››   Анкета

Кой е с най-голяма вина за слабите резултати на Байерн?

›› Булевард

Кой теши румънски национал (снимки)

Румънският футболист Габриел Тамаш има за какво да съжалява след последния мач на националния отбор в Лигата на нациите, но пък с такава утеха, той със сигурност бързо преживява неприятните моменти. Плътно до него ...

Виж още
Водни спортове

„Златната рибка” на Славия Бистра Господинова: По мое време плуването беше държавна политика

08 февруари 2012 | 17:03
„Златната рибка” на Славия Бистра Господинова: По мое време плуването беше държавна политика
„Златната рибка” на Славия Бистра Господинова е основна фигура в поколението, записало най-славната страница в плувната история на България, като през 1985 г. жените ни станаха втора сила на Европа, след хегемона ГДР.
 
Родената под знака на Водолея възпитаничка на покойния Георги Миндов става майстор на спорта още на 13 г. За нея няма тайни в бътерфлая и гърба. Печели първите си титли при жените като тийнейджърка през 1983 г. Сред блясъка на купищата републикански и балкански медали, най-ярко сияе бронзът й на смесена щафета 4 по 100 м от европейското първенство в София през 1985 г. Призът е първи за „Славия” от международни състезания. Малко не й достига и за отличие на 100 м гръб (4-о място). На световното първенство в Мадрид през 1986 г. Бистра записа и първи финал за „белите” (на 100 м бътерфлай и 6-а на 4 по 100 м смесена щафета). Натрупалата солиден международен опит и от три европейски първенства (Рим'83, София'85, Страсбург'87) състезателка оставя следа и на олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Тя заема 6-о място със смесената щафета.
 
 
- Бистра, над две десетилетия живееш в Хърватия, но не изпускаш новините около българското плуване. Били направила паралел между развитието на любимия ти спорт в двете страни?
 
- Годините всъщност станаха 22. Разбира се, че ме вълнува българското плуване и новините около него. Много дълго и аз бях част от него. Най-хубавите ми спомени от детството и ранната ми младост са свързани именно с този прекрасен спорт. Малко ми е тежко да направя паралел между българското плуване и това в Харватия. Когато аз бях елитна плувкиня в България спортът беше „държавна политика”. Това означаваше много пари за спорт, подготовка, идеална спортна база и няколко треньори, отдадени безрезервно на каузата, наречена „успешно българско плуване”.
Тука в Хърватия нещата стоят по по-различен начин. Когато моят съпруг Димитър Бобев дойде през септември 1990 г. в Риека, плуването в града  беше на ниво почти като рекреация. Когато аз бях при него за Коледа и Нова година същата тази 1990-а ми разказваха, че когато плувния отбор от Риека пристигал на някое състезание в бившата Югославия, като се появели на трибуните всички казвали: „Ето екскурзиантите пак са дошли”. Можете да си представите на какво ниво е бил „синият” спорт. Днес нещата много се промениха и в България и в Хърватия. У нас нещата се свеждат до „ако имаш пари имаш и спорт” - т.е. спонсориране от страна на фирми, бизнесмени и други и по-малък дял на държавата. В Хърватско нещата са (поне за мен) тотално погрешно поставени. Пари има, но отиват за предназначения, които нямат много връзка с развитието на спорта. Ако трябва да говоря за така наречената логистика (доктори, витаминизация, възстановяване и т. н.) това за хърватите е научна фантастика. Което означава, че за много неща спортистите са оставени сами на себе си да търсят възможности. Може би някои ще се зачуди като прочете тези мои думи, но аз виждам с какви абсурдни проблеми се сблъскват всеки ден моят съпруг Димитър Бобев и неговата плувна звезда Саня Йованович, която се готви за олимпиадата в Лондон.
 
- Възходът на плуването в Хърватия обаче се дължи на съпруга ти. Какво му беше най-трудно да направи?
 
