Тодор Алексиев - стига с тази съдба на "черна овца"

Тодор Алексиев - стига с тази съдба на "черна овца"

29-годишният Тодор Алексиев се е превърнал в същински гръмоотвод на недоволството сред волейболните фенове в последните години при всеки неуспех на националния тим.

Независимо от негативните мнения обаче, никой не може да отрече, че Тошко е част от всички по-значими моменти на националния тим от 2006 година насам. И то не като някакъв страничен наблюдател, а като едно от главните действащи лица.
Тошко винаги е бил ценен високо от националните треньори като се започне от Мартин Стоев, мине се през волейболния професор Силвано Пранди и се стигне до взискателен специалист като Радостин Стойчев.Алексиев е част както от неуспехите, така и от успехите на националиня отбор

"Хората не си дават сметка колко силен волейболист е Алексиев", каза Стойчев през есента на 2010 година. Тогава името на посрещача отново беше в устата на всички, след като не успя да завърши една топка в края на втория гейм на мача срещу Куба на световното в Италия, което в голяма степен ни спря за полуфинал.
Селекционерите неизменно залагат на Алексиев, разчитайки на добрите му физически данни и безспорни волейболни качества, които притежава. В съчетание с индивидуалната техника волейболистът с номер 15 се превръща в един от най-опасните български крайни нападатели. Роденият в Пловдив през 1983 година състезател е на практика най-яркият съвременен представител на пловдивската волейболна школа, която е излъчила през годините имена като Петър Узунов, Димитър Божилов, Петър Драгиев (блокировач №1 на световното в Париж през 1986 година, когато стигаме до бронз), Светозар Иванов и много други. Освен Тошко, в настоящия национален тим от Пловдив е и младият Николай Пенчев.
След като спечели 3 титли в състава на Левски Сиконко, Алексиев натрупа и доста опит зад граница, като по-запомнящите му се клубни сезони са в турското и руското първенство. Именно  в руската Суперлига премина и последният му "гурбет", който би могъл да се опише като много положителен.

По чисто статистически показатели след изиграни 21 мача с екипа на Газпром-Югра (Сургут), където треньор му е Пламен Константинов, нападателят е реализирал общо 326 точки (288  с 47%  в атака, 30 блока и 8 аса). Това му отрежда и място в топ 10 при реализаторита в руския шампионат. Процентът в посрещане, за който елемент е и критикуван най-често, е подобен на средностатистическия на повечето посрещачи на зона 4 (40% позитивно и 22% отлично). 


Не на последно място трябва да се отбележи фактът, че самият волейболист пропусна първите мачове на своя клубен тим и се присъедини към своите съотборници поне с месец закъснение.

Основната задача на Тодор сега  е да продължи с добрите си игри и в българския национален отбор. За него отново настъпва тежкият момент да събира като гръмоотвод критиките към отбора след евентуален неуспех в някоя отговорна среща.
С течение на времето всеки поставен в такава ситуация свиква да бъде "кошчето", което използват всички, когато нещо не върви. Време е Тошко да скъса с тази роля на грешника и от гръмоотвод да се превърне гръмовержец.

Всичко е в неговите ръце и глава, защото разликата между добрия и отличния играч понякога е въпрос не само на физически дадености, а и на скрита страна на характера. А дали Тошко я е търсил и вече намерил, ще си проличи от 8 до 13 май.

Спортлайн

Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти