Петьо Узунов: Ако питат мен, искам още утре да хвърля патериците

На фона на всичко негативно, което се случва в българския волейбол напоследък, включително и тежката контузия в двата крака, която получи легендарният ни състезател Петър Узунов по време на полуфинален мач в Суперлигата на България, новините, че възстановяването на волейболиста върви в положителна посока, дойдоха повече от освежаващо за родната ни волейболна общественост.  Сварвам Петьо Узунов в болничната му стая, а той сякаш е нетърпелив да разкаже, да сподели всичко, което за добро или за лошо го вълнува тези дни.  Поговорихме си доста дълго и затова разделям това интервю на части...
 
- Разбира се, първият въпрос е този, който най-много вълнува всички – как върви твоето възстановяване?
 
- След провеждане на преглед с доплерова машина съм много щастлив и доволен, защото има места в десния крак, където вече няма тромби.  Продължава да ги има другите запушвания, но вървим в положителна посока, което е радващо за мен.  Казаха ми да продължавам лечението по същия начин, както досега, и да ходя периодично на прегледи, за да видим как ще продължи лечението нататък.
 
- Разбрах, че вече си се изправил на крака?
 
- Да, с помощта на една четиринога.  Сам още ми е трудно да ставам.  Натоварвам повече левия крак, който е без тромбоза.  След половинчасови упражнения и с помощта на рехабилитатор или приятел се изправям.  И ако се казва на миши стъпки ходене, правя десетина-петнадесет метра.  Така че също съм много доволен макар че не мога да движа много добре краката и все още не ме слушат колената, но вървя в положителна посока.
 
- А бронхопневмонията отшумя ли вече напълно?
 
- Да, бронхопневмонията я овладяхме.  Остана само тромбозата и това раздвижване да продължи.  Не знам като период колко ще отнеме.  Ако ме питат мен, аз искам още утре да хвърля патериците и да тръгна нормално, но може би още месец-два няма да мога да ходя нормално.  Надявам се до края на месеца да мога да се придвижвам добре поне с помощни средства – да мога да стигна до колата, да седна вътре, после да мога да сляза, за да бъда малко по-самостоятелен...
 
- И септември месец на море?
 
- Едва ли ще мога да отида на море тази година, защото пък с този крак не трябва да съм на слънце и на жега.  Но защо не например на басейн – с хладка вода и на сянка...  Така да стане, пак ще съм доволен.
 
- А това лечение в Турция, за което се говореше, стои ли все още на дневен ред?
 
- За момента не, защото заради тези тромби е много опасно да правя пътувания.  Плюс това в момента трябва да се прави някаква рехабилитация.  Тук, в Пловдив, в Света Каридад, където ходя на доплерова машина, работи д-р Сакакушев, който е един от най-добрите съдови хирурзи и, освен това, е бивш волейболист.  Той дойде на място при мен два-три пъти, видя ме, заинтересува се...  Попитах го какво трябва да се направи с тези тромби, за да не я карам цял живот на хапчета.  Той ми каза, че има оперативни възможности, но лично той не ми ги препоръчва за момента.  Каза ми да изчакам да видим как вървят нещата, защото може да мине и без рязане.  Ако все пак се стигне до операция, може би ще трябва да се направи в Турция.  По принцип и раздвижването трябва да се направи в Турция, защото там имат много по-добри машини.  Предлагат ми и в София да отида, и на други места.  Но аз съм от Пловдив.  Всичките ми роднини и много от приятелите ми са тук.  За мен е по-добре да съм тук, отколкото да пътувам, още повече, че е неудобно.  Ако ме видиш как съм се свил отзад в маймунарника на колата, с количката върху мен, ще си направиш от това много голяма история...

Николай Марков, BGvolleyball.com
 
(СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...)