›› Булевард

Русев иска Лана да потърка лампата му

Българската звезда в кеча Мирослав Барняшев се оказа голям почитател на сценичните изкуства. Известният като Русев пловдивчанин  заведе съпругата си Лана на мюзикъла “Аладин”.Популярният анимационен ...

Виж още

Волейбол

Димитър Златанов: Очакванията надскачат реалните възможности

02 юни 2012 | 17:00
Димитър Златанов: Очакванията надскачат реалните възможности
Димитър Златанов е роден на 9 ноември 1948 г. в Ихтиман. Започва да тренира баскетбол в местния клуб, преди да се насочи към волейбола. Изкарва казармата в спортната школа на ЦСКА и през 1968 г. го включват в мъжкия отбор, който на следващата година печели Купата на европейските шампиони. С екипа на "червените" играе още два финала в Европа, веднъж печели КНК и 9 пъти титлата на България. От 1969 г. е в националния отбор, с който има сребро на световното в София (1970 г.) и сребро от олимпийските игри в Москва (1980 г.). Избират го за най-добър нападател в света (1970 г.). В края на състезателната си кариера изкарва два сезона в италианския Торино и един в японския Сънтори.

Оттегля се през 1983 г. и става помощник на легендарния Васил Симов в ЦСКА. Две години по-късно вече е старши-треньор на ЦСКА, с който печели още 3 титли. През 1988 г. след 20 г. в армията се уволнява и заминава за Италия, където работи и живее над 15 г. Съпругата на Златанов - Мария Василева, също е бивша националка по волейбол. Техният син Христо (35 г.) е сред най-добрите състезатели в Италия и игра за "Скуадра адзура".

Златанов бе избран за най-добър волейболист на България на столетието. Преди 5 г. пък стана единственият българин, приет в Залата на славата, получи и орден "Стара планина".

- Много рядко пропускате мачове на националния отбор. Как се чувствате на трибуна?
- Чувствам се като зрител, който разбира от волейбол. По някакъв начин участвам в играта, макар и отстрани, понеже познавам играта в детайли. Ако един обикновен зрител приема мача като спор между два отбора, аз се задълбочавам повече.

- След злополучния ни мач с Германия масово се коментираше ситуацията в третия гейм, при която допуснахме обрат от 14:18. Вие как видяхте нещата?
- Предпочитам да не отговоря. Не искам сега да се ровим в тези неща, отборът има нужда от спокойствие.

- Реални ли са големите цели, които се възлагат на тима ни?
- Всички искаме нашият отбор да е винаги в тройката, ноне е възможно. За мен очакванията надскачат реалните възможности. Видяхте как се промениха нещата след оттеглянето на Пламен Константинов, който имаше много стабилно посрещане. Проблемът е, че допускаме големи амплитуди в представянето си. Това говори за технически умения.

- На мачовете на националния се сибират по 12 000 зрители. Как беше по ваше време?
- Основната прилика е любовта към волейбола. И тогава залата се пълнеше докрай, но местата бяха по-малко. Няколко поколения живеят с този спорт и това е много хубаво.

- Като съпоставим архивни кадри от 70-те години и актуални мачове, изглежда, че става дума за различни спортове...
- Просто волейболът се промени много за това време. Да не говорим, че и правилата вече не са същите. Сега има по-тясна специализация на постовете, докато преди трябваше да правим повече неща. Отделно сега има повече ръстови играчи и атлетизмът е изкючително важен. По мое време имаше двама-трима по два метра, сега аз с моите 196 см щях да съм към ниските.

- Фенове и състезатели много се интересуват от параметрите - колко скача даден играч, с каква скорост изпълнява сервис. Подобни неща вълнуваха ли ви?
- И на нас ни правеха разни тестове. Аз докосвах 355 см при отскок, което днес е един нормален резултат. Спомням си като треньор на ЦСКА при мен бяха Борислав Кьосев, Милчо Миланов, Любо Ганев. И аз ги гледах леко отдолу.

- Първо сте тренирали баскетбол. Защо се насочихте към волейбола?
- В училището в Ихтиман играехме баскетбол, волейбол и футбол, но ме картотекираха в Балкан (Ботевград). Имаше един турнир "Преглед на спортната младост" и се класирахме за финалите в баскета. След това направих същото и с волейболния отбор. Имаше една идея да замина за Франция като баскетболист и да уча в университет. Обмислях предложението и като ми изтече службата, отидох при един от ръководителите да се уволнявам. Той обаче отсече: "Какво уволнение, бе, ти вече си лейтенант и ще играеш в ЦСКА". Така пропадна следването във Франция.

- Трудно ли се наложихте?

- През първата година от казармата играех в Б отбора, който също участваше в държавното първенство. Тогава обаче разформироваха войнишкия А тим, защото офицерите масово напускаха. Получи се един такъв мъртъв период, в който се чудехме какво да правим. И за да не стоим в казармата, започнахме всеки ден да тренираме сами. Сутрин въртяхме по 10-15 обиколки на стадиона, а следобед вдигахме тежести като ненормални. Използвахме всеки промеждутък, когато е свободна залата, за да поиграем малко с топка. През втората година нещата се изясниха и ме включиха в първия отбор на ЦСКА.

- Спомняте ли си първия мач в мъжкия национален отбор?
- Мисля, че беше с Б националния на един турнир за купата на София. Трябваше да играем с Чехословакия и един от нашите разпределители ми каза: Сега ще ги видиш чехите. Като ти скочат на блок, си подават само дланите над мрежата. Ти си мислиш, че ще ги прескочиш, скачаш, замахваш и оп - топката ти пада на носа. Т.е. ще ми направят лоша блокада. Това не стана, но съм запомнил лафа на онзи. Помня и дебюта за ЦСКА - срещу Спартак на открито. На Младен Гоцев му сцепиха пръста при блокада и треньорът се обърна към резервите - а ние сме се подредили в редица, аз най-последен като новобранец. И той сочи към мене - ти влизаш. Аз се оглеждам, а друг няма след мене. Влизам, а отсреща играчи като Георги Константинов, Симо Сръндев, Ангел Ангелов и Тодор Тодоров, който намигна към другите: "Тоя, новобранката, ще го счупим от блокади". Вдигнаха ми една топка и я забих в тяхното поле. Симо се обърна към Тодор и го пита дали встрани от ръцете им е минала, а той: "Не, бате, отгоре, над вас". А аз тия хора ги бях гледал само по телевизията.

- Още на втората си година в ЦСКА печелите Купата на европейските шампиони. Какво беше усещането?
- Невероятно. В София разбихме с 3:0 Стяуа за нула време. На тренировката преди реванша в Букурещ забелязахме, че треньорът на домакините дойде да ни наблюдава. Милко Караиванов - страхотен психолог и педагог, изведнъж ни привика. "Вижте сега, ще му пуснем на тоя една въдица да видим дали ще клъвне. Всички ще биете сервис в Златанов и Стойчо Крайчев, а те от време на време ще грешат нарочно. Аз ще ви се карам, а вие се правете на кахърни", заповяда треньорът. Ние изиграхме театъра и на следващия ден румънците биха сервис само в нас двамата. А ние бяхме най-добрите на този елемент. В крайна сметка спечелихме с 3:2.

- Каква премия получихте за първото място в Европа?
- Май по 300 лева. Повечето ги повишиха в чин без мен, защото бях само на 21 г. Но парите тогава нямаха такова значение. Играехме за други неща. Получавахме офицерски заплати и бяхме съвсем нормални хора. Основната привилегия беше, че пътувахме в чужбина.

- Чувствахте ли се звезди?
- Не, тогава нямаше толкова медии и не се пишеше и говореше така за спортистите. Партията не одобряваше фаворизирането на личности и създаването на идоли за народа.

- Някои спортисти са се борили с нокти и зъби да попаднат в националния и за да могат да търгуват с разни стоки...

- Така е. Имаше такива, които играят, и други, които продават. Разликата беше голяма - отиваме на състезание и аз постоянно си мисля за мачовете, с кой ще играем. Други не можеха да се успокоят, докато не продадат стоката.

