)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Хората се питат защо останалата Испания, а дори и Европа, не празнува дружно титлата на Реал Мадрид в Примера. Все пак, те отстояха предизвикателството на отбора, сочен от мнозина за най-добрия в историята, и то го сториха с някои доста впечатляващи статистики: удивителните 100 точки за първи път в историята на Ла Лига и нов сезонен рекорд от 121 гола.
С други думи, не е като “белите” да са били скучни – те играха всъщност доста често с блясък. Титлата обаче прибави към някои от предишните черни точки с примери защо те не са така популярни извън средите на своите собствени привърженици: Кристиано Роналдо във вербален сблъсък с Хави Мартинес на терена, натрапващ личния си набор от седем шампионски медала Жозе Моуриньо и, може би най-важното, надвиването на тима, в когото повечето хора се влюбиха. Всъщност, именно този последен елемент прави успеха на Реал Мадрид дори по-заслужаващ похвали.
НАПРЕЖЕНИЕ
Как успяха? Естествено, качеството на състава помогна. Самият Пеп Гуардиола смята, че човек по човек Мадрид притежава повече талант, сила и издръжливост от неговия собствен тим. Това може и да е била фалшива скромност от страна на напускащия треньор на Барселона, ала Мадрид със 
сигурност изглежда като да има по-силния състав.
Освен това манията на Моуриньо по контрола изостри състезателните инстинкти на отбора, а същевременно създаде един вид съзидателно противоречие вътре в тима. Касийяс събра играчите и успокои положението, когато някои от тях отказаха да критикуват публично съдиите, както бе пожелал техният треньор. Онова, което вратарят не осъзна до един по-късен етап от сезона, бе, че Моуриньо не просто се опитва да създаде усещане за единение (трика “ние срещу света”), но и създава стрес у играчите си, за да изведе наяве най-доброто от тях. Накрая на сезона това бе признато и от самия Касийяс. “Какъв шут в задника ни наби няколко пъти тази година, шефе”, каза вратарят на своя треньор.
Това бе годината и на Серхио Рамос: той бе много голям, след като се премести в центъра на защитата след четвъртия мач от сезона и до края присвои тази позиция, давайки пример от задна линия. Пресичането на пасове, точността на подаванията, смелостта и головете му го направиха един от най-добрите играчи в Ла Лига, въпреки един-два момента на разсейвания.
ГОЛОВЕ!
За първи път в историята на Ла Лига трима играчи от един и същ отбор 
вкараха по повече от 20 гола. Бензема би предишния си рекорд за сезон с 21 гола (20 в Лион през 2007/08), Игуаин вкара 22, а Кристиано Роналдо – умопомрачителните 46.
Те станаха най-добрите партньори в света и сега работата на Моуриньо е да убеди аржентинеца, останал резерва в най-важните мачове за сезона, да остане. Игуаин получи няколко оферти от Англия, ала предвид неустойката си за откупуване от 150 млн. евро ще трябва да форсира напускането си, а към момента никой не залага на такъв вариант.
Периодът от средата на март до последната седмица на април бе най-изпитателният за сезона на “лос меренгес”. Гол от фаул на Касорла даде точка на Малага на “Бернабеу” в 28-мия кръг и донесе напрежение в съблекалнята на Мадрид, който видя как преднината му пред Барселона бе намалена още повече с изпускането на още две точки в следващия кръг срещу Виляреал.
Докато се наслаждаваха на така комфортния аванс от 10 точки пред Пептим, Моуриньо се държа доста скромно. При намаляването му на шест точки, настроението и стратегията се промениха – треньорът нареди на играчите си да започнат да се оплакват от съдиите (стратегия, която винаги прилага, за да увеличи напрежението). Моуриньо се чувства най-уютно, когато залогът е голям.
БЕЗ МИЛОСТ
Не всеки в съблекалнята ще се съгласи с това, но лека-полека усещането за единност надделя и това се видя в онези сцени на “Бернабеу” при празнуването на титлата от страна на играчите и феновете. Лесно е да забравиш, че Арбелоа, Чаби Алонсо, Гранеро, Албиол, Йозил, Кайехон, Адан и Варан вдигаха титла за първи път в кариерата си, което пролича при еуфоричните сцени в Мадрид.
В последните няколко седмици – пак като част от използваната също в Премиър Лийг и Серия А стратегия – вместо да води битките си през пресата (прати асистента си Каранка на пресконференциите), Моуриньо остави 
футболните си решения да говорят вместо него. Той оттегли подкрепата си от играчите, които смяташе, че го предават – Карвальо, Лас и Кака, докато запази вяра у Ди Мария, Кедира и Бензема.
Разковничето според Касийяс са били победите срещу Атлетико на “Калдерон” и Барселона на “Камп Ноу” – това са моментите, когато Мадрид наложи волята си и взе титлата. Както каза вратарят, “белите” бяха психически по-силни от съперниците си и тази сила ги изведе напред в най-важните моменти. Касийяс посочи, че Мадрид, за разлика от Барселона, е единственият тим с победи на най-трудните стадиони в Испания. Например Пептим изпусна точки на гости на Валенсия, Реал Сосиедад и Атлетик Билбао, а и загуби от Хетафе и Осасуна, като освен това завърши наравно у дома със Севиля.
Явен контраст: Реал Мадрид би навън Валенсия с 3:2, Реал Сосиедад с 1:0, Атлетик Билбао с 3:0, Хетафе с 1:0 и Осасуна със съкрушителното 5:1, а у дома се разправи със Севиля – 3:0. Разликата този сезон бе, че докато Барса показваше признаци на слабост и бе наказван, Реал Мадрид бе безмилостен.
РОНАЛДО
Хората не говориха за зависимост от Кристиано Роналдо, както говореха за Месизависимост в Барселона. И с право, предвид броя голове на Игуаин и Бензема. Все пак не бива да смаляваме заслугата на Кристиано за титлата. 
Той стана първият играч, вкарал срещу всички останали 19 отбора за един сезон в Ла Лига, и постави нов клубен рекорд за брой голове във всички състезания за един сезон (60). Нещо повече: видяхме един много по-завършен футболист в сравнение с предишните сезони.
Отгоре на рекордните голове за втора поредна година, гладът му за надмощие и победният манталитет изправяха неговите съотборници, когато те бяха на път да се сгромолясат на земята – вижте само представянето му в дербито на “Калдерон” срещу Атлетико и вдъхновяващото му попадение, осигурило трите точки на “Камп Ноу”!
Нещо повече: движението му по фронта на атаката създаваше пространство за съотборниците му и записа впечатляващ брой асистенции – 12. В предишните сезони виждахме индивидуалиста Роналдо, което бе едновременно и благословия, и проклятие, ала този път Кристиано бе отборният играч, около когото бе изграден успехът на тима му.
Гийем Балаге, “Скай Спортс”
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)