Гатузо към Милан: Game over

Легендарният халф на Милан Дженаро Гатузо даде специална пресконференция, с която официално се сбогува с клуба след 13 години в него. Вчера пристигналият през 1999 година сърцат играч изненадващо отказа да поднови контракта си за още една година. Той разкри причините за своето решение:

„Искам да благодаря на Милан и на всички, които работят в „Миланело”. Всичко това бе фантастично. За мен това беше повече от сбъднат сън, след като 13 години защитавах цветовете на отбора, който от дете обичам и с който спечелих всичко. Животът обаче продължава и се надявам окото ми да е добре”, бяха първите думи на 34-годишният световен шампион пред пълната с журналисти зала.

След това Рино разкри своята гледна точка със спокойствие и носталгия, но както винаги откровен на 100%. „Предложиха ми да преподпиша, но мисля, че дойде моментът да си тръгна. Виждайки как си тръгват Неста и останалите мои съотборници, с които написахме историята на клуба и спечелихме много, си дадох сметка, че моето време тук свърши, както навремето приключи периодът на тримата холандци, на Франко Барези, Паоло Малдини и Деметрио Албертини. Искам да благодаря на Малдини и Костакурта, които научиха мен, Неста и Масимо Амброзини на много неща, когато бяхме по-млади”, сподели Гатузо.

Изигралият над 460 мача с екипа на „росонерите” футболист се надява уважението и респектът в съблекалнята в „Миланело” да останат и да не се променят правилата, които дълги години са носили успехи на клуба. "Искрено се надявам правилата в тази съблекалнята да продължат да бъдат такива. Сега тя е много по-различна от времето на Карло Анчелоти, но по-възрастните и лидерите трябва да се следват”, си пожела Рино.

„Ръководството искаше на всяка цена да остана, но вътре в мен чувствах, че след напускането на всички, които се бореха рамо до рамо с мен, трябва да го сторя и аз. Не е никак лесно, но човек трябва да прави избор в живота. Дано не съм сбъркал, но смятам, че постъпвам правилно. Нямаше какво повече да дам на Милан като футболист. Преди шест месеца виждах бъдещето си на друг пост в клуба, Заради моя проблем с окото не се знаеше дали ще се завърна на терена. Сега обаче нещата се промениха, благодарение на Господ, на желанието ми да се боря и компетентните лекарите. Пак искам да се раздавам на терена, но някъде, където мога да помогна с нещо. Тук вече няма какво да дам и е правилно да се отдръпна встрани”, каза осмицата на „червено-черните”.

Евентуален проблем с Масимилиано Алегри?
Никога не съм искал да играя на всяка цена. Който ме познава, го знае. За мен единственото сигурно нещо в живота е смъртта, а за всичко друго трябва да се бориш, за да го постигнеш. Имам място в отбора, тъй като ми предложиха контракт. Не съм в конфликт с треньор, дори напротив. През миналата година той ми даде шанс, играх много и станахме шампиони. Но просто този сезон имах проблеми за дълъг период и до преди 4 месеца виждах четворно с едното око.


Какво оставям?
Оставям това, което ми оставиха Малдини и Костакурта. От играчите, прекарали дълги години тук, сега остава само Амброзини.

Халфът смята, че скандалът с помощник-треньора на Тотнъм Джордан и скандиранията срещу Леонардо са най-глупавите му постъпки. "Съжалявам само за глупостите, които сътворих с Джордан в мача с Тотнъм и с Леонардо след Скудетото миналата година, но си поех вината".

На тези след мен бих казал следното: "Когато облечеш фланелката на Милан, трябва да печелиш. Това е клуб, който е на върха от 25 години със Силвио Берлускони и трябва да имаш специално отношение”.

В няколкото пъти през годините, в които юношата на Перуджа бе на път да напусне Милан, Адриано Галиани все успяваше да го убеди да остане и да поднови контракта си.  Но този път нещо се промени… "Game over" (от англ.-"Играта свърши") за Милан…Винаги се разбирахме и ме убеждаваха и намирах мотивация, но този път го чувствам така". Като тифозо на отбора се надявам, че Тиаго Силва, Кевин-Принс Боатенг и Златан Ибрахимович ще останат. В момента това са най-силните играчи на тима. Дано ръководството да направи нов голям отбор на Милан, който да печели отново. Познавайки хората, които работят в Милан, знам, че пак ще има тим, готов да се бори за всичко”, коментира Гатузо.