- Кои истории най-често си припомняте, като се видите с бивши съотборници?
- О, те са най-различни. Интересното е, че всеки помни по нещо и така заедно сглобяваме картинката. Тогава прекарвахме месеци наред заедно по лагери и единственото разнообразии бяха шегите и закачките. Сега се сещам за една световна купа в Берлин през 1969 г. Бяха ни дали по 15 марки и ние се мотаем из града. Спряхме на едно място, извадихме парите и започнахме да се предизвикваме. Глупости от типа "Ще ти дам 5 марки, ако направиш еди-какво си". И по едно време някак възникна въпросът дали Георги Чолов може да направи салто на паветата. Той веднага реагира: "Кой, аз ли, бе, слагайте парите тука!". И както беше по костюм, свали сакото и хоп - направи салтото. Скуката пораждаше много такива предизвикателства, но имаше и номера. На зимните лагери на Белмекен редовно се правеха залози дали някой може да се качи със ските до върха и после да пусне шус до долу. Докато се качва обаче, другите му правят снежни бабуни по пистата и той, ще не ще, прави един завой.

- Какво беше партийното влияние над вас?
- Е, то си го имаше. Ама какво да ви кажа - те нещата бяха прости. Знаеше се, че за да напредваш, трябва да станеш член на партията. С нас винаги пътуваха ръководители от ДС, но не помня да са ни се месили.

- И до ден днешен се коментира онзи прословут финал на световното през 1970 г. Наистина е невероятно да загубиш гейм до 15 точки при 13:5...
- Така е. Дори и днес за себе си нямам обяснение как паднахме от германците. Мислил съм си много пъти и като треньор. Може би не сме били добре подготвени за самия мач, може би пък сме се уплашили, че наистина можем да спечелим. Но подобни неща се случват и днес - Италия измъкна победата срещу Япония, след като изоставаше с 1:2 гейма и 17:24.

- Имахте ли много оферти от чужбина като състезател?
- Тогава трансферите бяха немислими. Как така ще отида в чужда държава, та аз съм офицер от армията? След олимпиадата в Москва през 1980 г. един висш ръководител се застъпи за мен и ме пуснаха в Торино. Но уговорката беше, че отивам да понатрупам малко опит, който да помогне за работата ми като треньор. Играх 2 г. в Италия и като се прибрах, станах помощник на Васил Симов в ЦСКА.

- Как се стигна до трансферът ви в Япония?
- Това е много интересна история. През 1982 г. бяхме на подготовка преди световното в Аржентина. Нашата федерация имаше договорка с японската за обмен на специалисти. Оттам изпратиха треньор, който дойде на лагера с нас и ние се сприятелихме. После отидохме на един турнир в Ленинград и този - Куросава се казваше, пак дойде. Един път влязохме заедно във ВИП барчето на залата да хапнем нещо и той: "Христо, какво ще кажеш да дойдеш да играеш в Япония?". "Какво да кажа - нямам нищо против", му отговорих. Япония винаги ми е била интересна, отделно оттам беше и Окосан, с когото постоянно ни сравняваха. И той е роден през 1948 г., висок 195 см и също беше много добър нападател. Този турнир обаче мина и аз забравих за запитването на Куросава. Един ден обаче ми се обадиха от федерацията - "Айде, заминаваш за Япония". Бяха изпратили документите, всичко готово.

- Имаше ли някакви допълнителни условия към вас?
- Ами освен да играя волейбол, трябваше да бъда и представител на България в бартера за алкохол с Япония. Отборът ми Сънтъри се спонсорираше от едноименната компания. По онова време България изнасяше там 50 тона вино годишно и получаваше уискито Сънтъри, с което се напълниха корекомите у нас. Проблемът беше, че агенция "Спорткомерс" прибираше повечето пари, които заработваха спортистите. Имаше желязно условие, че не може да получаваш повече пари от консула на страната в съответната държава. И аз вземах по 1300 долара на месец, останалите ги прибра агенцията. Това беше много несправедливо, защото не България, а Япония ми плащаше заплатата.

- Как се срещнахте със съпругата ви Мария?
- На младежкия фестивал през 1968 г. Тя дойде в София от Марица (Пд), после игра за Славия и Академик. Бързо се запали искрата между нас.

- Какво успяхте да предадете на сина ви Христо?
- От нас е наследил, и ръстът, и мощта. От майка си е взел нещо много ценно - качеството да работи в колектив, да сплотява хората около себе си. Аз бях по-различен, гледах си само моите неща. Но пък и при него я има моята непримиримост към грешките и отговорността към отбора.