- Съгласна сам с тази констатация. Най-трудното, което трябваше да направи е да накара хърватите да мислят професионално и сериозно по отношение на тренировъчния процес, ако искат да имат успехи. Казано по нашенски „да им промени главите”. Спомням си неговите първи стъпки в Риека, когато въведе двуразов режим на тренировки на ден. Децата и родителите бяха в шок. Означаваше първа тренировка в 6 часа сутринта преди училище и втора тренировка до 21 ч. вечерта, след училище. Работният му ден започваше с тренировка в 6 до 8 ч. - за тези, които имаха училище сутрин, след това тренировка от 8 до 10 ч. - с тези, които имаха след обяд училище. Втората част на деня от 17 до 19 ч. втора тренировка - с децата, които са били първа смяна училище и от 19 до 21 ч. втора тренировка - за децата втора смяна училище. Така всеки ден. За много неща Бобчо трябваше да се бори с предразсъдъци (например колко е важна тренировката на „сухо” преди плуването), но успя да наложи модел на тренировка, които му осигури многобройните успехи в дългата му кариера като треньор.
 
 
 
- Ти също имаш състезатели в Риека. Братът на Димитър – Светослав, пък е в Пула. Можем ли да говорим за българска марка в хърватското плуване?
 
- Може би може да се говори за българска марка в хърватското плуване, но нито аз, нито неговият брат можем да се мерим по успехи с Бобчо. Той наистина извърши революция. 
 
- Разкажи повече за организацията в твоя клуб, за твоите състезатели, успехите им!
 
- Настоящият ми клуб е третият в кариерата ми като треньорка. Започнах в „Приморие” където бях 16 години. От работата ми в Хърватия най-хубавите ми спомени са именно от този период. С децата на „Приморие” постигнах и своите успехи, а и трябва да призная израснах като човек и треньор. Голяма е заслугата и на Бобчо, които ме научи на много тънкости. С моя отбор бяхме три години подред републикански шампиони в категорията млади кадети. После две години подред първенци при кадети и вицешампиони при юношите младша възраст. Не мога да изброя рекордите на моите деца от този отбор, но наистина броят им е голям.

През 4-те години, които бях в Дубровник водих школата по плуване и контролирах провеждането на програмата за младите възрасти (млади кадети и кадети). В момента работя в клуб, който е в „Б” лигата по плуване, но също има добри деца. Харесва ми че сега мога да работя много по-спокойно и целия си опит и знания да предам на децата по един по-различен и далеч по-приятен начин. В момента целта ми не е толкова върховите постижения, а промоцията на плуването като здравословен спорт за децата. Вниманието ми е насочено към увеличаване броя на децата обучени да плуват. В момента пиша програма, с която моят клуб ще кандидатства в конкурс за спомоществувателство на малки спортни клубове от една банка. Ако успеем „да се преборим” с конкуренцията и вземем финансови средства по програмата, искам да привлека максимално голям брой деца в обучението по плуване.

Всъщност вдъхновението за тази програма дойде от Фондацията на Майкъл Фелпс, (с която съм свързана във Фейсбук). В момента тя извършва „малка революция” в САЩ, организирайки обучение на децата в многобройните малки клубове разпръснати из цяла Америка. Това е част от моята мечта: колкото се може повече подрастващи да плуват, не само заради големите състезания, а защото чрез любимия ми спорт ще се научат да бъдат хора, да могат да се борят, побеждават и губят с достойнство. Добродетелите, които развива плуването са безбройни и искам да ги предам на колкото се може повече деца.
 
- С колко басейна разполага Хърватия?

- Броят им не е голям. Басейни имат само по-големите градове. Състезателите не са много, но като се има в предвид, че Хърватия има около 5 милиона души население не може да се очаква голяма база. Доста състезатели спират да плуват във възрастта на юношите. Обикновено заради училището. Други пък заминават да учат в чужбина.
 
 
 
- Какви са очакванията за плувците на олимпиадата в Лондон?

- Очакванията са предимно свързани със Саня Йованович и Марио Тодорович. Ще бъде много, много тежка олимпиада и всяко класиране дори в полуфинал ще е голям успех.
 
- Каква е разликата между българското плуване по твое време и сега?

- Разликата е ОГРОМНА! Споменах как беше по мое време и как е сега в България. Но има и нещо друго, което бих искала да кажа. Вероятно няма да се хареса на много хора, но аз имам правото да го кажа. Когато аз бях дете и тренирах плуване в „Славия” треньорите, които работеха с нас, а и тези в другите клубове, работеха заради нас, заради децата! На тях не им беше важно колко пари ще спечелят от плуването, а колко любов ще дадат на децата докато ги учат на плуване. Това бяха хора посветени на плуването до края на живота си. Аз научих много „умения” за живота именно на басейна от моя треньор – големият човек Георги Миндов. На него дължа всичко, което съм емоционално като треньор в работата си с децата.
Днес треньорите искат да броят пари, а не научени деца да плуват. Мога да разбера, че е криза, в която всеки се бори да преживее, но не мога да разбера защо има и криза в емоционалната връзка треньор-плувец.
 
- Съжаляваш ли за нещо, което не успя да постигнеш през кариерата си?
 
- Аз иначе не съм човек, който обича да казва че съжалява за нещо (някои могат да го сметнат за недостатък, а аз мисля че е предимство). Като хвърля един поглед назад мога спокойно да заявя, че по отношение на плуването няма за какво да съжалявам. Дадох всичко от себе си на плуването, имах голямата чест да бъда участничка в европейско и световно първенство и олимпиада. Много спортисти могат само да мечтаят за това. Горда съм, че успях да допринеса малко в света да се чуе и за България.  
 
 
 
- А за индивидуален медал?
 
- Аз го „спечелих” на 200 м бътерфлай на европейското първенство в София през 1985 г., когато като докоснах стената и се обърнах към екрана, видях че съм го изгубила от германката с разлика от само 5 стотни! Освен това имам бронзов медал от щафетата 4 по100 м смесена щафета именно от този континентален шампионат.
 
- Като брой на индивидуални постижения и факта, че първенството беше у дома, европейското първенство в София е най на сърце на плувните хора у нас. Разкажи повече за кухнята в отбора, за атмосферата!
                                  
- Това беше златното време на българското плуване. Наистина бяхме голям отбор, в които имаше много ярки индивидуалности подчинени на голямата идея за успешно представяне на европейското първенство в София. Този тим имаше дух, огромно желание и непресъхващ оптимизъм, че задачите ще се получат. Всички бяхме като един. Много се подкрепяхме и си помагахме. Нямаше завист, а искрена радост от успехите на другия. Когато бяхме настанени в хотел „Родина”, живеехме и дишахме като един. Емоциите и адреналинът бяха на върха си. Много съм горда и щастлива, че бях част от този голям български плувен национален отбор.
 
- С кой беше най-близка в националния отбор?
 
- Със Соня Дангалакова, с която и бях (и си останах) най-добра приятелка. И днес сме във връзка.
 
-Разкажи за идеята на старши треньора на представителния отбор Панчо Гюрков да назначи млади треньори – почти ваши връстници, за отговорници по стиловете. За теб и Таня Богомилова личните ви треньори бяха и спътници в живота.
 
- Тази идея на Панчо Гюрков направи възможни всички успехи на българското плуване. Така наречената „централизирана подготовка”, в която плувците са разпределени в звена под ръководството на млади треньори беше за времето си наистина революционна. Трябва да му отдадем нужното уважение, че беше храбър в ония времена и „повери” националния отбор по плуване на България в ръцете на млади специалисти. Още не се бяха доказали, но имаха страшно желание за работа и усъвършенстване. Мисля, че това е единственият модел на тренировка, който може да даде отличен резултат. За съжаление днес формулата не може да се приложи поради много причини.
 
 
- Поддържаш ли връзка с Панчо Гюрков?
 
- Не за съжаление. Нямам никаква връзка с него, но ако някой би могъл да ми даде някаква информация за него ще му бъда благодарна.
 
 - Как се влюби в плуването?
 
- Историята на моята любов с плуването е всъщност много смешна. Първо аз и моята близначка Ина тренирахме художествена гимнастика. Залата по гимнастика на Славия беше обща - и за спортната и за художествената гимнастика. Заниманията се провеждаха по едно и също време, което оказа пагубно влияние върху моята спортна кариера в художествената гимнастика. Докато ние стояхме „залепени” за стойката и упражнявахме някакви си стъпки аз обикновено зяпах какво правят гимнастичките от спортната по уредите. Това мое „зяпане” завърши с три изгонвания от тренировки, след което на татко му писна и ме изписа от художествената гимнастика. След това в училище дойде Герги Миндов - моят бъдещ първи треньор, да събира деца за плуване. Избра мен и Ина (голямата ни сестра Мая вече плуваше при него) и същата вечер на „семейния съвет” татко каза, че няма какво повече да си губим времето с други спортове ами и трите ще плуваме. На което аз му отговорих, че за нищо на света няма да отида на басейна, защото треньорът ще ме накара да скачам от кулата от 5 м. Така Ина тръгна с Мая на плуване, а аз си стоях в къщи. Мина известно време и татко реши да ме изпрати на една тренировка с Ина. Когато отидох за първи път на басейна Миндов каза да се построим зад стартовото блокче. Докато се обърне да вземе дървения прът, с който обикновено децата скачаха в басейна, аз цамбурнах без да се замислям. Така започна моята авантюра с плуването.
 
- Георги Миндов е един от великаните сред българските плувни треньори. Какво наследи от него?
 
-  Георги Миндов беше човек, който се ражда веднъж на милион години.Той беше моят втори баща. Първото, което даваше на плувците си беше една голяма любов. Той ме научи, че да работиш успешно с деца трябва първо да ги обичаш, а след това да им бъдеш треньор. Цял живот работя по този начин и не съжалявам за това. Имаше голямо сърце и ангелска душа. Пееше великолепно, беше страшно начетен, изключително интелигентен и разностранен в своите интереси. Аз много, много го обичах и наистина много ми липсва.  
 
- Разкажи за Славия и защо сега го закъса, поддържаш ли връзка с бившите ти съотборници?
 
- Славия за мое голямо съжаление ще си остане само със спомените за големите си плувни успехи. Наистина дълги години състезателите на клуба бяха сред челните в българското плуване. Сега това го няма. Ами как ще го има като Славия, която имаше една от най-добрите бази остана без нито един басейн? 25-метровият затворен се превърна във волейболна зала, а „катакомбите” на построения за европейското първенство в София 50-метров басейн служат за декори на филми. Как искате да се развива един спортен плувен клуб без спортна база? Това трудно ще стане. Но най-трагичното е, че на никой не му пука от този факт. Днес децата, които плуват за Славия не могат да тренират на „Овча Купел” ами ходят в „Люлин”. Това е абсурдно! Освен това трябват и пари, но кой днес ще даде пари, за да плуват децата? А никой не си задава въпроса, защо после тия деца се „лепят” за алкохола и дрогата? Влагането на пари в развитието на детския спорт е инвестиция за бъдещето, но никой не иска да го разбере. За децата трябва да има, ако щете и денонощно отворени басейни и спортни зали, а не интернет кафенета и барове и дискотеки. С бившите ми съотборнички поддържам връзка чрез „Фейсбук”. Иначе с много от съотборниците ми съм изгубила връзка.
 
- Не спираш да подкрепяш Екатерина Аврамова. Има ли тя шанс за олимпийски финал и повече?
 
- Катето Аврамова е олицетворение на всичко това, което аз бях като плувкиня. Изключително много уважавам нейния труд, упоритост и желание да се бори с най-силните състезателки в света. Ако все така добре и върви подготовката за Лондон, сигурна съм че ще я видим на стълбичката на победителите, а защо не и да чуем българския химн в нейна чест.
 
- Какво ти прави впечатление в плувната й техника?
 
- Плувната й техника е много стабилна, което говори за изключително добре свършена работа от страна на треньорът й. Разбира се, че има възможност за прогрес и в тази насока, но плуването й наистина е великолепно. Повече ме радват нейните победи, което показва завидна психическа стабилност. Надявам се в Лондон да бъде самоуверена и да не се уплаши от конкурентките си. Менталната стабилност понякога значи златен олимпийски медал.
 
- Кой мислиш, че ще е героят на олимпиадата в Лондон?
 
- Много бих искала плувната олимпиада да има много герои, което само ще докаже глобалната популярност на плуването като спорт. Разбира се тайно се надявам Катето да бъде една от героините. Стискам палци и на Майкъл Фелпс, от когото се възхищавам на Райън Лохте и още някои плувци.
 
- Наистина ли Майкъл Фелпс е толкова уникален или е продукт на цял щаб, чиито разработки и постижения са на границата с научната фантастика?
 
- Майкъл Фелпс е този, който наистина мога да поставя на първо място. Не заради осемте златни медала в Пекин, а заради пътя които извървя към тези осем златни медала. Може би само Райън Лохте би могъл да издържи това, което Майкъл издържа като тренировъчен процес през четирите години на подготовка за Пекин. Аз имам една голяма мечта: да се срещна с треньора му Боб Боуман и да науча как е успял да мотивира Майкъл да работи „зверски” четири години за тази цел. Това за мен е големият въпрос. Много искам да науча отговора му.
 
- Имаше ли вариант професионалният ти път да тръгне в друга посока – например журналистиката – по примера на баща ти?
 
- Ох, аз по хороскоп съм Водолей, което ще рече че непрекъснато хвърча по облаците. Цял живот имах различни мечти каква искам да бъда. Страстта към журналистиката я наследих от татко (Стефан Господинов – бивш главен директор на БТА). Мечтаех да работя за CNN. Любовта към четенето е от мама и даже по едно време пишех стихове и книги. От дядо и баба, по майчина линия, наследих любовта към музиката и изкуството. Мечтаех си да стана балерина. Свирех на пиано, и днес ме е много, много яд, че не продължих да свиря. Спортът ме научи едно нещо, което вероятно и в друга професия щеше да ме направи успешна – на професионализъм и отговорност и желание за перфекционизъм  в работата. 
 
 
 
- Какъв е животът ти извън басейна?
 
- Сега, когато работя на „по-малки обороти” имам повече време за себе си. Винаги съм се интересувала от много неща. Обожавам четенето. Бих дала и последните си пари за някоя добра книга. Купувам ги много, защото са ми страст. Слушам много музика. Не мога да си представя деня ми без нея. Обожавам балета. Скоро гледах „Лешникотрошачката” на Чайковски тук в Риека. Беше великолепно представление. Ходя на театър с приятелки и всеки ден се разхождам в парка с Голди - нашия златен ретривер.

Василен Димитров - Първи български плувен сайт
SPORTAL.BG
Спортни новини
Прочетена 7049

Коментирай



Няма коментари.



							
						
„Червено знаме“ – гробница за погубени мечти ... 16 януари 2018
7 август 1985 г. eвропейското първенство по плуване в София. Комплекс „Червено знаме“ – спортното бижу на столицата и гордостта на социалистическа България. Най-модерното и най-голямото съоръжение за ...
Руми Нейкова: Мислех, че Господ не е отредил да ... 17 август 2018
Вчера се навършиха 10 години от последната олимпийска титла за България. Спечели я Румяна Нейкова на игрите в Пекин. Срещнахме се с легендарната ни спортистка, която си припомни феноменалния момент в китайската ...

Левски | ЦСКА | Лудогорец | Първа лига | Втора лига | Национални отбори по футбол | Купа на България | Англия | Испания | Италия | Германия | Франция | Русия | Шампионска лига | Лига Европа | Мачове на живо | Волейбол | Тенис | Формула 1 | Баскетбол

Съдържанието на този уеб сайт и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на Агенция Спортал, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на Агенция Спортал, посочване на източника и добавяне на линк към www.sportal.bg. Използването на графични и видео материали, публикувани в сайта, е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.

Този уебсайт е собственост на Sportal Media Group

Sportal.bg is part of the Sportal Media Group network
ЕВРО2016 | Мобилни телефони | Бизнес новини | Лайфстайл | Woman.bg | Men Only | Новини | Shopping.bg Мобилен Портал

Вашите лични данни

Ние събираме и обработваме Вашите лични данни.

За осигуряване на правата ви по GDPR, молим за Вашето съгласие.

Ще използваме данните за осигуряване на по-доброто Ви преживяване на нашите сайтове.

Ако натиснете бутона Приемам всички, ще дадете съгласието си на нас и на всички трети страни, описани детайлно в Политиката за поверителност и Политиката за бисквитките.

Защо е необходимо моето съгласие?