"От скрина": Скандален рефер поряза България на финала в Мексико

Светът е Олимпиада. Четем или чуваме това клише на равни интервали през годините и то наистина е вярно. Поне за спортните фенове. Времената се менят и светът покрай тях. Лафът от социализма, че само школата на ЦСКА има повече златни медали от Франция или Великобритания в Сеул'88 изглежда никога повече няма да добие актуалност. В този дух е и темата за олимпийските ни футболни подвизи, които остават далеч назад в годините. Просто, за да пратиш олимпийска селекция на футболния турнир трябва да имаш силен младежки национален отбор, а при нас "такова животно нема", както се казваше в стария шопски виц.

България не е пращала футболисти на Олимпийски игри от Мексико'68. Тогава нашите са много близо до златните медали, което пък щеше да направи въпросната 1968 г. още по-значима за българския футбол, след петото място на европейското първенство няколко месеца по-рано. Един мексикански съдия обаче реже брутално главите на българските играчи във финалния мач. Името му е Диего Де Лео, който спокойно може да заеме почетно място до "любимците" ни Жоел Киню и Джамал Ал Шариф. Да вървим обаче по ред.

В края на 60-те години България разполага с много силен олимпийски тим, което впрочем е характерно за всички страни от Източния блок. Не е случаен фактът, че от началото на 50-те до края на 80-те години, когато соцлагерът тръгва да рухва, има един единствен западен олимпийски шампион по футбол - Франция в Лос Анджелис през 1984 г. Всички други златни медалисти в периода 1952 - 1988 г. са свързани по някакъв начин със СИВ. В Мексико България има достоен отбор за златото, начело на който е легендата на Локомотив (София) Георги Берков - Бялото перо.

Под ръководството на специалиста са млади таланти като вратарят на ЦСКА Стоян Йорданов (24) и останалите армейци Иван Зафиров - Копата (20), Кирил Станков (23), Аспарух Никодимов (23) и Петър Жеков (24). В състава е иконата на Локо София Атанас Михайлов (19) и опитният му колега от халфовата линия на столичните "железничари" Ивайло Георгиев (26). Бялото перо разчита и на други двама локомотивци - бранителите Атанас Геров (23) и Георги Христакиев - Хери Смъртта (24). От Спартак (София), който няколко месеца след Мексико'68 е обединен с Левски, има трима: десният бек Милко Гайдарски (22), Георги Цветков - Цупето (21) и Михаил Гьонин (27). Кирил Ивков (22) и крилото Цветан Веселинов - Меци (21), който бяга 100 метра за 11 секунди, пък са левскарите в тима.

Попадаме в група с Чехословакия, Гватемала и Тайланд. 7:0 срещу последния отбор е най-малкото в онази среща, а попаденията в Леон са дело на Гьонин, Жеков, Начко Михайлов (2), Зафиров, Никодимов и Ивков. След това губим малко преди почивката с 0:2 от Чехословакия, но Георгиев и Жеков правят 2:2. Накрая бием и Гватемала (2:1) с голове на Никодимов и Жеков и вече сме на четвъртфинал. Там правим 1:1 с Израел и по регламент трябва да се тегли жребий с монета. По същия начин няколко месеца по-рано Италия елиминира СССР в полуфинала от Евро'68. Късметът е на страна на момчетата на Берков и България продължава напред.

На стадион "Халиско" в Гуадалахара, където 18 години по-късно Бразилия и Франция изиграват култовия си сблъсък, нашите мерят сили с домакините. Бат' Петьо Жеков и Начко Михайлов правят 2:0, но мексиканците се връщат в мача. Идва обаче ударът на Меци Веселинов и нападателят на Левски праща България на финала. Нашите получават реален шанс да се наредят до иконите на Игрите, каквато в Мексико става американският лекоатлет Боб Биймън. При прибирането си в хотела след успешния полуфинал шумните ни олимпийски национали чуват фразата, която по-късно се превръща в лаф: "По-тихо, че Боян Радев спи".

Финалът противопоставя на "Ацтека" два социалистически състава - България и Унгария. За съдия на мача е определен човек от домакините, което се оказва решаващо. В 20-ата минута Меци Веселинов отново е точен и България вече води с 1:0. На крачка сме от олимпийското злато, което толкова дълги години е преследвано от самата Бразилия. И тук реферът Диего Де Лео взима думата. Фатално за нас. Веселинов е пратен под душoвете с червен картон, като звездата на Левски така и не разбира за какво е изгонен. Следва втори червен картон - този път в тефтерчето на мексиканеца влиза Кирил Ивков, след двубой във въздуха с унгарски нападател. Начко Михайлов се вбесява и хвърля злостно топката по главата на арбитъра, който веднага гони и него. Така България остава с 8 души на терена и е въпрос на време "трикольорите" ни да свалят гарда. Крайният резултат е 1:4 за Унгария, а дори "Франс Футбол" отчита тенденциозното съдийство на мексиканския съдия.



Въпреки изпуснатото злато българските футболисти са посрещнати сравнително добре от ръководните партийни фактори. Голяма част от отбора са наградени с "Орден на труда", но от такъв са лишени изгонените във финала на "Ацтека". Футболистите получават и солидни за пределите на НРБ парични премии, както и привилегията да не чакат ред при покупката на Лада. Така в Мексико Сити за малко се разминаваме със златните медали, а вече над четири десетилетия се разминаваме категорично и с целия олимпийски футболен турнир.

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!