- Как започна неговият път във волейбола?
- Първите тренировки ги направи в София. Като почти всяко дете и Христо се занимаваше с други спортове - хокей, плуване, футбол. Като отидохме в Италия се насочи само към волейбола. В Милано се изгради като състезател.

- Известно е, че Силвио Берлускони е бил президент на спортния клуб на Милано, в който сте работили. Какви са впечатленията ви от бившия италиански премиер?
- Много добри. Срещали сме се доста пъти, разговаряли сме. Той създаде клуба Полиспортива, който развиваше 5 направления - футбол, волейбол, ръгби, хокей на лед и бейзбол. Изнасяше ни лекци за колективните спортове и плюсовете на работата в екип. Искаше да сме номер 1 и в петте дисциплини. Фабио Капело пък ми беше спортен директор и с него също бяхме в добри отношения. Работил съм и с Хулио Веласко, когато направи бума като треньор на Италия, с Раул Лозано. Във волейболния ни отбор се изградиха играчи като Луиджи Мастранджело и Кристиан Казоли. Посветих се изцяло на Христо, защото нямах доверие на другите треньори. Казах си, че е по-добре после себе си да обвинявам, че не се е получило. Освен това точно тогава покрай успехите на Италия започнаха да се наливат много пари във волейбола. И изведнъж се напълни с най-различни треньори, които не разбират нищо, но се бутаха заради парите. И не исках някой такъв да ми съсипе детето.

- Приемът в Залата на славата ли е най-голямото признание?
- Церемонията беше един много емоционален момент. За мен е изключителна чест да бъдат сред всичките тези големи имена. Приемам това признание като крайния резултат от един много дълъг път, от една кариера на високо ниво, спомогнала за развитието на волейбола. Показал съм определени неща, допринесли по някакъв начин за този спорт. Като състезател съм получавал много големи награди и с националния винаги сме били на топниво.

- Рядко легенди като вас получават ръководни постове в спорта. Каква е причината?
- Защото мислим по различен начин. Волейболът е колективен спорт и при преследването на определена цел всички трябва да бъдат единни. Нужни са изключителен труд и търпение. Можех да помогна на треньорите за сверяването на нашия часовник със световния волейбол. Имах амбиции за ръководител, но ми се изгуби желанието.

Стефан Чолаков, в. "24 часа"

Още по темата
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 7531

Добави коментар ›› Коментари (9)

Mecata
(Гост)
9
отговор
04 юни 2012 | 23:22

Може би и другаде е публикувано интервюто, но това е най-стойностното изказване на тема сегашното състояние на българският мъжки волейбол - просто трябва да сме наясно, че - Очакванията надскачат реалните възможности...И какво правим насетне ... чисто по български започваме да си мерим пишките ...аре, стига ...моето лично мнение, макар, че едва ли е от значение: Данчо ,хазаров да събира чиниите и да напуска/да не се изпусна да кажа и нещо по-пикантно/, а също така и ,Лупо - и той нещо се уяде, ама с къФто се събереш, такъФ ставаш ... Жалко за мъжкия български волейбол - тия $управници$ му разкатаха фамилията (((: Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

...
(Гост)
8
отговор
03 юни 2012 | 16:43

Златанов никога не би и помислил да жертвува труда на цял отбор, заради егото на един треньор, място за сравнение няма. Рейтинг: 0 0

до фен
(Гост)
7
отговор
03 юни 2012 | 00:14

има разбира се - Матей Казийски! Рейтинг: 0 0

111
(Гост)
6
отговор
02 юни 2012 | 21:41

Още като синът му го изритаха и му казаха, че не е желан в нашия национален отбор, беше ясно, че нещата не отиват на добре. Е, вече ударихме дъното! Рейтинг: 0 0

Aци
(Гост)
5
отговор
02 юни 2012 | 20:49

Димитър Златанов е еталон за спортист, човек, Българин! Рейтинг: 0 0

fen
(Гост)
4
отговор
02 юни 2012 | 19:20

Димитър Златанов е изключителен човек и невероятен спортист! Жалко, че сега няма такива волейболисти в националния отбор. Рейтинг: 0 0