Бъдещето
Има 60 души, които работят за мен. Трябва да реша бъдещето си с жена ми, която командва вкъщи… Какво ще стане оттук нататък? Първо ми предстои да изкарам треньорски курс в Коверчано, който започва в понеделник и ще продължи четири седмици. След това ще решаваме.

Карло Анчелоти
Карлето бе треньор, приятел, баща…Той не беше само треньор, беше всичко за този Милан, беше емблемата на клуба през години, когато водеше тима. Всички го обичаха. Като имаше проблем, му се звънеше и той винаги даваше съвет. Той винаги ми се сърдеше, когато му казвах, че трябва да му направят статуя като тази на Нерео Роко в „Миланело”. Казваше ми, че така го урочасвам, за да го махнат. Не е вярно, просто искам да му кажа колко е велик. Казваше ни "Вие излизате на терена, но аз ще спечеля този мач"… И така беше. Подготвяше ни за двубоите по страхотен начин и смятам, че в периода 2003-2006 г. в Шампионската лига бяхме като Барселона сега.

Съотборниците
Те останаха изненадани. Първо говорих с ръководството, а след това с тях. Те не очакваха да си тръгна. През годините ги тормозех с моя тежък характер.

Къде ще играя?
Заради любовта ми към Милан и историята никога няма да отида в Юве или Интер. Искам да уточня, че те не ме искат, но дори и да ме искаха, нямаше как да облека фланелката на един от тези два клуба.

Най-тежкият момент
Това определено беше загубата на финала в Шампионската лига в Истанбул. Тогава в продължение на около 5-6 месеца сънувах кошмари. Събуждах се през нощта при 3:0 и започвах да празнувам. После лягах, а на сутринта се събуждах и вече беше 3:3.

"Определено най-хубавата победа за тези години е първият триумф в Шампионската лига през 2003, дошла след успех първо на полуфинала над Интер и после срещу Ювентус във финала. Това е повече от една купа за нас, тъй като надвихме вечните ни съперници. Това бяха хубави времена за италианския футбол”, заяви Рино, който заедно с Кристиан Абиати и Кристиан Броки си татуира надпис „Champions” след триумфа на „Олд Трафорд”.

„Мечтата ми е отново да играя за Глазгоу Рейнджърс, но сега ситуацията е по-сложна. Не става въпрос за пари. Отидох там на 19 години, без да ме познава никой в Шотландия и Европа изобщо. Там се запознах с жена ми, чийто баща почина през ноември и сега майка й живее само в Глазгоу. Искам да се отблагодаря на всички в Рейнджърс, които ми дадоха възможност да стана футболист. Там започна всичко за мен и би било хубаво да поиграя за клуба една година и след това да приключа с футбола. Но това е трудно, предвид факта, че клубът е във финансова криза и няма право да привлича футболисти”, завърши Гатузо.


Визитка на Дженаро Иван Гатузо:
Роден: 9 януари 1978 в Кориляно Калабро
Ръст: 177 см
Тегло: 77 кг
За Перуджа: 10 мача/0 гола (1995 - 1997)
За Глазгоу Рейнджърс 51/5 (1997 - 1998)
За Салернитана 25/0 (1998 - 1999)
За Милан 467/11 (1999 - 2012)
За Италия 73/1 (2000 - 2010)

Успехи:

С Перуджа:
Шампион на Италия за младежи: 2 пъти - (1996, 1997)

С Милан:
Шампион на Италия: 2 пъти - (2004, 2011)
Купа на Италия: 1 път (2003)
Суперкупа на Италия: 2 пъти (2004, 2011)
Шампионска лига: 2 пъти (2003, 2007)
Суперкупа на Европа: 2 пъти (2003, 2007)
Световно клубно първенство: 1 път (2007)

С Италия:
Световен шампион: 1 път (2006)
Европейски шампион за младежи до 21 години: 1 път (2000)