Какво се случва с Левски?

През последното денонощие множеството фенове на Левски в цяла България и чужбина си задават едни и същи въпроси: "Какво се случва с любимия отбор? Кой е виновен, за да се стигне до това тежко положение? Тодор Батков, Георги Иванов, Иво Тонев, Николай Костов или играчите?"

Истината е, че всички имат сериозна вина за случващото се на стадион "Георги Аспарухов". По-лошото за тях е, че след ентусиазма през февруари при пристигането на новия спонсор, четирите чуждестранни попълнения и афишираните амбиции за дубъл или най-малко за титла, сред "синята" общественост в страната остана едно голямо разочарование и огорчение.

Слабите игри, трите поредни загуби без дори отбелязан гол, и най-вече бездушието и безсилието на футболистите да променят нещата на терена срещу Миньор, Литекс и Лудогорец, при това в два от случаите на "Герена", само доказва за пореден път, че в клуба има прекалено много сбъркани неща.


За първи път от близо 50 години насам (б.а.-1965 г.) клубът с 26 титли на България и още толкова Купи на страната записва трета поредна година без трофей във витрината си. През последните близо пет десетилетия, въпреки многото трудни моменти, след две години суша на третата клубът винаги вдигаше над главата си един от двата трофея на страната.

В момента по-притеснителното може би е, че не се вижда ясно бъдеще в очите на "сините" фенове. Именно те са факторът, който прави отбора толкова велик за ширините на България. Вчера за пореден път и въпреки създалите се неприятности след Ловеч, около 8000 зрители дойдоха да подкрепят своя отбор, който за разлика от други години, сега е пълен с играчи, които не заслужават тяхната любов и подкрепа. И това е най-вече заради поведението си на терена.

Всеки може да печели и да губи, като "сините" фенове са видяли не е една и две болезнени загуби, но след тях любовта към клуба е ставала по-силна. Сега обаче липсата на борба, хъс, агресия, а на много играчи и на раздаване на 100% къса нервите и най-много огорчава привърженици. В рамките на този сезон на "Герена" вече на няколко пъти беше опъван огромен транспарант в Сектор "Б" - "Уважавайте фланелката", което само доказва написаното по-горе. Резултатът обаче е все един и същ.


Ясно е, че проблемите са доста. Смяната на треньорите в последните години не даде резултат и може би най-накрая дойде време да се поеме отговорност и да се действа с твърда ръка. "Има футболисти, които не заслужават да са тук. От тях много не си дават сметка какво е Левски", каза бесен Иво Тонев. А кой ги доведе тези футболисти? Това е Гонзо. Почти целият отбор, с малки изключения, пристигна в клуба след назначаването на Георги Иванов за спортен директор. Лидерите в лицето на Христо Йовов, Владимир Гаджев, Дарко Тасевски и донякъде Йордан Милиев ги има от преди това, но в последно време те с нищо не помагат на тима да върви на горе, а дори напротив.

Иванов обича Левски безрезервно, но с действията си през последните години не доказа, че е добър ръководител, ами напротив. Чест му прави, че за пореден път се нагърби да обере негативите в труден момент, когато всички се скриха и застана на треньорския пост, където само преди три месеца се бе провалил. Това обаче не е решение за клуб от ранга на "сините", който трябва да е с две крачки пред останалите и да не бъде хващан неподготвен във всеки един момент на трудност от всякакво естество.

Много играчи на Левски си живеят на гърба на "сините". Въпреки неуспехите на 26-кратните шампиони, от години те си получават редовно заплатите, премиите и шефовете им винаги се стараят всичко да им е наред, но това също не помага. Ръководителите могат да бъдат само похвалени, че в трудните времена правят всичко, за да осигурят най-доброто на играчите си, но до там.

Техните грешки обаче също са безкрайни, като се започне от подбора на футболисти. Треньори идват и си отиват. Те искат едни играчи, но идват други, тъй като няма пари. Често различните мениджъри, кои от тях близки до клуба и кои не дотам, пробутват футболисти, които не заслужават да са в клуба и с нищо не превъзхождат родните такива. Освен това играчите са чужденци и винаги се появяват в последния момент преди старта на сезона. По този начин докато започнат да се обиграват със съотборниците си, Левски вече е аут от борбата за титлата и купата и през март или април целта се променя на класиране в Лига Европа.

Само пред шест години "сините" играха в Шампионската лига и доминираха в България, а от три насам са пълно капо. В този ред на мисли двама от главните виновници на "синята" приказка - Наско Сираков и Станимир Стоилов, не пропускат всяка удобна възможност да нападнат отговорните фактори на "Герена" за слабото им управление. Интересното е, че атаките са доста чести и внасят напрежение сред отбора, което едва ли прави чест и на двамата. Наистина, за много неща Наско и Мъри са прави, но феновете искат силен Левски. А той е силен, когато е единен - ръководството, футболисти, фенове, легенди. Затова непрекъснати нападки, с които си вадят кирливите ризи на Батков и Сираков, станаха досадни на изморените от неуспехи фенове на клуба, който се превърна в посредствен дори за нивото на "А" група. Показателно за това, е че след 22 мача отборът има седем загуби и всеки път, когато съперникът поведе в резултата, "сините" падат.

Най-добре е шефовете на клуба да направят реална оценка на своята работа и ситуацията в клуба. Силен тим и клуб се гради с години, а не след първата или втора загуба вече да се правят трагедии и треньорски смени. На всички е ясно, че резултатите са определящи, но в момента няма никаква програма или план, които да се следват. Отборът си действа мач за мач и досега гонеше титла. Снощи обаче стана ясно, че такава няма да има и този сезон. Липсва игрови облик, треньор няма, а повечето футболисти не показват, че имат характер и качества да са на "Герена". Затова Тонев и компания ги чака много, ама много работа, за да покажат, че имат идеи и сили как да изправят Левски на крака и да го върнат там, където му е мястото.

Феновете са жадни за успехи, но най-вече искат да виждат, че нещо се случва. Те са изморени  от хилядите обещания за нов стадион, нови терени за развитието на детско-юношеската школа и успехите. За да се стигне до тези успехи, Левски трябва да изгради база и основа, върху която да се работи не от днес за утре, а с месеци и години напред с ясна идея, че не всеки мач можеш да спечелиш и всяка година да си шампион. Само че да си направил всичко възможно да го постигнеш, от домакина до собственика в клуба, а още с идването си всички футболисти да научат историята на клуба, чиито цветове имат късмета да защитават.