане в България. Все пак все още съм на 29 години и имам може би 4-5 години футбол на сериозно ниво. Дано да съм жив и здрав, да се опазя от контузии и да мога да играя. Едва след това можем да мислим дали ще се върна да поиграя и тук.

- Би ли се върнал в Германия?

- Може би Германия е мястото, където винаги съм се чувствал добре. В частност това е Енерги Котбус, отборът, в който изкарах най-хубавите си години. Създадох добро име, там се чувствам като у дома си и може би затова съм имал успехи с Енерги. Вече в бъдеще ще видим къде ще продължи кариерата ми, дали ще се върна в Германия, или не.

- Как ти се вижда нивото в "А" група?

- В интерес на истината, старая се доста често да следя българските мачове по телевизията. Сега нямаше как и не ми допадна, тъй като клубовете и телевизиите нещо не се бяха разбрали. Аз също нямаше как да гледам двубоите и всичко остана в сянка. Бях останал с впечатление, че нивото се вдига лека-полека. След като изгледах мача между Славия и Лудогорец обаче, пак си върнах старите впечатления (смее се). Националният отбор вие сами виждате, че върви в правилната посока. Надявам се да продължим в този дух и да показваме добра игра.

- На какво се дължи промяната в тима?

- Според мен главно в колектива в националния отбор. Момчетата са много хубави характери, всички сме единни, мъжкари, няма звезди, което е много хубаво. От това живее в момента националният отбор, от този колектив. Виждате, че когато всеки се бори за името си и когато получи шанс, се опитва да покаже най-доброто от себе си. Мисля, че това помага на националния отбор.

Симеон Кичуков, 7 Дни Спорт