Защо Сити не може да нацели ваксата в Европа

Два сезона в Шампионската лига, пет гостувания в груповата фаза и само една победа за Манчестър Сити в тях – срещу Виляреал, който впоследствие отпадна от Примера същия сезон. Тъй че какъв е проблемът? Дали е, както твърдеше мениджърът на “гражданите” Роберто Манчини в понеделник, просто липса на опит?

Там където липсата им на реноме със сигурност навреди бе в тегленето на жребия. С нисък коефициент английският шампион бе поставен в тежки групи и миналия сезон (с Байерн Мюнхен, Наполи и Виляреал), и този (с Реал Мадрид, Аякс и Борусия Дортмунд). И може би там е работата, че отнема време да се научиш как да балансираш едновременните изисквания на мачовете за първенство през уикенда и редовните сблъсъци на високо ниво в средата на седмицата.

Най-големият проблем, и то с разлика, обаче като че засяга Манчини. Миналогодишното отпадане в групите може би бе плод на малшанс – 10 точки обичайно са достатъчни за продължаване към елиминациите. Но в четири сезона с Интер тимът на Манчини отпадна два пъти на ¼-финалите и дваж на 1/8-финалите. Работата е може би не толкова в това, че италианецът не се справя с различния стил на континенталните съперници, а че качеството на Шампионската лига излага на показ недостатъците, които не може вътрешният футбол.

А това за нещастие на Манчини като че подсилва тезата, че при всичките му успехи (четири титли за шест години) той е по-скоро треньор късметлия отколкото величие. Все пак трите му “скудети” дойдоха в една твърде отслабена Серия А вследствие на скандала “Калчополи”, а титлата в Премиър Лийг бе поне отчасти плод на необичайно сгромолясване на Манчестър Юнайтед.

Истинският проблем за Сити сякаш е, че Манчини е наясно със съмненията около себе си и като че преминава през фаза на опити да се докаже, ненужно усложнявайки нещата все едно цели да демонстрира, че е гений и именно той има заслугите за успеха на отбора. Промяната на схемата срещу Реал Мадрид например бе необяснима.

Като вкара навътре към центъра Давид Силва (по-късно го смени с Един Джеко) през второто полувреме с цел преминаване към 3-5-1-1, даде свобода на Марсело да атакува по левия фланг, а това значеше, че десният бек – първо Майкон, после Пабло Сабалета – бе оставен изолиран не само срещу Кристиано Роналдо, а и срещу набралия скорост бразилски ляв бранител.

Може би идеята беше Венсан Компани от позицията си на дясностоящ централен защитник да оказва подкрепа, ала това не се случи. В резултат Марсело имаше време да си изработи удара за изравнителния гол (трети негов опит в рамките на минути), а Роналдо отново и отново атакуваше на скорост бека, което допринесе за третия гол на Мадрид.

Дали Мадрид изправи Сити пред някакво по-различно предизвикателство от онези в Премиър Лийг? Не съвсем. Доста от отборите в английския елитен ешалон играят в хибрид между схема 4-2-3-1 и 4-3-3. Системата 4-3-3 на Дортмунд и Аякс е достатъчно често срещана, макар че пресингът им е вероятно по-яростен от обичайното за Премиър Лийг.

Тимовете в Шампионската лига не правят нещата много по-различно от онези на и около върха в Англия, просто ги правят по-добре и по-постоянно (или поне съперниците, които Сити имаше злощастието да изтегли на жребия), а това излага на показ слабостите на “гражданите”. В Премиър Лийг един момент на индивидуален блясък или грешка на съперника може да прикрие сиво отборно представяне.

На Сити може да се разминат проблемите, ако остави средно крило от вътрешното първенство в изолация срещу свой бек, така както не може да си позволи срещу Кристиано Роналдо, Марко Ройс или дори, както се оказа, Раян Бабел. Тенденцията фланговите нападатели на “гражданите” да остават по-напред не е проблем на вътрешната сцена, тъй като на полузащитата може да се разчита да доминира във владеенето на топката. Колкото по-високо е нивото (както и Челси откри този сезон), толкова е по-голяма опасността да оставиш изолиран бека си.

Да разчиташ на защитна тройка е заобиколен начн, чрез който бековете крила да задържат противниковите крила по-далеч от вратата, ала никоя тактическа промяна няма да проработи, ако наличните играчи не се чувстват удобно в новите си роли.

Мика Ричардс призна след поражението навън от Аякс (3:1), че преминаването към защитна тройка го е объркало, което е особено тревожно предвид факта, че той изглежда идеално на хартия да играе като дясностоящ централен бранител в тази схема. Може би проблемът е, че английските футболисти са по-ненавикнали към тактическите промени в хода на мача в сравнение с италианските и други, но с това Манчини трябва да се справя: той или трябва да тренира играчите си да са гъвкави тактически, или да опростява нещата. Не може просто да изисква от тях да вършат нещо, което намират за трудно.

Голямата тревога за Сити е, че недостатъците са дълбоко вкоренени и може да започнат да се разкриват не само навън, но и на вътрешната сцена. Продажбата на Найджъл де Йонг, проблемите на Джолиън Лескът и заиграването със схема със защитна тройка подсказват за опит на отбора да премине към по-ориентиран към задържане на топката стил.

Манчини може би следва генералните тенденции или пък, което е по-интригуващо, опитва да се противопостави на слуховете за негова замяна с Пеп Гуардиола, като залага на стил въз основата на онзи на Барселона. Каквато и да е причината обаче, нещата не се получават.

Джонатан Уилсън, goal.com