)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
&format=webp)
Това са първите думи на Радостин Стойчев в следобеда на 16 септември – малко след влизането му в „Пала Тренто”, където тренира воденият от него италиански клуб. В северното италианско градче Стойчев се чувства оценен, доказан, уважаван. В думите му не би имало нищо лошо, ако не бяха изречени в особено време. Време, в което българските фенове и журналисти го чакаха на летище София. Напразно. Часове след като България загуби четвъртфинала с Русия и отпадна от по-нататъшната надпревара на европейското първенство, Радостин Стойчев остави отбора сам да се прибере в България от Чехия, а той самият отлетя за Италия.
Фиаското на европейското определено боли,
но като че ли почитателите на волейбола у нас ги заболя най-много от тази постъпка на националния селекционер. Никакви обяснения, че заради ангажиментите с българския национален отбор Стойчев закъснява с подготовката на клубния си тим не вършат работа. А ако България трябваше да играе финал на европейското, селекционерът пак ли щеше да отпраши за клубния си тим? Звучи толкова нелепо, че никой не допускаше Радостин Стойчев да постъпи така. На летището всички очакваха да видят човека, който не се страхува да ги погледне в очите. Който има кураж да отговаря на трудните въпроси. Наясно е с отговорността на собствените си решения и не изоставя хората си след поражение.
Но този човек липсваше. На няколко стотици километри от аеропорта ни един като че ли съвсем друг Радостин Стойчев с облекчение си отдъхна, сякаш работата с българския национален отбор е била огромно и неприятно бреме за него, което иска да забрави час по-скоро.
Безспорно е, че часове след загубата емоциите идват в повече за всички. Особено когато амбициите са били големи – финал, медал, титла. И когато думите са били свръх патетични – национално чувство, морално удовлетворение .. В крайна сметка го докарахме до 6-то място, което е много далеч от титлата и липсващ при завръщането на отбора треньор, което няма нищо общо с морала и националното чувство. Защо ли?
Отпадането на България от Евроволей 2011 не може да промени факта, че Радостин Стойчев е
един от най-успешните съвременни треньори.
Но с цялото уважение към това, което е постигнал на клубно ниво, не можем да скрием факта, че крахът на България в Чехия е изцяло вследствие на неговите решения. Негов бе изборът на титулярите, той настоя да играем за победа срещу Германия и после да се изправим срещу Русия. Досега в подобни ситуации феновете обвиняваха волейболната ни федерация, подозирайки я в интриги около състава. И много често бяха прави. Но този път БФВ остана да гледа отстрани. Радостин Стойчев е първият ни национален селекционер от доста време насам, който прави всичко единствено и само по собствена воля, без някой да му се бърка. Ситуация, за която цялата ни волейболна общност мечтаеше. Но при нея носиш отговорността от решенията си сам. И не се криеш, когато стане напечено. А за Стойчев тази отговорност май се оказа прекалено тежка, прехвърли я дори на невръстния си син...
Ако трябва да сложим на везните всички причини, довели до случилото се на европейското, то едва ли коментираната победа срещу Германия ще натежи най-много. Тя също е фактор, но е някак си извратено да искаш от човек-доказан победител да падне нарочно. Всяка съвест и всяко его имат собствен праг на търпимост. Понякога
общият интерес става заложник на персоналния егоизъм.
В случая със Стойчев стана точно така. Но преди да го съдим, добре е всеки да погледне първо себе си и да си отговори как би постъпил в подобна ситуация в собствения си живот. Със сигурност много хора не са научили урока, че понякога за да спечелиш войната, трябва да изгубиш някоя битка. Радостин Стойчев е сред тях. След година вече може би ще е наясно. Ако все още не е – нищо чудно порасналият му син сам да му го обясни. Защото децата най-много от всички обичат победителите. Големите победители, не тези от дребните сражения. И точно децата се тези, които безпощадно добре правят разликата между едните и другите.
Със или без победата над Германия, истината за краха в Чехия се крие в двубоите срещу Словакия и Русия. В политиката има златно правило: ако новоизбран кабинет не започне да прави реформи и да отстранява некадърни министри навреме, правителството не го чака нищо добро. В медицината е още по-зле: ако не се отреже вредното веднага, умира целият организъм. В колективния спорт е нещо средно – ако един или двама на ключови позиции не се справят, то в най-важните моменти те се подиграват с труда на целия отбор и го закопават. Така погледнато от премиера, хирурга и треньора се очаква да имат трезв поглед върху ситуацията, както и желание и смелост да извършат необходимото. Всяко отлагане или забавяне, независимо от страх или съчувствие, се оказва пагубно.
В откровени разговори Радостин Стойчев на няколко пъти е споделял, че се дразни изключително много от „епитетите и квалификациите”, с които феновете и журналистите коментират 2-3-ма национали. За Стойчев е дълг на треньора
да запази авторитета на най-критикуваните състезатели
и по този начин да им даде кураж. Това безспорно е достойно поведение на авторитетен треньор. Но какво става, ако тази благородна идея прекрачи разумните граници? – Става катастрофа за целия отбор. Най-прясното доказателството бяха именно първите два гейма на мача със Словакия и последните два на този с Русия.
Оттук насетне Радостин Стойчев би следвало да бъде доста предпазлив, ако отново реши да обяви този или онзи за „перфектен”, без значение колко хуманни и благородни биха били подбудите му. Насила хубост не става, е казал народът ни...
Радостин Стойчев неведнъж е казвал, че стои здраво стъпил на земята, но след Световната лига като че ли стъпи накриво. Треньорът сякаш усвои част от най-вредните практики на предшественика си Пранди. Започна да се дразни от журналистите, които го питаха най-резонното нещо: защо този или онзи е в състава, а друг не е? Изолира се от повечето медии. На прага на европейското първенство Стойчев се обгради с групичка словослагатели, които му задаваха само подходящите въпроси. Път, които никой, никога не е довел до нещо хубаво. А словослагателите впрочем са същите, които допреди година най-много хвалеха Силвано Пранди и не искаха да чуят за смяната му със Стойчев..Интересно колко ли от тях ли ще останат около настоящия селекционер, ако след месец във федерацията се чуе думата „Оставка”?
Приказките за оставка обаче биха били най-голямата глупост.
Защото Радостин Стойчев е наистина способен треньор. Разликата между него и тези преди него е, че Стойчев се интересува не само от националния отбор, а от волейбола като национален спорт в България. Има идеи, желание да промени нещата, да вкара повече професионализъм в работата на клубовете ни, да начертае стратегия за опазване на състезателите. Зае се с тези свои намерения ентусиазирано дори по време на Световната лига – когато съдбата бе до краен предел против него. Тогава не се криеше, а беше готов на всеки да обясни какво трябва да се направи и как да се направи. Беше готов на всеки да каже истината в очите за безхаберието в родния волейбол. Извади наяве дълго пазените „тайни” за нелекуваните навреме травми, за осакатените състезатели, за аматьорщината в клубните ръководства.
Точно този Радостин Стойчев искаха да видят начело на националния си отбор почитателите на волейбола у нас и бяха истински щастливи когато това се случи. Затова и останаха истински разочаровани, когато видяха на летище София, че този човек е изчезнал и на негово място, някъде в Италия, се е появил някакъв съвсем различен. Но за разлика от кресльовците-подмазвачи, тези, най-разочарованите волейболни фенове, най-силно вярват, че истинският Радостин Стойчев отново ще се завърне. И вече го чакат. У дома, в България.
Бисерка БОРИСОВА
В. „България Днес”
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)