"От скрина": Българският "Парк де Пренс"

Не знам защо, но тръгвайки да пиша този материал се сетих за фразата на Майкъл Корлеоне от великия епос на Копола: "Баща ми казваше, че отмъщението е блюдо, което е най-добро студено". Има футболни мачове, които остават да нагарчат с години на загубилите, които пък зоват за отмъщение. Пет години след онази култова квалификация на "Парк де Пренс" (и две седмици преди Франция да спечели първата си световна титла) целият парижки стадион освирква нон-стоп Емил Костадинов по време на мача България - Нигерия. И ние сме играли френската роля на наш си "Парк де Пренс". Внезапната смърт покосява българските футболисти и фенове на 11 ноември 1987 г. А успехът тогава е толкова близо…

Положението е такова, че в последните два двубоя "трикольорите" на Христо Младенов трябва да запишат само един равен, за да летят за еврофиналите в Западна Германия през 1988 г. Ситуация равна с френската от 1993 г. Първо гостуваме на Ейре. На 14 октомври България пада с 0:2, а попаденията са дело на играчите на Манчестър Юнайтед Пол Макграт и Кевин Моран. С известна заслуга за това е Антонио Ананиев. Вратарят на Славия подхожда лековато към едно центриране отдясно в началото на второто полувреме и това се оказва фатално. Треньорът Младенов сменя веднага Банана с Илия Вълов, но и той не е много убедителен при ново центриране (пак отдясно) и всичко свършва. Надеждата на нашите за първо класиране на европейско обаче се насочва към последната среща - домакинство в София на 11 ноември на загубилата всякакви шансове Шотландия.

И днес когото и от зрителите на този злополучен мач да попитате за него, ще получите в отговор най-малкото сумтене. Цял ден над София вали тежък, сив дъжд. Трябва ни поне равенство и ще сме сред 8-те най-силни състави на Европа. Тече 87-а минута. Евро'88 е на три минути… Христо Стоичков пробва тактически фаул край тъчлинията откъм сектор "В", но няма съдийски сигнал. И до днес някои разбирачи твърдят, че отборът спрял да играе, мислейки, че австрийският рефер Кол ще даде фаул за шотландците. Това не е съвсем вярно. Гостите използват по мълниеносен начин дупка в центъра на защитата ни и Гари Макей, който играе първия си мач за "хайлендърите", пронизва в ъгъла Борислав Михайлов. Това е краят. Подгизналите 60 хиляди по трибуните замръзват. На терена влиза и Любослав Пенев. Хвърляме се в атаки в оставащите секунди. Топката облизва гредите на 3-4 пъти, някои дори си хвърлят чадърите по пистата от яд. Гол обаче така и не пада. Всичко свършва.

В съблекалнята на българския отбор всичко живо псува и плаче, а по разкази на очевидци някои от националите от яд си удрят с все сила главите в плочките при душовете. Евро'88, което изглежда толкова близо, е пропуснато завинаги. А шотландците правят безценна услуга на Ейре. Английският селекционер на "зелените" Джак Чарлтън си лови кротко риба, когато научава новината от София. Жирафа веднага обявява, че ще подари каса шампанско и пури на своя колега от Шотландия Анди Роксбърг, а в отговор следва малко британски хумор: "Ще видим за тая каса. Бях му дал 50 паунда назаем, а още си ги чакам". Лъскава бутилка има и за Гари Макей, чието име обикаля за минути всички световни осведомителни агенции. Нападателят е посрещнат в Глазгоу от ирландския вратар на Селтик Пат Бонър с огромна бутилка марково шампанско.

За нас българите остава тъгата. А интересното е, че този наш "подарък" отваря златната страница за националния тим на Ейре, който за малко да играе полуфинал на Евро'88, а две години след това достигна четвъртфиналите на Мондиале'90. Трябва да минат няколко години преди Емо Костадинов да сложи първите редове от нашата приказка...

За мнения, препоръки и идеи относно рубриката, моля пишете на: filip.drumchev@sportal.bg или в групата От скрина във Facebook

Всички материали в "ОТ СКРИНА" тук!