ббб
(Гост)
3
отговор
02 юни 2012 | 19:16

Такива хора ни трябват!!! Рейтинг: 0 0

Обективен
(Гост)
2
отговор
02 юни 2012 | 19:16

Напълно съм съгласен с мнението ти,поздравления за него.Трябват хора като Златанов,които хем разбират,хем ще работят коректно,а не долни хора като сегашните управници.Иначе интервюто е добро,дано повече такива виждаме и да са от заслужили личности. Рейтинг: 0 0

Много голям
(Гост)
1
отговор
02 юни 2012 | 18:24

волейболист и човек, за съжаление хора като него не се допускат на ръководните постове и това не важи само за волейбола, спорта като цяло, а за държавата и всички сектори в нея. Трябва да си прост, лапач, нагъл, да се правиш на тарикат на дребно и така. Винаги ще ни липсва по малко, за да спечелим титла или сериозен успех, но малкото е много, много. Точно той го казва това и за мен е много прав. Рейтинг: 0 0

Този коментар е твърде голям. Ако искате да го прочетете натиснете тук

›› новини

›› новини

Ботев започна подготовка за Етър, Стивън Петков тренира на облекчен режим
22 август 2017 | 02:47
Матуес Леони: Радвам се, че помогнах да победим
22 август 2017 | 01:36
Луво Манионга - от дрогата до световната титла
Боби Цонев: Нямам против винаги да побеждаваме с такава грозна игра (видео)
22 август 2017 | 01:08
Ейбар си тръгна с трите точки от "Ла Росаледа"
22 август 2017 | 00:54
Арангелов: Не си вкарахме положенията и затова загубихме (видео)
22 август 2017 | 00:31
Мартин Тошев: Злощастно загубихме (видео)
22 август 2017 | 00:21
Тенисистка беснее на корта - кара се на треньора си и чупи ракета (видео)
Роси подари на семейството на Ники Хейдън най-специалната си каска за сезона
21 август 2017 | 23:24
Леванте пречупи Виляреал с дузпа в края (видео)
21 август 2017 | 23:14

›› Булевард

Никол обслужва шампиона Гришо след триумфа (снимка)
21 август 2017
Приятелката на Григор Димитров Никол Шерцингер винаги е била съпричастна към кариерата му в тениса и това не се е ...
Болт започва нова кариера… fast food 21 август 2017 | 16:14
Габи Петрова секси на плажа 21 август 2017 | 13:28
Русев иска Лана да потърка лампата му 21 август 2017 | 16:32

›› Волейбол

Пламен Константинов избра състава ни за Евроволей 2017
21 август 2017
Селекционерът на мъжкия национален отбор по волейбол на България Пламен Константинов обяви групата от 14 ...
Волейнационалките заминаха за Световната квалификация в Холандия 21 август 2017 | 14:32
Евроволей 2017 няма да мине без Ървин Нгапет 21 август 2017 | 14:50
Италия с петима нови на Евроволей 2017 21 август 2017 | 16:18

›› Баскетбол

Лукойл Академик започва защитата на титлата си срещу Рилски спортист
21 август 2017
Шампионът на България Лукойл Академик ще бъде домакин на бронзовия медалист от предишния шампионат Рилски спортист ...
Уили Ернангомес: В Испания не само се работи здраво, но и правилно 20 август 2017 | 15:01
Баскетболистките на Монтана започнаха подготовка 21 август 2017 | 13:02
Гърция без най-голямата си звезда на ЕвроБаскет 19 август 2017 | 19:01
							
						

Италия - А 1

Как го правят 21 юли 2017
Финална шестицаОбичайните заподозрени Франция За втори път в своята история Франция печели Световната лига. Отново в Бразилия и отново срещу Бразилия. През 2015 година атакуваха Световната лига от втора група, без ...
Найден Найденов: Надявам се да направим нещо ... 20 август 2017
В навечерието на Евро 2017 по волейбол в предаването „Код спорт“ по ТВ+ гостува едно от най-големите ни имена в този спорт – Найден Найденов. От 30 години е в голямата игра във волейбола – ...

Левски | Литекс | "А" Група | "Б" Групи | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Класиране

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал