Защо Ливърпул трудно вкарва голове у дома?

3 яну 2012 | 14:15
21395
0

Ливърпул стои на относително задоволителното към момента 6-о място в таблицата в Премиър Лийг. Отборът е допуснал по-малко голове от всички останали в лигата и, макар да съществува дупка от 11 точки до лидерите, която е вероятно твърде голяма за заличаване, няма причина да не направи силно предизвикателство към зона Шампионска лига. Единственото глождещо съмнение и единствената причина мърсисайдци да са без шансове за титлата е непрестанният неуспех да довършват съперниците у дома си.

Въпреки че в петък спечелиха относително спокойно срещу Нюкасъл Юнайтед, за “червените” това бе едва четвъртата победа в 10 шампионатни домакинства през сезона. Вкараните 14 гола в тези 10 мача на “Анфийлд” казват абсолютно същото като спомена за безбройните удари с глава, излизащи на сантиметри в аут, или за правещите спасяване след спасяване противникови вратари. Анди Каръл, колкото и да е осмиван, изглежда особено злощастен в това отношение, след като бе лишен от късни победни попадения от трудни за вярване спасявания на Джо Харт от Манчестър Сити и Марк Бън от Блакбърн Роувърс.

Късметът, това неизказано божество, което хвърля сянка върху футбола повече отколкото всеки би признал, изигра своята роля и може би втората половина от сезона ще последва модела на мача с Нюкасъл вместо на онзи с Блакбърн (1:1), тъй като успехът води със себе си самочувствие. Много от успеха в спорта обаче се дължи на манипулиране на проценти и може би тук Ливърпул носи част от отговорността за своите провали.

Статистиката е забележителна. Цифрите на Опта показват, че в деветте мача с Кени Далглиш начело миналия сезон Ливърпул е вкарал 20 гола срещу 14 в 10 домакинства този сезон – 2.22 гола на мач тогава срещу 1.4 сега. При все това миналия сезон отборът е правил средно по 12.89 удара на мач срещу 15.4 този (през 2009/10 показателите са 14.89, а в сезона преди това – 17.79).

Макар да е ясно, че не всички удари са равносилни – такъв от два метра на празна врата носи далеч по-висока вероятност за гол от задна ножица от 30 м, е очевидна високата корелация между удари и голове. В интервю за “Дъ Близард” селекционерът на Норвегия Егил Олсен отбелязва, че три четвърти от мачовете са спечелвани от отбора с повече удари към противниковата врата, и обяснява, че е спрял опитите си да квалифицира качеството на головите си положения, тъй като резултатите при сравнение между двата показателя били почти идентични.

Този сезон Ливърпул вкарва гол на всеки 11 удара у дома, а миналия – на всеки 5.81. През 2009/10 показателят е 6.59 удара за гол, а през 2008/09 – 8.24 (поне от влизането в употреба на статистиката във футбола е азбучна истина, че на всеки 9 удара ще вкараш гол). На чужд терен цифрата е дори по-лоша – попадение пада на всеки 11.51 шута.

Би било твърде лесно да обвиняваме за това сушата на Каръл, ала той не е единственият виновен. По отношение на точност в стрелбата няма голяма разлика между четирите нападателя на мърсисайдци. Крейг Белами е уцелил вратата в 5 от 11 удара, Каръл е с 14/34, Дирк Каут – със 7/17, а Луис Суарес – с 28/69. Разликата идва при показателя “реализиране на положенията”, т.е. колко от тези удари стават голове. Белами е отбелязал 36.4% от ситуациите си (от относително малък брой като цяло), Суарес – 7.2%, Каръл – 5.9%, а Каут е с кръгла 0%.

Има ли причина за относителната липса на ефективност отвъд простото прахосничество или липса на самочувствие? С други думи, създава ли Ливърпул твърде трудни за реализиране положения? Покупките на Стюърт Даунинг, Джордан Хендърсън и Чарли Адам очевидно бяха мотивирани от факта, че и тримата бяха сред водещите осем създатели на положения в Премиър Лийг миналия сезон (Блакпул, Астън Вила и Съндърланд бяха съответно 8-ми, 13-и и 17-и в класирането по вкарани голове тогава, така че може би типът създавани шансове от триото не е най-чистият, както например пасът на Хендърсън за Джерард за третия гол в петък).

У дома този сезон Ливърпул прави 481.8 паса на мач, 80.34% от тях точни. Говори се, че тимът е станал по-директен, което логически би било отразено в по-малко пасове и по-малък процент точни сред тях, ала през 2009/10 у дома е имало 492 паса на мач с 80.5% успеваемост, а през 2008/09 цифрите са съответно 514.2 и 81.65%.

Доколкото статистиките за подаванията разкриват стила на игра, изглежда малко се е променило от времето на Рафаел Бенитес. Съществува опасност статистиката за точност на пасовете да създаде подвеждащо впечатление, ако някой отбор си подава топката сред хората от крайната си защитна линия, преди накрая те да я заритат високо напред, ала точността на подаванията в противниковата половина също не се е променила особено: 73.10% този сезон срещу 72.61% миналия и 73.82% през 2008/09.

Миналия сезон у дома при Далглиш обаче Ливърпул е имал само по 445 паса на мач със среден успех 78.55% и 70.81% в противниковата половина. Тези цифри заедно със статистиката за центриранията като че ли разкрива една тенденция. През 2008/09 “червените” са правили средно 33.16 центрирания на мач, през 2009/10 – 30.58, а през този – 33.7. Миналия сезон с Далглиш на пейката обаче тимът е правил само по 23.33 центрирания на мач. Успешните центрирания този сезон у дома са значително повече този сезон: 24.03% срещу 15.38% с Далглиш миналия и 20.27% и 19.63% в последните два сезона с Бенитес.

Така че Ливърпул е бил почти два пъти по-ефикасен пред гола миналия сезон, когато е правил по-малко центрирания и е бил по-директен. Това може да се промени, ако ударите на Каръл спрат да срещат гредата или разпънатите докрай пръсти на изключителен вратар. Ливърпул обаче като че се е набил в онзи постулат на Хърбърт Чапман от 1920-те години, според който “бързите подавания напред са по-смъртоносни, макар и по-малко бляскави, от безсмислената практика да се тича по линиите и да се центрира точно пред голлинията, където шансовете са 9/1 в полза на защитниците”.

Разбира се, нишката тук е много тънка: дали да създаваш възможно най-много положения за гол, или пък по-малко, но по-лесни за реализиране? След 10 домакинства простият малшанс може би играе своята роля, ала може и да е наложително Ливърпул да прекалиброва леко стратегията си от първото към второто.

Джонатан Уилсън, вестник “Гардиън”

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe